София, 10 март 2025.- Въпреки наличието на думата “мир”, това словосъчетание не се свързва с мира, а обозначава изключително суров и унизителен договор, наложен на победена страна след война. Натиск за капитулация, облечен в думата – “мир”, припомня вчера на зрителите на бТВ водещият на седмичното предаване “120 минути” Светослав Иванов.
Терминът произлиза от съдбата на Картаген след Третата пуническа война, около 150 години преди да се роди Христос. Римската империя напълно унищожава града, избива или поробва населението му и превръща територията му в римска провинция.
Преди това Картаген е принуден да разпусне войската си, да плаща репарации и да съгласува всяко взаимодействие със света с Рим, който периодично навлиза все по-навътре в територията му до пълното му поглъщане.
“Картагенският мир” не е мир, а стратегия за тоталното обезсилване на една страна, поставяйки я в състояние на крайна слабост, без шанс за съвземане. В исторически план, “картагенски мир” се използва за мирни споразумения, които не оставят възможност за възстановяване.
Германците използват този термин първи в политически контекст след унизителните условия, които трябва да приемат след Първата световна война във Версай през 1919 г. Между другото, България също е принудена да подпише своя “Картагенски мир” край Париж – в предградието Ньой.
Сещате ли се – онзи епизод, в който Стамболийски подписва документа в мрачно мълчание, а легендата гласи, че счупил писалката на две в яростта си? “Картагенският мир” откъсва от България Западните покрайнини, Южна Добруджа и Беломорска Тракия.
През своя “Картагенски мир” преминава Полша още през 1795 година, след като територията й е поделена между Русия, Австрия и Прусия. Нещо повече – забранява се използването на думите “Полша”, “поляци” и “полско” от всички официални документи и енциклопедии.
“Картагенски мир” налага и Сталин над Финландия през 1940 година, след като гордо съпротивляващите се финландски войници в крайна сметка трябва да отстъпят и да се разделят със значителни територии. За разлика от Картаген и за наше щастие, тези три държави продължават да съществуват.
Историята ни учи, че налагането на “Картагенски мир” със сила води да брутални последици и дестабилизация за поколения наред. Залага бомби, които имат потенциал да избухнат с много по-унищожителна сила. Ражда стремеж към реваншизъм, отмъщение, разпалва пламъците на крайния национализъм и радикализацията.
Така само 20 години след края на Първата световна война избухва Втората. Какво стана – знаем всички. Но по-важното е, че Европа не е забравила. Европа помни това. Европа не иска да повтаря грешки от миналото.
Затова не се учудвайте, че в момента европейците гледат с нарастваща тревога стремежа на американския президент Тръмп за “мир чрез сделки”. Защото знаят, че това би бил точно – “Картагенски мир”, който само след няколко години може да влоши нещата още повече.
Един от най-известните цитати, свързани с разрушаването на Картаген, идва от Плутарх. Според текста, римският пълководец Сципион Емилиан, да, същия, чиято битка разиграват в Колизеума във филма “Гладиатор” на Ридли Скот, наблюдава горящия Картаген от един хълм. Но не ликува, а точно обратното – мълчи. Накрая просто казва на своя антураж: “Страх ме е, че същата съдба някой ден ще сполети и Рим.”
Така и става. Рим изчезва от света, доказвайки, че упадъкът може да застигне всяка велика цивилизация или държава.
Затова Картагенският мир е забранена територия и е обратното на справедливия мир.
За да не застраши следващите поколения от съдбата на Картаген, а по-късно и на самия Рим, смята Светослав Иванов от бТВ.(УВести)