София, 02 март 2025.- Не знам колко от вас си дават сметка, че снощи – макар и само от диванчето пред телевизора, станахме свидетели на наистина уникално събитие. То е от тези, които променят хода на историята (без никой да е предполагал това), пише във Фейсбук Пламен Ст.Петров.

Никога досега американски президент (и неговият солташ…ъъъ…вицепрезидент) не са се държали толкова нагло и скандално по време на официална дипломатическа среща в Белия дом.

В интерес на истината, президента Зеленски също наруши дипломатическия протокол. Вместо да кима с разбиране, да гледа унило в пода, да “подвие коляно” (to bend the knee), както всички очакваха, и да трепери пред силата и мощта на Големия Бял Баща… Той предпочете да се държи като мъж. С достойнство. Да покаже кураж, какъвто досега не само Белия дом не е виждал. Да бъде “неблагодарен”… (за благодарността – малко по-късно).

Не знам и колко от вас знаят, че по време на т.нар. “Студена война” (1947 – 1991), президентът на САЩ – който и да е той, се сдобива и с една неофициална титла – “the leader of the free world”.

Снощи посмешището Доналд Тръмп окончателно сдаде тази титла – на лидер на свободния свят. И както всичките си глупости досега – направи го зрелищно, публично и без самия той да разбира колко много се е изложил.

Не без основание, сега можем смело да заявим, че лидерът на свободния свят е един нисичък бивш комик, станал президент на страната си почти на шега.

И когато – преди малко повече от три години, неговата страна беше вероломно нападната от могъщия си съсед, лидерите на този (уж) свободен свят се надпреварваха да му предлагат политическо убежище. И самолет – с който да избяга. Тогава същия този малък човек показа голямото си сърце. И им отговори: “Не ми трябва превоз – дайте ни боеприпаси, за да се защитаваме!”

А сега за “благодарността”, която Тръмп толкова държеше да получи на тепсия (барабар с редките метали на една воюваща страна, което си е чисто мародерство).

Не знам дали знаете – или помните, че след разпадането на СССР през 1991 г. Украйна се оказва третата ядрена сила. На територията й има над 1900 стратегически ядрени ракети и хиляди тактически ядрени оръжия.

По силата на Будапещенския меморандум, подписан на 05 декември 1994 г. между Украйна, Русия, САЩ и Великобритания, до края на 1996 г. Украйна предава всичките си ядрени оръжия на Москва – за унищожаване. В замяна на Русия, САЩ и Великобритания гарантираха, че:

1. Ще уважават независимостта и суверенитета на Украйна в рамките на нейните международно признати.

2. Ще се въздържат от използване на сила или заплахи срещу териториалната цялост на Украйна.

3. Няма да използват икономически натиск, за да оказват влияние върху политиката на Украйна.

4. Ако Украйна стане обект на агресия или заплаха от страна на друга държава, страните по меморандума се ангажират да търсят незабавни действия чрез Съвета за сигурност на ООН за подпомагане на Украйна.

Как Русия спази всичките тези поети обещания, видя целия свят.

Но ако още не сте го осъзнали, по силата на това споразумение Съединените Американски Щати са длъжни да помогнат на Украйна в случай на агресия.

И – преди Тръмп да застане начело на САЩ, те го правеха. Мудно, бавно и понякога със скърцане на зъби – заради тежката си бюрократична машина и немалкото политици с разбирания като на сегашния лидер на мародерския свят. Но все пак го правеха. Без да изискват благодарност.

Зеленски все пак им благодари. И по време на въпросната историческа среща, и след нея – в нарочно изявление, в което нито веднъж не си позволи да наруши добрия тон и да каже истината: че света в момента се управлява от двама самозабравили се дърти егоманиаци (Владимир Путин и Доналд Тръмп).

САЩ също трябва да му благодарят. И ще го направят. След време…

Защото – благодарение на този невисок на ръст, то голям мъж, Америка наистина получи шанс за свое истинско възраждане.

Като всяко възраждане, то ще трудно, дълго и болезнено.

Лично аз съвсем доскоро преценявах шансовете този побъркан свят да се излекува от собствената си лудост за много, много крехки.

След снощната среща надеждата ми порасна с едно синапено зрънце.

А както знаете – Надеждата умира последна.

Преди нея си отиват Свободата, Човечността и човешкото Достойнство, заключава Пламен Ст.Петров.(УВести)