Киев, 27 февруари 2025.- Да, Съединените щати са наш съюзник, но трябва да приемем реалността и да осъзнаем собствените си и техните интереси, пише Лана Зеркал – съветник на министъра на енергетиката на Украйна, в “Главком“.

Алтруизмът и безкористната помощ никога не са били присъщи на Съединените щати. Не знам защо ние, украинците, решихме да повярваме в приказката за прекрасния план Маршал, който беше реализиран за Европа. На емоционално ниво се чувстваме предадени и унизени. Това е последица от големите ни очаквания към САЩ.

Нашето възприятие за Съединените щати винаги е било малко идеалистично и се е основавало на холивудския мит за герои, защитаващи демокрацията и ценностите. Не сме се замисляли дали това е вярно, защото картината в повечето случаи е била твърде хубава.

Сега ние и останалата част от Европа се събуждаме от тази хипноза и сме справедливо възмутени от осъзнаването на бруталността, прагматизма и егоцентризма на Съединените щати.

Трябва ли да сме възмутени от демонстрацията на същността на американската геополитика? Дали осъзнаването на неприкритите интереси на администрацията на Тръмп е по-ужасяващо от лицемерието и скритото пренебрегване на интересите на Украйна от страна на предишната администрация на Байдън?

Да, ние с ужас наблюдаваме водопада от новини и се опитваме да разберем какво ще се стане и как ще се развие всичко за нас. Дали споразумението ни със САЩ е рекет и унижение, или наистина става дума за споразумение за нищо? Дали страните си разменят интерпретации в информационното пространство пред своите избиратели само заради PR победи, или наистина става дума за споразумение, подобно на плана Маршал?

Вече можем да кажем със сигурност, че това не е рекет и че не предаваме недрата си на САЩ. Това определено е PR и от двете страни. Но дали това споразумение може да се превърне в активатор на развитието и промяната за нас, т.е. в своеобразен план “Маршал“, зависи повече от нас.

Трябва да имаме разбиране за това какво искаме да развиваме с помощта на американските технологии, капитали и опит. Ние сме тези, които трябва да имат стратегия за това как да използват предложения формат – преди всичко в наш интерес. И да, американците ще спечелят пари от евентуалния ни успех. Те винаги печелят от всички. Това е техният специалитет.

А за тези, които се интересуват какво всъщност означаваше за Европа планът “Маршал“, за който политиците говорят толкова много като за манна небесна, предлагам една екскурзия в цифрите и фактите.

Самият автор на следвоенната американска програма за подпомагане на Европа (European Recovery Programme), станала известна по-късно с неговото име, държавният секретар на САЩ Джордж Маршал, през 1948 г. уверява, че глобалната цел на Съединените щати е “да се възстанови доверието на европейските народи в икономическото бъдеще на техните страни и на Европа като цяло“.

И наистина, благодарение на американското финансиране западноевропейските държави успяват да съживят промишлеността, банковите системи, енергетиката и селското стопанство, да изградят нови социални институции и да формират наченките на обща система за сигурност. Именно изпълнението на плана “Маршал“ дава началото на такива съюзи и организации като НАТО, Организация на икономически сътрудничество и развитие (ОИСР), а по-късно и ЕС.

За четирите години на действие на плана Съединените щати изразходват $13 млрд. за възстановяването на Европа. Като се вземат предвид инфлацията и разликите в обменните курсове, тази сума сега възлиза на около $175 млрд.. От тях само $1,5 млрд. (еквивалент на днешните $20 млрд.) са под формата на облекчени заеми, а останалата част е безвъзмездна помощ. Уинстън Чърчил нарича плана “Маршал“ като “най-безкористния акт в историята“.

Но какво остава зад кулисите на този “безкористен акт“ на Съединените щати?

Всички безвъзмездни средства, отпуснати на Европа, имаха ясна цел: 70% от “дарените“ пари бяха похарчени от европейските държави за американски стоки, продукти, услуги, оборудване, оръжия, технологии и ресурси. На европейците не беше позволено да инвестират американски пари в изграждането на собствени петролни рафинерии, а вместо това им беше предложено да купуват рафинираните продукти на американските петролни компании.

Планът “Маршал“ предотвратява създаването на собствена финансова система на Европа в продължение на много години, като установява господството на американския долар като нова световна валута. Съединените щати отпускат заеми на европейските държави за икономически проекти, които са в интерес на Съединените щати. Европейците получаваха тези заеми от специални фондове, които те съфинансираха.

Европейците изплащаха дълговете си към Америка с лихвите в продължение на 20 години, до началото на 70-те години на ХХ век.

Между 1948 г. и 1952 г. БВП на САЩ се увеличава с 50% благодарение на износа на селскостопански продукти за Европа, продажбата на машини, енергийни ресурси и технологии. От гледна точка на “модерните пари“ Америка не само си върна $20 млрд. заеми на европейците и около $10 млрд. лихви, но и цементира военното си, икономическо и силово господство в Европа. Освен това, Съединените щати си върнаха и $108 млрд., които Европа получи като безвъзмездни средства от тях.

Мисля, че би било много интересно да се види инфографика на действителното разпределение на средствата, “предоставени“ на Украйна. Това ще ни накара eye-opening, сиреч, да си отворим очите, заключава Лана Зеркал.(УВести)