Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ВСЯКА АМЕРИКАНСКА СТЪПКА КЪМ КРЕМЪЛ ЗАВЪРШВАЛА ЗЛЕ

Киев, 04 март 2025.- Традиционно всяка президентска администрация в САЩ си поставя важна външнополитическа цел в началните етапи за подобряване на отношенията с… Москва, пише Михайло Подоляк – коментатор, съветник в администрацията на украинския президент.

Михайло Подоляк

Което е съвсем логично с оглед на заплахата, която РФ – страна с огромен ядрен арсенал, представлява за света. И до известна степен това може да се смята за ефективна стратегия за възпиране, която доминиращият глобален играч иска да използва. Ако не беше вечната руска неадекватност.

Така, Буш-старши се опита да разубеди Украйна да обяви независимост. Под определен натиск от страна на Бил Клинтън в Будапеща всички украински ядрени оръжия бяха прехвърлени на РФ под “гаранциите” за сигурност. Госпожа Клинтън – държавният секретар при Обама, подаде на Лавров копче с надпис “рестарт”, искрено надявайки се, че субектът разбира поне част от езика на дипломацията. Барак Обама посъветва западните демокрации да реагират предпазливо на завземането на Крим, което даде на РФ увереност в своята безнаказаност. Списъкът с американски стъпки към Кремъл може да бъде продължен още.

Защо имаше толкова много от тях? Защото всяка предишна стъпка, за съжаление на света, абсолютно предсказуемо завършваше с провал.

Поколенията американски политици се променят, но неспособността на РФ да спазва правилата за цивилизовано съжителство с държавите остава постоянна. Всеки път след кратко “размразяване” има нова война, политически убийства, намеса в чужди избори, опити за унищожаване на международния ред. Защото това е Русия, “руският свят” и руската традиция да унищожава и атакува всичко.

Всяка нова администрация на САЩ смята, че причината за кризата в отношенията с РФ е неуспешната дипломация на предишната. Това изобщо не е вярно. Има неща, които не могат да бъдат променени, въпреки всички усилия. Жаждата на Русия за разрушение е една от тях. Неспособността на Русия да преговаря е абсолютна, физическа константа, заключава Михайло Подоляк.(УВести)