Киев, 25 март 2025. – Какво очаква Кремъл от “примирие“ с Украйна? Това заяви Владислав Сурков – един от водещите идеолози на Путин и дългогодишен помощник на руския диктатор Владимир Путин (2004-2008, 2013-2020), който беше в основата на разработването на концепцията за “руски свят“ (“русский мир”), анексирането на Крим и началото на войната против Украйна чрез провокиране на конфликт в Донбас през 2014 г. (създаване на т.н. ДНР и ЛНР).
Та, на 19 март популярният френски седмичник L’Express публикува интервю със Сурков под красноречиво заглавие “Русия ще се разширява във всички посоки, колкото Бог пожелае“ (“Russia will expand in all directions, as far as God wills”).
Виктор Шумило, научен сътрудник в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, коментира в Glav.Com интервюто на Сурков:
На въпрос на кореспондент на какъв изход се надява Русия, той отговори буквално: “Военно или военно-дипломатическо поражение на Украйна. Разделянето на тази изкуствена квазидържава на естествени части“.
Според дългогодишния идеолог на Путин “възможно е да има маневри, забавяния и дори спирания по пътя. Но… Стратегическите цели не са се променили, тактическите цели се коригират в процеса на изпълнение на стратегията… Украйна е изкуствено политическо образувание, в което неестествено са събрани най-малко три много различни региона… Военното влияние върху Украйна ще ни позволи да отделим руското от антируското, или, казано по евангелски език, овцете от козите”.
Според Сурков:
“Руският свят“ няма граници. “Руски свят“ е навсякъде, където в една или друга степен прониква културното, информационното, военното, икономическото, идеологическото и хуманитарното влияние на Русия. Тоест на всички континенти. Концентрацията на нашето влияние варира значително в различните региони, но никъде не е нула. Така че ние ще се разширяваме във всички посоки, а там ще видим – колкото е рекъл Господ и колкото ресурсите ни позволяват”.
Очевидно имперските претенции на Кремъл не се ограничават само до Украйна. Ако успееха да пробият Киев, руските танкове щяха да се придвижат накъдето могат, за да изпълнят болезненото си желание да се “разширят във всички посоки“.
На въпрос дали САЩ на Тръмп и Русия на Путин могат да станат съюзници, Сурков отговаря с известен скептицизъм, като подчертава, че “Тръмп не изглежда като човек”, с когото са възможни надеждни съюзнически отношения.
Според него за Русия “геополитическата самота е константа в самовъзприятието на нашата нация. Просто казано, това е разбирането, че можете да разчитате само на себе си. И затова трябва да се запасим с търпение, хляб и оръжия “за черни дни“. Идването на Тръмп не променя нищо тук. Тази категория не е от сферата на съвременните международни отношения“.
В същото време Сурков отбелязва, че “идеологически Тръмп е по-близък до Путин, отколкото, да речем, Макрон”.
Изразявайки скептицизъм относно политиката на Тръмп, манипулаторът на Кремъл също така се надява, че сегашното “американско преструктуриране“ ще доведе до “разпадането на НАТО и Европейския съюз“.
В същото време той се надява на разделянето на Украйна между различни европейски държави, като предлага определен “дял” тук и за страните от ЕС.
“Балансираното разделение на Украйна трябва да предвиди съдбата на Брюксел“, подчерта той. Точно така Сурков вижда последствията от “мир” с Украйна.
Подобни възгледи бяха изразени наскоро от друг влиятелен помощник на Путин, ръководителят на Руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин, който на 13 февруари 2025 г. заяви, че “поради неизбежното разпадане на Украйна нейните земи неизбежно ще отидат в съседните страни“, и призова за “исторически анализ на възможността за териториално разделение на Украйна между съседни държави“.
В този контекст трябва да се разбират думите на външния министър на Путин Сергей Лавров, когато на 26 февруари 2025 г. той направи забележка какво ще остане от Украйна. Това не е случайна игра на думи.
Точно така в Кремъл гледат на Украйна. Именно “това, което ще остане от Украйна“ е целта на техния “мир“. Както и през 1939 г., целта на “мирното споразумение” между Хитлер и Сталин (пакта Молотов-Рибентроп) е съвместното разделяне на Полша, окупацията на балтийските страни и преразпределението на сферите на влияние в Европа.
