Цветанка и Василий Жукивский се запознават като студенти в западноукраинския град Лвив. Живеят в едно общежитие, на един етаж, ползват обща кухня. Младата българка пържела картофи в кухнята, когато потомъкът на Тарас Булба се престрашил да я заговори. Знаел, че е българка, но се затруднявал какво да я пита. Накрая измислил: “Вярно ли е, че в центъра на София има мавзолей на Георги Димитров?“ Цветанка го погледнала учудено и казала “Да!” Това първо “да” определило тяхното бъдеще и впоследствие Цветанка още много пъти казвала “Да”.
Скоро Василий отишъл на селскостопанска бригада и домъкнал в общежитието чувал с картофи. Сега вече всяка вечер се събирали на пържени картофи. Тук, в общежитието, Василий опитал първото българско питие – мастиката, и се отвратил до дъното на душата си. Миришело му на лекарство и не можел да се освободи от чувството, че е болен. Виж, ракията обикнал повече от водката. Ракията имала аромат на плод.
През 1977 година Василий Жукивский посещава България и тогава вижда за пръв път толкова много и толкова евтини праскови. “Отядох се на праскови!” – спомня си Василий. Ако Ева е изкусила Адам с ябълка, то Цветанка е изкусила Василий с праскова. Решават да вдигнат сватба. Оженили се в Лвивския дворец на щастието, където е снимана руската версия на филма “Тримата мускетари”. Изобщо, Лвив бил толкова западен град, че съветските кинематографисти винаги снимали шпионски филми на фона на лвивските улици.
Младото семейство обаче решило да отлети на юг и се заселило в България.
– Василий, какво ти направи впечатление в България? Все пак ти идваш от една славянска и близка нам страна?
– Няколко неща ми направиха впечатление. Първото нещо – как строите къщите си. В подбалканските градчета основата на къщата е по-тясна, а нагоре къщата се разширява с еркери. Много е хитро. След това, спомням си, бях на строителна бригада близо до манастира “Свети Мина” край София. Правеше ми впечатление, че когато седнем да почиваме, един строителен работник изчезва. Видях най-накрая къде ходи – ходи да полива малка градинка с домати и чушки. Едно парче земя на строителна площадка, което този човек използваше най-рационално. У нас се разхищава много земята, ето защо тези две неща ми направиха впечатление. Вие обаче разхищавате водата. Бях удивен, когато видях в България домакини да изстудяват бира с вода за пиене. В моя роден край водата не достига, аз съм носил я от кладенеца и знам каква е цената на водата.
– Василий, а какви впечатления имаш от българското село?
– Невероятни впечатления. Разказвам го на украинците, не ми вярват. Отидох в село Зайчино, Шуменско, при едни приятели и видях, че там има три казана за варене на ракия. Три казана има, а пияни няма. У нас, в Украйна, варенето на самогон се третира като престъпление и се преследва строго от закона. Ако у нас имаше такива казани, всичко живо щеше да налети на ракията, докато не я пресуши напълно… Но имаме и много общи неща. На български има една архаична дума “тлака”, която в украински е “толока” – когато много хора се събират да свършат една обща работа безплатно. Сега и у нас, и у вас хората се събират, изливат плоча, после зидат, леят втора плоча, покриват къщата и готово.
– Василий, какво уважаваш у българина?
– Това, че прави чешми. Под българско влияние и аз реших да се увековеча и направих чешма в родната Заставна, Буковина. Чешма с чучур. Моите съграждани така и я наричат – с непознатата за тях дума “чешма”.
– А какво те дразни?
– Дразни ме, че когато отстъпя място на жена в автобуса, те се засягат, защото мислят, че ги третирам като възрастни. А аз просто им отстъпвам като на дами. Изглежда обаче, че в България твърде малко жени имат самочувствието на дами.
– Така е, пане Жукивский. Какво да си пожелаем на раздяла?
– И българи, и украинци да стигнем средната заплата на поляка.

От сбирката “Балканки котел” на Йордан Попов (1941-2015) – писател (автор на над 30 книги), сценарист, фейлетонист, журналист от “Стършел”, лауреат на няколко награди – “Чудомир”, “Стоян Михайловски”, “Райко Алексиев”, голям приятел на Украйна.
София, 1997, издателство на в.”Стършел”, ISBN 954-8134-03-9, с епиграма на Радой Ралин: “Толкова е объркано всичко, че почвам да ставам оптимист”.
В тази сбирка Йордан Попов, освен друго, събра истории на десетина смесени двойки.
