Ако войната за демокрация се превърне във война за ресурси, ще загубим не само ние, но и целият цивилизован свят

Киев, 07 февруари 2025. – Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп иска да подпише споразумение с Украйна за получаване на редкоземни метали и други природни ресурси в замяна на доставки на оръжия. Най-после говорим с бизнесмена на разбираемия за него език: “сделки и ползи“. Ние имаме нужда от оръжие, те се нуждаят от ценни полезни изкопаеми, на които, за щастие, Украйна е богата, пише Юлия Самаева в изданието “Дзеркало тижня“.

На теория всичко е страхотно: инвестициите са нашият култ, в допълнение към уникалните находища, на места имаме и единствени по рода си пълни производствени цикли, които също няма да бъдат възпрепятствани от технологично обновление. И най-важното, все още имаме живи учени, които са посветили живота си на разработките в тази област и, повярвайте ми, те имат с какво да изненадат своите западни колеги.

Какво имаме в нашия асортимент

В продължение на десетилетия Украйна беше по същество единствената страна в света, която имаше пълен производствен цикъл на метални титанови продукти, които са критично важни за военно-промишления комплекс на всяка страна. Имахме два завода за производство на титанов диоксид, без които всичко бяло на този свят, от хартията до ракетата Falcon, щеше да е сивкаво. Украйна е една от малкото страни с големи находища на литий (до 10% от световните запаси), който е жизненоважен за електрическите автомобили. Освен това всички литиеви находища в Украйна са комплексни, т.е. съдържат също берилий, рубидий, цезий, калай, волфрам, тантал и ниобий. Всичко рядко, всичко ценно е не по-малко от самия литий, защото съвременното технологично развитие е невъзможно без редкоземни елементи, а префиксът “рядко-” директно подсказва цената.

В допълнение към екзотиката, ние също имаме традиционни изкопаеми ценности в нашия асортимент (“други ресурси“, споменати от Тръмп): около 80 млн. тона нефт и 1,3 трлн. куб. метра изследвани запаси от природен газ, две области на газови находища с общи запаси до 7 трлн. куб. метра, 40 млрд. тона въглища, 240 млн. тона от кварцов пясък, 20% от световните запаси на графит. О, какво само нямаме!

Преди година украинският Forbes оцени стойността на украинските минерали на почти $15 трлн. Година по-рано канадските консултанти SecDev оцениха нашите резерви на $26 трлн.

Изглежда, че имаме с какво да платим американската военна помощ.

Сумата дори отговаря на “трилионите долари“, на които Володимир Зеленский оцени ресурсите на Украйна в “Плана за победа”, представен в Брюксел през октомври 2024 г. Не забравяйте, че четвъртата от петте точки на плана е за “критичните ресурси на Украйна за съвместни инвестиции и използване”.

И все пак, президентът ни напразно ни вкара в този коловоз за “наддаване”…

Първо, значителна част от тези подземни съкровища са окупирани от руснаците. В момента са заети повече от 60% от нашите запаси от въглища (41 полета), 11% от запасите на петрол (девет находища), 20% от находищата на природен газ (27 обекта), 42% от метали и 33% от редкоземни метали и минерали. По-специално, шест находища на желязна руда, две находища на титан, две находища на цирконий, едно находище на стронций, едно находище на литий и едно находище на уран.

Според оценки на същия SecDev, говорим за ресурси на стойност $12,5 трлн. от гореспоменатите $26 трлн., или около 48%.

И тук възниква въпрос: кое е по-лесно – да похарчиш милиарди долари и години в подкрепа на Украйна с надеждата, че тя ще си върне границите, ако не от 1991 г., то поне от 2014 г., или да се споразумееш с Путин за разпределението на тези ресурси?

Ако всички са станали такива циници, защо Тръмп просто не предаде Украйна на Путин, не постигне “всички цели на специалната операция“ и не започне широкомащабно партньорство за разработване на ресурсите на “нови територии“, както наричат в Кремъл окупираните украински земи.

Да не забравяме, че в Белия дом се настаниха истински гурута на прости решения.

Не че руснаците не се нуждаят от иззетите ресурси, но списъкът от санкции, наложени на РФ, включително персонални, е доста сериозен аргумент при всякаква размяна.

Особено, когато, за да се превърнат ресурсите ни в трилиони, трябва да се инвестира милиарди и десетилетия в тях.

Така че, второ, ако вече сме преминали към такива прагматични и делови отношения с един от ключовите партньори, тогава може би не трябва да му обещаваме нещо, което не съществува? Чисто в името на честната игра, за да не се сърди после мистър Доналд, че съкровищата, всъщност, не са при нас. Сегашното ни правителство не причинява нищо друго освен киселини в екипа на Тръмп. Лъжата едва ли ще подобри тази ситуация.

Ние сме по-заинтересовани от всеки друг да гарантираме, че мощните икономики имат ценни активи в Украйна, които ще защитават, за всеки случай. Това всъщност са най-добрите възможни гаранции за сигурност. Буквално неизследваните находища на Украинския кристален щит заслужават внимание, пари и технологии. Гладни сме за нови работни места и инвестиции. Просто ги каним по странен начин, без “искрица“. Имаме и европейски партньори, които, каквото и да твърди Тръмп, помагат на Украйна не по-малко и по някаква причина в по-голямата си част не искат нищо в замяна.

Ето го третото ни и най-важно нещо – превеждайки преговорите с партньорите на ниво търговски ползи и интереси, ние слизаме от нивото на “война за демократични ценности срещу автокрациите“ на ниво “оръжие за ресурси“.

Идеологическата война на това ниво ще бъде загубена. Най-мощната западна демокрация, която е изнасяла “демокрация, свобода, човешки права и върховенство на закона“ в продължение на десетилетия, ще обяви нежеланието си да поддържа тези вярвания, освен ако не й бъде платено. С една дума, тези убеждения, вероятно, не са толкова ценни и САЩ едва ли ще се възползват от това.

За съжаление на ниво “оръжие срещу ресурси“ и без това крехката ни геополитическа субективност се превръща в тиква. Да, ние искрено сме благодарни за всяка помощ, но ние не сме бездарници, мистър Доналд, ние заредихме вашия военно-промишлен комплекс с поръчки за десет години напред, като вече ви гарантираме работни места, растеж на БВП и приходи от износ. Дори и без целия идеологически патос, Украйна заслужаваме по-добра роля, отколкото ни се предлага в крайна сметка.

И най-важното, на ниво “оръжие срещу ресурси“ може да се забрави за неизбежността на наказването на агресора за намеса в суверенна държава. Това е нивото на подкупите, авансите, пазарлъци и отстъпки. Не за върховенството на международното право, не за ужасната цена, която украинците плащат всеки ден, не за цената, която другите ще платят, ако редът не бъде възстановен. Нещастни са онези, които си мислят, че изобщо някой ще спечели от това. Не вярвате ли? Е, в Гренландия почти никой не се притесняваше от международното право преди година, пише Юлия Самаева.(УВести)

(С незначителни съкращения)