Киев, 06 март 2025 г. – Ще успее ли президентът на САЩ Доналд Тръмп да постигне мир между Русия и Украйна, или ще станем свидетели на повторение на позорното Мюнхенско споразумение? Когато през 1938 г. Обединеното кралство и Франция принуждават Чехословакия да отстъпи Судетската област на нацистка Германия, те са сигурни, че това ще гарантира дългосрочен мир. Политиката на умиротворяване на ревизионисткия агресор обаче доведе до обратния резултат: тя създаде условия за избухването на нова световна война в рамките на една година, пише Карл Билдт – бивш министър-председател и министър на външните работи на Швеция, цитиран от “РБК-Україна“.

Ако под мир се разбира уреждането на всички въпроси, които предизвикват разногласия между Русия и Украйна, вероятността за постигане на такъв мир е изключително малка. Произходът на тази война е свързан с желанието на руския президент Владимир Путин да попречи на Украйна да се превърне в “антируска“, т.е. да я върне под контрола на Кремъл. Демократична, суверенна Украйна, която се стреми към сътрудничество и интеграция със Запада, е несъвместима с представата на Путин за неговия “исторически дълг“. Той отдавна твърди, че разпадането на СССР е било катастрофа и че Украйна не е независима национална държава.

Всичко това означава, че истинският мир между Русия и Украйна ще бъде невъзможен, докато Путин остава в Кремъл и докато не надделеят по-реалистичните идеи за бъдещето на Русия. В момента нищо подобно не може да се предвиди. Но ако мирът не е възможен в близко бъдеще, тогава прекратяването на военните действия и започването на политически процес за намаляване на напрежението е постижимо.

Обещанието на Тръмп да прекрати войната за 24 часа със сигурност не беше сериозно. Той е изправен пред задача, чието изпълнение ще отнеме месеци, а не часове. Преди това Путин обясни, че няма да се съгласи на прекратяване на огъня, което не предвижда териториално разширяване на Русия и военно и политическо подчинение на Украйна. Той ще се опита да извлече възможно най-много от срещата с Тръмп, а ако се съди по предишните срещи между двамата, подобни максималистични подходи са давали резултат. Спомнете си неофициалната среща на Тръмп с Путин в Хелзинки през 2018 г., когато президентът на САЩ заяви, че вярва на руския лидер повече отколкото на собствените си разузнавателни служби.

Но може ли Тръмп наистина да предаде Украйна на Путин?

През септември 1938 г. Чехословакия нямаше избор. Страната дори не присъства на масата за преговори в Мюнхен, където Адолф Хитлер убеждава френските и британските лидери да се съгласят с нейното разчленяване. Шест месеца по-късно Хитлер нарушава споразумението: германски танкове влизат в Прага. Тръмп и Путин също смятат, че Украйна не трябва да присъства на масата за преговори. Те явно възнамеряват да подготвят споразумение и след това да принудят Украйна да приеме условията му.

Путин вероятно ще бъде много амбициозен в исканията си, тъй като разбира, че има супер шанс. Тръмп вероятно ще се стреми към просто прекратяване на огъня, като остави политическите преговори за по-късно. Путин обаче ще иска повече. Той не само ще настоява за първоначалните искания, но и ще поиска отмяна на западните санкции. Рискът за Путин е, че може да прекали, като поиска повече, отколкото дори Тръмп би сметнал за приемливо.

Но да допуснем, че Путин устои на изкушението и двамата се споразумеят за териториалните и политическите условия на договора. При това положение съвсем не е сигурно, че Тръмп ще може да принуди Украйна да ги приеме. През 1938 г. Чехословакия реши да не се бие, защото военните ѝ перспективи бяха абсолютно безнадеждни. Но ситуацията в Украйна е различна. Шансовете тя просто да преглътне този откровено несправедлив и нечестен диктат са нищожни.

Да, Украйна е уморена от войната след години на изтощителни боеве и редовни руски нападения срещу цивилни граждани и критична инфраструктура. Украинците обаче разбират за какво става въпрос. През февруари 2022 г. почти всички бяха сигурни, че ще се пречупят под руския натиск в рамките на дни или седмици. Но сега, три години по-късно, Русия контролира само около 19% от украинската територия. Освен това, самата Украйна сега контролира част от Курска област в Русия.

Въпреки че залогът е екзистенциален за Украйна, той е много висок и за останалата част от Европа. Ако президентът на САЩ не само откаже да осъди явен акт на агресия, но и принуди жертвата да се подчини, много от принципите на НАТО рискуват да се изпарят. Ще се притече ли Америка на помощ на балтийските държави и други уязвими членове на НАТО?

Тези рискове не са характерни само за Европа. Какво ще се случи с гаранциите за сигурност на НАТО и със съюзниците му в Азия и на други места? Ако САЩ не са готови да защитят Украйна, ще защитят ли Тайван?

Предстоят критични дни. Отсега нататък трябва да се вземе предвид един нов, мощен източник на глобална нестабилност – правителството на САЩ, пише Карл Билдт.(УВести)