Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

В СОФИЯ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН “РЕЧНИК НА ВОЙНАТА” ОТ ОСТАП СЛИВИНСКИ

София, 30 януари 2025.- Вчера в сградата на ректората, в залата на студентския театър се състоя презентация на книгата “Речник на войната”, издадена от издателството “Жанет 45”, Превод – преподавател-украинист д-р Райна Камберова.

В тази творба Остап Сливински – поет, писател, преводач, преподавател в Лвивския национален университет “Иван Франко”, събра над 40 човешки истории от войната на Русия против Украйна.

Олеся Илашчук – посланик на Украйна в България, своето слово към аудиторията произнесе на прекрасен български език

Пред присъстващите говориха посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, Манол Пейков – директорът на “Жанет 45”, Ани Бурова – литературен критик и редактор в “Литературен вестник”, Светозар Желев – литературен критик, Георги Господинов – известен български писател, носител на престижна международна награда “Букър” за “Времеубежище”, и Райна Камберова – преводач, преподавател-украинист.

Онлайн участие в презентацията взеха Остап Сливински и Катерина Гордиенко – илюстраторка на изданието.

“Речник на войната” започна с фрагменти от чути и преживени истории и се превърна в начин за осмисляне на опита, придобит о тежките загуби и необратимостта, болката и вярата в победата.

Автори на текстовете са наши бежанци от различни градове в Източна, Южна и Северна Украйна. Именно те са споделили болката си пред пан Остап и екипа му, причинено от руското нахлуване: Костянтин Васюков, Юлия Вротна, Оксана Давидова, Лариса Денисенко, Янина Дияк, Катерина Йегорушкина, Андрий Жолоб, Йевген Климакин, Оксана Курило, Арина Лепетюх, Свитлана Мелник, Олександър Моцар, Лесик Панасюк, Олена Прилуцка, Анна Процук, Богдана Романцова, Юлия Романюк, Виолета Терлига, Дмитро Ткачук, Станислав Турина, Виктория Черняхивска

В предговора към българското издание на “Речник на войната” съставителят Остап Сливински пише:

Докато се намира в окупираната от нацистите Варшава през 1943 година, полският поет Чеслав Милош пише поетичен цикъл, който нарича “Свят: наивни поеми“. Повечето от стихотворенията в него са своеобразни интерпретации на простички думи като “Тревога“, “Любов“, “Надежда“, “Вратичка“, “Веранда“, “Път“ и др. Защото войната не само коренно променя живота на онези, които е застигнала. Тя променя значението на думите. Някои значения се притъпяват и трябва да се наточат като нож в камък. Някои пък обратното – стават толкова остри, че човек може да се нарани. Някои думи отмират и окапват като листа. Някои изникват от полузабравеното минало и започват отново да означават, стават важни.

Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната. Това не са стихове, или по-точно, не са текстове, които съм написал аз. В речника няма нищо, което да е продукт на моята или на чиято и да е друга фантазия. Всички речникови “статии“ са действително преживени, премислени и усетени. Това са фрагменти от чужди монолози, чути през дните на войната.

На лвивската гара, на която в първите седмици и месеци на войната като вълна от изток на запад прииждаха потоци от хиляди принудителни преселници, хората разказваха – във временните убежища или просто на улицата, или около будките за кафе. Понякога започваха да говорят сами, понякога трябваше да ги подкачиш деликатно, да им зададеш няколко прости въпроса и тогава се отприщваше поток, който беше трудно да бъде спрян.

Сред хората, с чийто глас говори “Речник на войната“, има такива, които са били принудени да напуснат домовете си и да се впуснат в неизвестното, доброволци и лекари, военни, обществени активисти и артисти – най-различни хора, обединени от общото преживяване и импулс, чийто живот е променен от войната.

Понякога тези истории са само леко обработени, толкова, колкото откъсът от един по-дълъг фрагмент да придобие значението на самостоятелна цялост. Някои са преведени от руски.

Много от тях не съм записал аз, а моите съавтори и съавторки, самите те – участници и свидетели на войната. Тук са както техните лични размисли, така и сюжети, чути от други хора. По този начин “Речник на войната“ се превърна в река, в която по различни пътища се стекоха истории за думите.

Преди срещата бяха изкупени над 50 книги. “Речникът на войната” може да намерите във всички книжарници в България.(УВести)

Една от изповедите от “Речник на войната”:

“Болка, Андрий, Лвив. Как мирише болка ли? Обикновено целият обем от миризмата на болка е събран в една линейка на “Бърза помощ”.

Болката мирише най-вече като онази част от пазара, където продават месо – прясно нарязано месо. Болката мирише на кръв: сладникава миризма, с едва доловим метален компонент.

Болката мирише на пот, на немито от много дни тяло. Към тази миризма се добавя нотка на миризма на спирт и йодни изпарения плюс хлор.

Този букет завършва с миризмата на дим от бойното поле, кафе и цигари.

Болката има много запомняща миризма”.

Видеорепортажът от проявата може да видите ТУК

Фоторепортаж на Васил Жукивский

Интерес към проявата беше голям
Остап Сливински се включи директно от Лвив
Преводачът на “Речник на войната” д-р Райна Камберова
Дискусията продължи и след края на презентацията. Георги Господинов беше в центъра на вниманието
Олеся Илашчук и Анна Тертична – заместник-посланик (трета отляво) с български преподаватели-украинисти и интелектуални – приятели на Украйна

Повече снимки може да видите на стената ни във Фейсбук ТУК