Киев, 03 февруари 2025.- Президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава да изразява претенциите си към Гренландия. Той вече не уточнява как възнамерява да получи датска автономия, а само изразява убеждението си, че ще получи острова като част от Съединените щати. По-рано Тръмп възнамеряваше да купи Гренландия – същото намерение беше направил президентът Хари Труман през 1946 г. Той мотивира това с това, че на острова има американски военни бази, които започват да се разполагат в рамките на Споразумението за защита на Гренландия от 1941 г. Интересно е, че Труман оценява този “лот“ на $100 млн.

А колко би могла да струва Гренландия сега, чисто теоретично
The Economist се опита да намери отговор на този въпрос. Като взе предвид БВП на острова ($3 млрд.), работната сила в публичния сектор, данъчната тежест и редица други фактори, изданието стигна до заключението, че справедливата цена за такъв необичаен актив би била $50 млрд. А това е само една двадесета част от годишния бюджет на Пентагона.
Изобщо, купуват ли държавите територии в други държави в съвременния свят?
Много рядко. Разграничаването на териториалните води в Червено море между Саудитска Арабия и Египет през 2016 г. може да се счита за подобно споразумение. Като част от това споразумение два необитаеми острова, които са били под египетски контрол от 50-те години на миналия век насам – Тиран и Санафир – бяха отстъпени на Рияд. В замяна Саудитска Арабия се ангажира да инвестира $22 млрд. в суровини и инфраструктурни проекти в Египет.
Последната директна покупка от една държава на територия на друга става през 60-те години на миналия век, когато Германия откупува за 280 млн. марки довоенните си земи в Северен Рейн-Вестфалия, анексирани от Нидерландия след Втората световна война.
Защо обаче обръщаме толкова голямо внимание на този аспект – закупуването на територии? Защото Съединените щати имат богата история на такива сделки. В допълнение към добре известното придобиване на Аляска, Америка е “изградила“ територията си, като е закупила големи френски владения в Северна Америка.

Формирането на територията на САЩ от 1750 г. до наши дни
Да започнем – съвсем накратко – с откриването и колонизирането на Америка. Според учените (ключовата дума тук е “вероятно“), Америка е открита от викинга Лейф Ериксон. Такъв човек наистина е съществувал и е извършвал дълги морски пътешествия – това е доказан факт. Но откриването на Америка от него не е доказан факт.
Възможно е викингите да са достигнали до американския бряг около Нюфаундленд, където са видели голям брой лозя. Ето защо те нарекли откритите земи “Винланд“, т.е. “земята на виното“. Това е станало около 1000 г.
А през 1492 г. испанската експедиция, водена от адмирал Христофор Колумб, достига Америка и акостира на остров Сан Салвадор, който сега принадлежи на Бахамските острови и граничи с американския щат Флорида. Няколко години по-късно, през 1499 г., друга испанска експедиция, водена от Алонсо Охеда, отплава към бреговете на Южна Америка. В нея участва флорентинският мореплавател Америго Веспучи, който дава името на континента.
Това е периодът, в който Америка е изследвана и колонизирана от испанците. Първият изследовател, който посещава устието на река Мисисипи, прекосява днешните Луизиана и Тексас и достига Калифорнийския залив, е испанският конкистадор Алваро Нунес Кавес де Вака. Той е в Америка през 1528-1535 г. Първото постоянно селище в съвременните САЩ е основано през 1565 г. във Флорида.
След това идват французите, които при управлението на Франциск I завладяват значителни територии в Северна Америка. Французите са последвани от холандците, които също завземат парче земя. А през 1585-1587 г. сър Уолтър Роли прави два опита да създаде постоянно селище в Северна Америка по заповед на английската кралица Елизабет I. През 1584 г. изследователска експедиция достига американския бряг и нарича новооткритото крайбрежие Вирджиния.
Тези подробности са важни за разбирането на добре известния факт, че някога Америка е принадлежала на много народи. И дори на викингите, тъй като Лейф Ериксон основал няколко селища по нейното крайбрежие. С други думи, като цяло Дания е била тази, която е трябвало да предяви териториални претенции към Америка, а не обратното.
