Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

“ТИЧАНЕ С ДОПИНГ”: ПУТИН СЕ ХВАЛИ С ИКОНОМИКАТА СИ, НО ТОВА Е МИРАЖ

Киев, 26 януари 2025. – След нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. руската икономика привидно надминава очакванията. Въпреки че цифрите не са лъскави, те не изглеждат катастрофални, съобщава  CNN.

През изминалата година военната икономика на Русия вероятно е нараснала по-бързо от икономиките на САЩ и ключови европейски държави. Равнището на безработица достигна рекордно ниско ниво, а ръстът на бюджета за отбрана, макар и временно да сви други разходи, не доведе до излизане на ситуацията извън контрол.

Елина Рибакова – старши научен сътрудник в Института за международна икономика “Питърсън“, отбелязва, че подобни данни изпращат двойно послание: към руската общественост – “Ние оцеляхме“, а към съюзниците на Украйна – “Ние ще ви надживеем“.

Според експертите, обаче, този образ на икономическа устойчивост е мираж. Кремъл внимателно поддържа илюзията, че руската икономика е стабилна, за да влияе на своите противници. С наближаването на третата годишнина от войната тази маска постепенно започва да изчезва.

Някои анализатори използват метафората “икономика на стероиди“, за да опишат ситуацията. Този растеж може да е бърз, но е неестествен и краткотраен. “Стероидите са добри, но те не са мускули. Това е по-скоро като бягане с допинг“, казва Рибакова.

Кремъл използва и тактиката на “рефлексивния контрол“, за да формира възприятието на своите противници. Така, например, Москва се опитва да убеди Запада, че икономическата ѝ мощ ѝ позволява да финансира войната в продължение на години. Това насърчава поддръжниците на Украйна да търсят компромиси, които биха отговорили на целите на Кремъл.

Олександра Прокопенко от Евразийския център “Карнеги“ смята, че икономическият растеж и ниската безработица са се превърнали в ключови аргументи на Путин. Реалността обаче е далеч по-малко оптимистична. Според Крейг Кенеди от Харвардския университет, Кремъл прикрива истинската цена на войната чрез “сенчести“ финансови механизми.

Според неговото изследване, държавата е принудила банките да отпускат преференциални кредити на компании, участващи във военни поръчки. От средата на 2022 г. до края на 2024 г. частните заеми са се увеличили със 71%, което се равнява на 19,4% от БВП на Русия. Приблизително 60% от тези заеми (до $249 млрд.) отидоха в подкрепа на военни предприятия.

Тази схема заплашва да предизвика финансова криза поради натрупването на “токсични дългове“, които могат да сринат банковата система, когато свързаните с войната компании започнат да не изпълняват задълженията си.

Дори и без кредитна криза, Русия е изправена пред сериозни икономически проблеми. МВФ прогнозира, че растежът на БВП ще се забави до 1,4% през 2025 г., след като през 2024 г. нарасна с 3,8%. Инфлацията вече е достигнала 9,5% през 2024 г., в сравнение със 7,4% през 2023 г. Някои супермаркети дори бяха принудени да затворят стоки от първа необходимост в шкафовете си поради нарастващите кражби.

Проблемите на пазара на труда също създават напрежение. Въпреки ниската безработица (2,3%), недостигът на квалифицирани работници принуждава компаниите да повишават заплатите, което води до инфлационен натиск.

Нарастващите икономически трудности подкопават социалния договор, на който се крепи режимът на Путин. “Хората вече не очакват справедливост от Кремъл, но очакват финансова подкрепа“, казва Прокопенко.

Войната обаче изтласква на заден план финансирането на социалните програми, като увеличава пропастта между очакванията на гражданите и възможностите на държавата да ги удовлетвори. Прокопенко предупреждава, че Русия вече не може едновременно да финансира войната, да поддържа икономическа стабилност и да запазва социалното благосъстояние. Засега Кремъл се справя, но този баланс скоро може да се провали.(УВести)