Киев, 05 март 2025. – Това беше най-дългата реч в историята на Конгреса – почти 100 минути, 9 831 думи (според The American Presidency Project). Но нито една от тези думи не ме изплаши толкова, колкото бурните овации за Тръмп, пише Ярина Ключковска във Facebook.

Всеки президент, който говори в Конгреса, се опитва да намери поне две или три теми, две или три послания, които да се харесат и на двете партии. Но случаят с Тръмп не е такъв. Той с валяк мина през постиженията на администрацията на Байдън. Той открито се подигра с демократите. Един конгресмен от Демократическата партия е бил изхвърлен от залата, защото е изразил несъгласието си и е викал.

Останалата част от речта беше сладкозвучна ангелска песен за крайната десница.

Не, Тръмп не говореше за забрана на протестите или за падането на фондовия пазар заради митата. Той говореше за безпрецедентното величие на Америка, правеше реверанс към военните и правоохранителните органи, разказваше как Путин се страхува от него и как Зеленский му е написал извинително писмо. Говореше за чудовищните имигранти, престъпници и убийци, които ще изгони завинаги от страната. Той увери всички американски тийнейджъри, че най-доброто тяло за тях е това, което Бог им е дал. Напомни на всички, че Бог го е спасил от куршум, за да направи Америка отново велика. И изрече няколко поетични фрази за Америка – чудно е, че този пасаж, написан от добър автор на речи, не е изпаднал съвсем от текста.

И всеки абзац от речта завършваше с аплодисменти. Овации. Гръмки, страстни, радостни. Овации на крака. От републиканците, разбира се.

Те го боготворят.

Американците са създали култ към личността, на който би завидял и Сталин.

Демократите са безсилни да променят каквото и да било. Големият бизнес легна под Тръмп и имитира оргазъм. Здравомислещите републиканци са замлъкнали или са се приспособили, изпълнявайки волята на новия лидер. Радикалните републиканци се наслаждават на победите си. Всяка една реч или интервю са пълни с възхвала на Тръмп и неговото изключително лидерство.

За един месец Америка се превърна от бастион на демокрацията във фактическа диктатура. В Америка надделява култът към личността.

Това е, което ме плаши толкова много, пише пани Ярина.(УВести)