Луизиана, Флорида, Аляска: продажбата е отворена
Времето минава и в Америка започва да се формира местен елит, който вече не е свързан с Испания или Великобритания. Прескачайки много подробности, нека ще преминем направо от ХVI век към XVIII. По това време американският истаблишмънт започва конфронтация с колонизаторите, предимно британците, чиито позиции са най-силни, а завзетите от тях територии – най-значими.
През 1774 г. 13-те американски колонии на Великобритания се обединяват, за да се борят срещу британската монархия. Те са предвождани в битката от генерал Джордж Вашингтон от Вирджиния, който по-късно става първият президент на Съединените щати. Две години по-късно, през 1776 г., новосформираните САЩ обявяват своя суверенитет и приемат Декларацията за независимост. През следващите 30 години територията на САЩ се увеличава повече от два пъти, включително благодарение на придобиването на Луизиана през 1803 г.
Някога Луизиана е принадлежала на Франция, но тя не оценява нейния потенциал (в щата има плантации с памук и захарна тръстика, което е важно за икономиката през XVIII в., а по-късно там са открити находища на нефт и газ). Французите просто подарили Луизиана на Испания, но тя не знаела какво да прави с тази колония, тъй като също я смятала за нерентабилна. Затова през 1800 г. тя я връща обратно на Франция.
Този пинг-понг спира, когато Съединените щати купуват Луизиана от Франция. Наполеон Бонапарт я продава за $15 милиона, които Томас Джеферсън с готовност плаща. Америка се сдобива с огромна територия от 2,1 млн. кв. км, която е по-голяма от всички нейни тогавашни щати.
Испания наблюдаваше тази сделка и вероятно си хапеше лактите. Въпреки това Испания все още притежаваше Флорида – плодородна земя, където цитрусите и пъпешите растяха добре. Испания нямала намерение да се отърве от Флорида, но ситуацията била неблагоприятна. Испанската метрополия беше изтощена от войната на полуострова, а в американските колонии на Испания започнаха революции. Правителството се страхувало също, че границата между Съединените щати и Мексико, чиято територия била собственост на Испания, е на път да “избухне“ с бойни действия.
Затова Испания отстъпва Флорида на Съединените щати. Всъщност, тя я отстъпва, но при две условия. Първо: Съединените щати се задължават да изплатят дълговете на испанското правителство към населението на щата (това струва на Америка $5,5 милиона). Второ: Съединените щати обещават да не претендират за Тексас, който също принадлежи на Испания. Сделката е сключена на 22 февруари 1819 г. и е подписана от Андрю Джаксън, който става седмият президент на Съединените щати.
Поглеждайки напред (защото ще се върнем към Тексас и Мексико), ще отбележим, че друга забележителна покупка в историята на Съединените щати е придобиването на Аляска. Руските предприемачи са първите, които достигат до Аляска. По-специално някой си Александър Баранов, търговец и, според руската традиция, жесток самодържец. През 1799 г. той основава град Новоархангелск в Аляска, който през 1867 г. (след продажбата на полуострова на Америка) е преименуван на Ситка.
Между другото, интересен факт: през 2020 г. градският съвет на Ситка решава да демонтира паметника на Баранов, който е стоял там повече от два века. Решението се обосновава с това, че “насилието, извършено от Баранов, е историческа травма за коренното население и все още причинява болка на неговите представители“. Въпреки насилието на всички Баранови, взети заедно, през XIX в. Русия разбира, че ще бъде трудно да запази територията. Аляска е продадена на Америка за $7,2 милиона.
Тексас, Мексико, Куба, Хаваите: това, което не се продава, вземаме със сила
И така, нека да се върнем към Тексас, който, както беше казано, Америка обеща да не “докосва“ в замяна на Флорида. Тексас беше част от Мексико, а самото Мексико принадлежеше на Испания. През 1521 г. конкистадорът Ернан Кортес завладява земите на ацтеките и маите и така започва колониалната ера в мексиканската история. Тя продължава почти три века – до 1810 г., когато Мексико обявява независимост от Испания. Истински суверенитет получава през 1824 г.
Сега обаче няма да разказваме историята на Мексико. Струва си да отбележим, че по време на периода, когато тя вече е независима държава, англоговорящите заселници в Тексас се вдигат на бунт срещу мексиканското правителство. Тексас е принадлежал към робовладелския Юг, а местните земевладелци не са харесали решението на Мексико да премахне робството. Въстанията продължават от 1835 г. до 1836 г. и завършват с получаването на независимост от Тексас. Но “щатът Тексас“ не просъществува дълго като независима единица. През 1845 г. Тексас е анексиран от Съединените щати.
Трябва да се знае, че докато антимексиканските бунтове продължават в Тексас, Америка не се намесва официално в конфликта. Тя обаче доставя оръжия и сформира доброволчески отряди. Тази политика не се харесва на Мексико и фактическото завладяване на Тексас, извършено противно на всички споразумения, поставя началото на Американско-мексиканската война, в която Мексико претърпява съкрушително поражение.
Войната продължава от 1845 до 1846 г. Първоначално американците искали да се “уредят“ по мирен път и предложили да откупят част от земите на Мексико, като предложили $25 млн. за Калифорния и $5 млн. долара за Ню Мексико. Мексико е обидено от това предложение и отказва. Тогава Америка започва своята експанзия, по време на която разгромява мексиканската армия. Мексико губи половината от територията си, а земите му, които включват днешните американски щати Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта, преминават към Съединените щати.
Интересно е, че не всички в Америка подкрепят акта на агресия срещу Мексико. Генерал Улисес С. Грант отбелязва, че Гражданската война от 1861-1865 г. е наказание за греховете на Америка.
Както и да е, никой в Съединените щати не планирал да изкупва греховете си. По-малко от половин век по-късно Америка прави още една анексия, този път насочена към Хаваите. Тези острови са открити през 1778 г. от британския капитан Джеймс Кук. През XIX век там пристигат американски заселници, които през 1893 г. свалят местната династия и ликвидират Хавайското кралство. Кралицата, наречена Лилиуокалани, е свалена от власт и тъй като в новосформираното републиканско правителство преобладават привържениците на присъединяването към Съединените щати, островите стават още един американски щат.
Действителното анексиране се извършва през 1898 г., но Хавайските острови официално стават част от Съединените щати едва през 1959 г. Струва си обаче да се спомене още едно значимо събитие, свързано с Хавайските острови. На 7 декември 1941 г. японски самолети нападат американската военна база в Пърл Харбър, която се намира на остров Оаху, част от Хавайските острови. Ден преди това президентът Рузвелт предупреждава, че ако Япония прибегне до военни действия, Съединените щати ще защитят интересите си в региона. Така и стана: след нападението над Пърл Харбър Съединените щати обявиха война на Япония. Това е първата стъпка към влизането на Америка във Втората световна война.
Но нека да се върнем към днешния ден.
Всъщност, Хаваите са последният щат, който става петдесетият щат на Съединените щати. Канада, на която Тръмп също е хвърлил око, не е изявила желание да се превърне в 51-я щат, а Гренландия не бърза да се превърне в поредната звезда на американското знаме. Но Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам теоретично биха могли да станат такива звезди.
Куба получава независимост след Испано-американската война от 1898 г., но де факто остава под протектората на САЩ до 1934 г. Филипините преминават през подобен път: първо испанска окупация, след това обявяване на независимост, после американски протекторат, само че тази история продължава по-дълго и островната държава получава пълен суверенитет през 1946 г.
Що се отнася до Пуерто Рико, тази територия е самоуправляваща се територия под юрисдикцията на Съединените щати. Върховната власт там принадлежи на Конгреса на САЩ. В същото време обаче Пуерто Рико има собствена конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Подобен статут има и Гуам. Жителите на острова са граждани на САЩ, имат местно правителство и един делегат в Камарата на представителите на САЩ – макар и без право на глас.
Историята на Съединените щати е богата на случаи на пълно и частично анексиране на нови земи. Но всички те са станали преди сегашното териториално статукво, което е установено след Втората световна война и което Америка, както и другите демократични държави, е длъжна да спазва, като избягва анексии и посегателства върху държавния суверенитет на други държави.
(“Главком“, с някои съкращения)