Киев, 15 март 2025. – Това, че Путин едва ли е готов да приеме края на войната при компромисни условия точно сега, беше съвсем очевидно дори за администрацията на Тръмп, най-малкото защото видяхме целия неистов и безумен натиск върху Украйна от страна на Тръмп и Ко както преди, така и след Овалния кабинет (28 февруари), пише публицистът Юрий Богданов в Глав.Ком. Само защото не се поддадохме на изнудване и не приехме капитулация, днес – благодарение на съвместните усилия на Украйна и здравомислещите партньори, опитите на Тръмп да ни застави да капитулираме са прекратени.

Затова нека ви припомня какво може да накара Путин действително да се стреми към мир при определени условия:

1. Невъзможността на руската армия да продължи войната и да има някакъв успех. Мисля, че тук всичко е очевидно. Тук съм най-близо до оценката на Роман Шрайк, който смята, че този момент е реалистичен в края на 2025 г. или началото на 2026 г. Възможно е да е и по-рано, но нямаме особени основания да бъдем такива оптимисти. Не, на Путин не му пука, че войниците му се бият на магарета, това не е нивото на изтощение.

2. Икономическата ситуация в Русия. Това е по-сложно. Балансът на системата отдавна е нарушен, кризите стават все повече и повече (въпреки че Русия запазва значителна част от рентата благодарение на Китай и Индия), а резервите са на изчерпване. Но докато Кремъл не смята, че ситуацията е катастрофална, няма силен стимул да свърши с войната.

3. Вътрешнополитическа стабилност. Непосредствената заплаха за съществуването на режима може да бъде резултат от първата точка, втората точка и фактори на външен натиск. Като цяло това е трудно предвидимо нещо.

4. Международен контекст. Не вярвам, че Тръмп може да предложи на Путин толкова благоприятна алтернатива за сътрудничество с Китай, че руският диктатор да повярва в нея и да се откаже от собствените си цели. С други думи, решението на Путин да не продължи да се бори може да бъде повлияно само от натиск, който създава рискове по първите три точки.

Тези четири фактора следва да се умножат по фундаменталната неспособност на диктаторите да оценяват адекватно ситуацията, както и по системните “лъжи в докладите“. По този начин системата за обратна връзка в Руската федерация е на порядък по-лоша дори от украинската.

Тоест, за да приемем, че са възможни реални преговори (а 30-дневното прекратяване на огъня, което е “американското предложение“, е инициирано именно с тази цел), трябва да смятаме, че Путин знае, че успехите му са временни или много скоро ще завършат с катастрофа. На този фон е безсмислено да се взема решение за “кратка пауза“.

Освен ако, разбира се, той не чувства, че катастрофата е съвсем близо. Нека ви припомня, че става дума за човек, който изпрати руската гвардия в Киев, за да потуши протестите след победата за три дни.

Следователно той вероятно ще се придържа към старите си искания или, както предложи Нотевски, ще предложи 6-месечно спиране на войната (но без миротворци и доставки на оръжие) с искане за провеждане на избори. Да се опита да прехвърли отговорността обратно върху Украйна.

В дългосрочен план Кремъл ще се опита да изчака 3-6 месеца. Той ще се надява на нов конфликт между Вашингтон и Киев, Брюксел или Лондон, т.е. че Тръмп ще продължи да руши атлантическото единство. И ако ситуацията на фронта и вътре в Русия остане относително стабилна от гледна точка на режима, Путин няма да се съгласи на условия, които включват мащабни отстъпки.

Ето защо съветвам всички свидетели на “мира за Великден“ или когато Тръмп пожелае това да стане, да се съсредоточат върху формулата “Ако не си във въоръжените сили, то работи за въоръжените сили“. А не върху очакването, че Тръмп ще успее да притисне Путин и да го принуди да преговаря.

Защото с администрацията на САЩ трябва да сме готови за това, че те отново ще влязат в цикъла “обвиняваме Украйна, после Русия и така нататък в кръг“. И да не оказват ефективен натиск върху агресора.

Ще се радвам да греша. Но това е малко вероятно, заключава Юрий Богданов.(УВести)