Киев, 24 март 2025.- Гледах интервю със специалния пратеник на Тръмп, Стивън Виткоф, с Тъкър Карлсън. Няма нито еуфория, нито шок. Но има няколко твърдения, пише Виктор Слинчак, ръководител на украинското издание “Glav.Com“.
1. Според настоящия екип на Тръмп, ние сме “ивицата Газа“, докато Русия е Израел. Това обяснява много – най-вече желанието да се окаже натиск върху Украйна, а не Русия. Въз основа на тяхната логика, вие трябва да разберете какви аргументи да им дадете, за да направите извод от напълно погрешно разбиране. Въпросът е труден, но не и безнадежден.
2. Виткоф засилва руския пропаганден трик, че “нищо повече” на Русия не е необходимо, освен четирите или петте региона, които вече е завзела. Тук бих искал да му напомня как започна всичко – от “анексирането” на Крим. И още по-добре – да му припомня последните заплахи на Путин за Одеса.
Фактът, че РФ стратегически иска да завладее цяла Украйна, не е нашето болно въображение, а по-скоро ясно разбиране на намеренията на врага. Вече имахме прецеденти – когато Москва преди това заяви, че Крим и Донбас ще й бъдат достатъчни. И тогава на 24 февруари 2022 г. те тръгнаха към столицата, надявайки се на блицкриг.
А Виткоф също може да бъде посъветван да прочете неотдавнашното интервю на Владислав Сурков за френското списание L’Express, което ясно формулира щенията на Москва: “Руският свят няма граници. Руският свят е навсякъде, където в една или друга степен прониква културното, информационното, военното, икономическото, идеологическото и хуманитарното влияние на Русия. Тоест на всички континенти”.
Да, в момента Сурков не е в най-близкото обкръжение на Путин, но все още се смята за основен идеолог на “путинизма“, изповядван от управляващия режим. И думите му са убеждение, че на този етап Русия върви към целта си (“главното е да не се задави“). Убеден съм, че Путин мисли почти по същия начин.
3. Ще ни стане по-трудно да водим диалог с американците, тъй като Щатите в този случай губят ролята на арбитър и стават част от играта на една от страните, в която виждат повече перспективи, обвързани са с икономически прагматизъм. Виткоф е преди всичко бизнесмен, а не геостратег; всички тези политически шахове и шахматни дъски са неразбираеми неща за него. А хуманитарният аспект на бенефициента на агресора и жертвата на нападението изобщо не е част от неговия ценностен свят. Следователно, играта на емпатични неща няма да работи.
4. Тръмп е подготвен да играе ролята на Чембърлейн 2.0. Той е подтикнат да обяви мир, който, както показва историята, ще бъде нарушен веднага щом РФ получи поне една година почивка. Но трябва да се придържаме към това, защото “главното е да не се увличаме“ на Сурков може да изиграе жестока шега на Москва. Руснаците надуват бузите си с последните си усилия, оказвайки още по-голям натиск – и затова има всички шансове да направи грешка (и съответно може да имаме прозорец на възможност в един от тези месеци).
5. Имаме нужда от Европа. Част от Европа има нужда от нас. И това сега е единствената (макар и колеблива) опора, която може да ни укрепи в преговорите. Без никакви илюзии, разбира се, трябва да започнем тристранен диалог във формат Украйна-Европа-САЩ, защото другият триъгълник, който имаме днес, за съжаление, не изглежда многообещаващ за нас.
В обобщение. Всеки кръг от мирни преговори ще ни тласка да реагираме бързо. И тук трябва да демонстрираме сдържаност. Защото времето и нашата армия са единствените неща, които са нашите карти и с които да играем.(УВести)
Още по темата:
РУСИЯ “СИ ВЪРНА“ ТЕРИТОРИИ: ВИТКОФ ДЕ-ФАКТО ПРИЗНА ПСЕВДОРЕФЕРЕНДУМИТЕ В ОКУПАЦИЯ
ВСЯКА ПРИЛИКА Е СЛУЧАЙНА, ИЛИ ЩЕ ПОМАГАМЕ ТОЛКОВА, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО…