София, 23 март 2025.- Настоящата парола на хибридната пропаганда в България е тезата: Вижте колко силна е Русия! Дори Тръмп и сътрудниците му разбраха това. Само “глупавата Европа” е заслепена и се готви да се “самоубие” – “да воюва с невероятно силната Русия”, пише във Фейсбук проф. Огнян Минчев.
Два-три месеца след избирането на Доналд Тръмп бяха притихнали – чакаха накъде ще тръгнат нещата. Неопределеността на Вашингтон обърква не само неговите съюзници, но и неговите съперници. Настоящият пропаганден “десант” на петата колона в България изразява убедеността на Центъра, че Москва се е “ориентирала” в новата ситуация. Паролата на Центъра е – акцент върху “огромната сила на Русия”. Ах, вие, “либерали”, за пореден път подценявахте Русия, нали! Сега ще си платите – заедно с цяла “неблагодарна” Европа. Защо “неблагодарна” ли? Защото се отказа от малоумната геополитика на Меркел & С-ие за неуморно ухажване на Москва, провеждана докато Кремъл безчинства – в Грузия, в Крим, в Донбас, в Украйна след февруари 2022-а, в публичната сфера на цяла Европа, включително в България. Защото в Париж, Берлин и Брюксел най-после разбраха, че ако изоставят Украйна, Европа ще бъде следващата жертва.
Фактът, че Русия е много слаба, не се опровергава от обстоятелството, че е в състояние бавно и мъчително да напредва в битка с омаломощената и полуизоставена от Запада Украйна. Украйна – с една четвърт от населението на Русия. Украйна, която допреди 10 години нямаше армия. Украйна, която допреди няколко години нямаше функциониращи институции.
Фактът, че Русия е много слаба се доказва от драматичния провал на огромната ядрена сила да постигне дори минимума от своя стратегически дневен ред с агресията срещу Киев, продължаваща вече четвърта година. Това, че Русия е окупирала 20% от украинската територия, не е демонстрация на сила, а демонстрация на дълбока, структурна слабост. Толкова очевидна слабост, че основният съперник на Москва през последните 80 години – Вашингтон, прави завой (доста авантюристичен, между другото) на 1800 и се опитва да си “партнира” с Кремъл.
Америка тръгва на “партньорство” с Русия в два типа ситуации. Първия тип – когато Москва е силна, а Вашингтон – слаб. Това е случаят с “разведряването” през 70-те години. Тогава Америка бе поразена от “виетнамския синдром” и имаше нужда от време, “за да си поеме дъх”. Втория тип ситуация – когато Америка е силна, а Русия – слаба. Това е ситуацията след рухването на Съветския съюз, когато Вашингтон “прихвана” разпадаща се Русия и я спаси от доразрушаване за да не се окаже в дилема на разпадаща се Евразия с хиляди ядрени заряди.
Как мислите, в кой от двата типа ситуации се намират днес отношенията между Вашингтон и Москва? Поведението на настоящата американска администрация не е натоварено от някакви принципи, ценности, традиционни ангажименти или устойчиви стратегически ориентации – поведението й спрямо Европа, Канада, Мексико и останалата част на света е достатъчно доказателство за това. Защо Тръмп ухажва Москва? Някои смятат – защото е вербуван агент на влияние. Възможно е, но не е много вероятно. По-вероятно ми се вижда друго. Тръмп ухажва Путин, защото вижда, че евразийският колос на глинени крака бива поглъщан на едри хапки от външно кротката и учтива като панда Поднебесна империя. Тръмп бърза, за да не се окаже, че апетитните парцели “недвижимост” (определено по-ценни от тези в централен Манхатън) и разни други блага са се оказали успешно погълнати с гигантски апетит от дракона. Апетитът идва с яденето…
Отблъскваща е арогантността, с която Тръмп преследва своите цели. Цената на тази арогантност ще платят Украйна, Европа, вероятно Канада, Япония и други съюзници на Вашингтон. Това обаче не отменя факта, че поведението на Белия дом е мотивирано именно от стратегическата слабост на Москва. Може би смятате, че греша? Е, хайде, докажете го! Докажете, че подобно на 1972-а, Вашингтон е слаб, а Кремъл – могъщ и на върха на възможностите си. Тръмп ще плати своето опасно за Москва сближаване с Кремъл с териториите и страданието на Украйна, с хладнокръвния отказ от гаранции за колективна сигурност с Европа в НАТО, вероятно – с дестабилизацията на части от източна Европа. Ще го направи, за да постигне основната си цел – да седне заедно с Пекин и да измести доколкото е възможно Пекин на трапезата, на която е сервирана Евразия. Ще го направи изцяло по начина, по който го прави председателят Си – не чрез противопоставяне, а чрез прегръдка и поредица “изгодни оферти”. Тръмп няма да разиграе “руската карта” спрямо Пекин (така както Кисинджър разигра “китайската карта” спрямо Москва) – просто защото Вашингтон няма шанс да отдели Москва от Пекин – и никога не е имал такъв шанс. Тръмп ще поиска да се споразумее с Пекин. Чакай, нали искаше да се споразумее с Москва…! Ще видим, ще видим кой ще бъде на масата и кой – в менюто. Цялата тази битка е безумно хазартна – както е модерно да се казва, “транзакционна”. Попаднахме в брутален и грозен свят. Въпреки всичко, две плюс две все още е равно на четири. И митологията за “мощната Русия” на четвъртата година от унизителното й фиаско в Украйна не може да заблуди дори и най-наивните потребители на хибридна пропаганда – включително в България.
…А България трябва да се грижи внимателно за самата себе си. Да бъде надежден партньор в Европа – най-малкото защото не можем да сменим континента, на който живеем. Да се опитва да си осигури максимално благоприятна позиция в атлантическото партньорство – доколкото му е съдено да оцелее в настоящия свят. Да оценява внимателно и интелигентно националните си интереси на Балканите. И да изолира лъжливите сирени на петоколонната хибридна пропаганда, които за пореден път се опитват да изкарат черното бяло – и обратно, заключава проф. Огнян Минчев.(УВести)