Киев, 23 март 2025 г. – Утре в Саудитска Арабия ще започнат работни преговори за прекратяване на огъня, от една страна, между Украйна и Съединените щати, и от друга, между Съединените щати и Русия. В тази връзка би си струвало да погледнем в миналото, поне за да избегнем или да се поучим от онези грешки.

… Преди 50 години, на 21 април 1975 г., президентът Тиеу на Южен (некомунистически) Виетнам подаде оставка, като в прощалната си реч той обвини Съединените щати в предателство: “Нашият велик съюзник и лидер на свободния свят, Съединените щати, не удържа на думата си. Това е нехуманно. Това е безотговорно. САЩ не изпълниха обещанието си да се борят за свобода във война, в която загубиха 50 хил. свои синове… Докато воюваме против СССР и Китай, сме принудени да молим за помощ като риба на пазара. Във Виетнам имаше 500 хил. американци. САЩ не са победени, те избягаха от бойното поле… Никога не бих си помислил, че държавен секретар като Хенри Кисинджър ще подготви договор, който ще се окаже капан, водещ ни към нашата смърт”.

… А две години преди това, на 27 януари 1973 г., държавният секретар на САЩ Уилям Роджърс подписва Парижките мирни споразумения, включващи САЩ, Северен Виетнам и Южен Виетнам. Неговите условия: прекратяване на огъня във Виетнам в замяна на пълно изтегляне на американските войски, връщане на военнопленници, плащане от страна на Съединените щати на компенсация на Ханой за причинените щети и решаване на политическото бъдеще на Южен Виетнам чрез свободни избори в страната.

В Ханой беше организиран голям салют, за да отпразнуват подписването на договора.

През есента на същата година Нобеловият комитет ще присъди наградата за мир на Кисинджър и Льо Дък Тхо с формулировката “като признание за техните заслуги във връзка с примирието във Виетнам“. За разлика от Кисинджър, виетнамецът отказва да я получи – смятал, че краят на войната все още предстои.

Сайгон, столицата на некомунистически Виетнам, беше обречен. Първият пирон в ковчега му беше Парижкото мирно споразумение, което не съдържаше абсолютно никакви гаранции за сигурност в случай, че Северен Виетнам, който беше подкрепян от СССР и Китай, наруши условията на договора.

И вторият пирон беше отказът на Конгреса на САЩ да финансира подкрепа за Южен Виетнам след изтеглянето на американските войски. Ако през 1972 г. Конгресът гласува помощ в размер на $2 млрд., то през 1974 г. тази сума е намалена наполовина.

27 месеца след подписването на Парижкото споразумение Южен Виетнам ще изчезне от политическата карта на света. Стотици хиляди виетнамци, които не успеят да избягат, ще попаднат в комунистически лагери за превъзпитание. Едва през пролетта на 1975 г. над 120 хил. души ще могат да напуснат страната, повечето от тях ще се установят в Съединените щати.

Падането на Сайгон, а с него и Южен Виетнам, стана преди 50 години. Търсенето на преки исторически паралели с настоящето е колкото примамливо, толкова и безсмислено. Но можем да говорим за някои фундаментални модели в нагласите на задграничните съюзници.

Най-малкото тези събития днес ни напомнят, че “прозорците на възможностите“ понякога се превръщат в “гребло за възможности“, войните не винаги завършват на масата за преговори и мирните споразумения без гаранции за сигурност не водят до мир, смята “Українська правда”.

Впрочем, като се върнем към настоящото, можем да се позовем на телевизионни кадри и снимки от лятото на 2021 г. от Кабул, когато талибаните приближаваха столицата на Афганистан и местни привърженици на САЩ се вкопчваха в американските самолети в опит да напуснат страната и да се спасят.(УВести)