Всичко това е важно доказателство за истинските намерения и планове на режима на Путин по отношение както на Украйна, така и на други страни, които някога са били част от СССР и Руската империя. За съжаление, илюзиите и надеждите за “мир на всяка цена” с такъв съсед са напразни. В крайна сметка за тях самото съществуване на украинския народ и независима Украйна е категорично неприемливо. Те дори не го крият в публичните си коментари. Ето защо започнаха тази кървава война.
Важно е да се знаят и анализират истинските им намерения и планове. Ако бяхме по-сериозни в твърденията преди 2022 г., щяхме да имаме по-добри шансове да се защитим от пълномащабна инвазия…
Между другото, по едно време, освен като заместник-ръководител на администрацията на руския президент, отговарящ за изпълнението на политическата стратегия на Путин, Владислав Сурков беше куратор на политиката на държавно-конфесионалните отношения и отговаряше за взаимодействието с религиозните организации в РФ.
Именно чрез него тогавашният митрополит на Смоленск Кирил Гундяев участва в прокарването на доктрината за “руския свят“ като нова държавна идеология, която още в началото на 2000-те оправдава претенциите на Кремъл към Украйна и други съседни независими държави. В тези въпроси специална роля беше отредена на структурите на Руската православна църква, по-специално в Украйна и други страни.
Именно чрез Сурков тази концепция беше имплантирана в мозъка на Путин, който я възприе след 2004 г. и започна да я използва в своята агресивна експанзионистична политика.
През 2014 г. Сурков стои зад организирането на анексирането на Крим и разпалването на въоръжения конфликт в Донбас, като е официален куратор на групировките “ДНР”/”ЛНР” в администрацията на руския президент.
Независимо от това, че Владислав Сурков се оттегли в сянка след 2020 г. и не фигурира официално в ръководството на руската президентска администрация, неговото влияние върху формирането на политическата стратегия на Кремъл не е престанало.
Не напразно сега му се даде възможност да изрази визията на Кремъл за “мир” с Украйна във френския L’Express. Хора като Сурков тестват провокативни “предложения“ чрез медиите, подготвят необходимото “обществено мнение“ и следят как Западът реагира на него.
Също така, седмица преди началото на пълномащабното военно нахлуване на руската армия в Украйна преси три години, именно Сурков обоснова публично в медиите имперските претенции на Кремъл към съседни територии:
“Контролът над пространството е в основата на оцеляването… Западната граница на днешна Русия почти буквално съвпада с демаркационната линия, с която болшевиките се съгласиха през 1918 г., след като им беше представен немски ултиматум. Оказва се, че след много години Русия отново е изтласкана обратно в “непристойния свят“ (така в Русия наричат Бресткият мирен договор от 1918 г. между болшевишка Русия и Германия, според който Москва признава Украинската Народна Република – бел.ред.)… И какво следва? Точно така – не мълчание. Предстои много геополитика. Практична и приложна. И може би дори контакт. Как иначе, като е тясно и скучно, и неудобно… и е немислимо Русия да остане в границите на “непристойния свят”. Ние сме за мир, разбира се. Но не и за “безхаберния” свят. За правилния“, написа Сурков на 15 февруари 2022 г.
Промени ли се нещо за тези три години? Разбира се че не. Както през февруари 2022 г., те са “за мир“. За “мирното” предаване, поглъщане и разделяне на Украйна, а ако е възможно и на други държави.
Защото, както многократно е повтарял кремълският диктатор Владимир Путин (според текстове, изготвени от Сурков), “концепцията за “руски свят“ винаги е излизала далеч отвъд географските граници на Русия и дори далеч отвъд границите на руския етнос“, “руският свят“ е “Руската империя, Съветският съюз, това е съвременна Русия, която се връща, укрепва и увеличава своя суверенитет като световна сила“ (реч на Путин по време на Световния руски народен събор, 23 ноември 2023 г.).
Тези имперски амбиции и претенции не са отишли никъде. Същите са както преди три години. Това си струва да се помни както в Украйна, така и на Запад. Особено сега, предупреждава Виктор Шумило.(УВести)