Тази война е борба не само за територии, но и за ресурси, които могат да определят съдбата както на Украйна, така и на целия свят
Киев, 14 януари 2025 г. – От началото на войната на Русия срещу Украйна огромните запаси от природни ресурси във временно окупираните територии станаха част от военната стратегия на агресора, превръщайки се в инструмент за водене на война, пише Ксения Оринчак, основател на Националната асоциация на добивната промишленост на Украйна, за “Дзеркало тижня“.

Разрушаването на енергийната инфраструктура и използването на украинските ресурси за военни цели вече са причинили значителни икономически и екологични загуби на Украйна. Но основната опасност е възможността тези ресурси да започнат да работят срещу нас.
Болезнеността на обсъждането на последиците от окупацията е ясна на всеки украинец още от първите дни на инвазията. Вероятно ще минат години, преди да бъде завършено справедливото разследване на всяко престъпление, извършено от вражеските сили. Има обаче едно от тях, което е буквално и преносно под земята. Това е използването на окупираните земни недра за укрепване на руснаците на територията на нашата страна и за захранване на агресивната военна машина.
За съжаление, минералните ресурси на Украйна, окупирани след 2022 г., вече са включени във високотехнологични вериги за производство на оръжие.
Руски контрол върху стратегически находища
През юни 2023 г. руската федерална агенция “Роснедра” публикува доклад за резултатите от работата си през 2022 г. и плановете за 2023 г., в който ясно е очертана стратегията за използване на природните ресурси в окупираните украински територии. Руската страна признава, че подземните богатства на Донецк, Луганск и Запорожие са важен елемент от стратегията им за бъдещето. Става въпрос не само за геоложко проучване, но и за конкретни планове за добив и експлоатация на тези ресурси.

Окупацията на тези територии дава на Русия контрол върху огромни залежи на енергия, метали и минерали, чиято обща стойност се оценява на $12,4 трлн. Тези изчисления са предоставени от влиятелната канадска изследователска агенция SecDev.
“Анализът на SecDev показва, че украинските енергийни залежи, метали и минерали на стойност най-малко $12,4 трлн. сега са под руски контрол. Тази цифра е почти половината от стойността в долари на проверените от компанията 2209 находища”.
По-специално, Русия контролира 63% от залежите на въглища, 42% от металите и значителни залежи на редкоземни елементи, включително литий, който е необходим за производството на електрически батерии, а и за съвременните оръжия.
Въглищни мини: енергиен стимул за агресията
Въглищните находища в Източна Украйна, особено в Донбас, станаха особено важни за Русия. Загубата на тези мини е не само икономическа загуба за нашата страна, но и стратегически ход във войната. Русия използва тези мини, за да принуди Украйна да започне преговори чрез енергиен шантаж.

Окупираните антрацитни находища (най-топлоемкият вид въглища) се превърнаха в основен източник на енергиен натиск върху Украйна. Загубата на въглищните мини се отрази и на възможността за производство на енергия в ТЕЦ, тъй като тези находища са важен източник на енергия за производството на електроенергия.
Понастоящем продължаващата руска офанзива в Покровското направление застрашава последните контролирани мини с коксуващи се въглища, които се използват за топене на метали. Това също е сериозна заплаха, тъй като валцуваната стомана е необходима за производството на местни бронирани превозни средства, докато руснаците могат спокойно да използват полуготови метални продукти собствено производство.
Литий: ключов ресурс за бъдещето
Експлоатацията на завода за желязна руда в Днипрорудне в условията на окупация също представлява сериозна заплаха. През март т.г. ръководството на Запорожкия завод за желязна руда обяви, че Службата за сигурност на Украйна е връчила на редица мениджъри обвинения в оказване на помощ на окупаторите за нанасяне на щети на Украйна на стойност над 7 млрд. гривни. Те са обвинени в създаване на престъпна организация за незаконен добив на природни ресурси в полза на окупаторите. Известно е също така, че окупационната администрация е започнала добив на агломерати по метода на сондиране и взривяване, който нанася големи екологични щети на украинската територия.

Окупираните територии разполагат и със значителни залежи на литий, който е от съществено значение за производството на батерии за съвременното военно оборудване, включително самолети, радарни системи и безпилотни летателни апарати. В контекста на войната срещу Украйна литият е от стратегическо значение за Русия, тъй като е важен за производството на високотехнологични компоненти за военно оборудване, включително безпилотни летателни апарати, използвани на фронтовата линия. Отново украинските минерали ще работят срещу нас.
В този контекст руснаците проявяват особен интерес към Шевченкивското литиево находище, което се намира в критична близост до фронтовата линия и две настъпателни групи в посока Курахове (на по-малко от 10 км).
Противникът може да стане независим от вноса на този вид суровина, която е необходима при производството на електродвигатели за кораби, носещи крилати ракети, и самолетни радарни системи. Последните в момента играят ключова роля в борбата срещу укрепленията и позициите на противовъздушната отбрана на нашите защитници (като носители на управляеми бомби и противорадарни ракети). Трябва да споменем и оръжието, което е символ на този конфликт, основното средство за унищожение – безпилотният самолет FPV. Характеристиките на литиево-йонните батерии са може би основният фактор за ефективното използване на този вид оръжие. Достъпът на Русия до собствени суровини, предвид затворения характер на руската промишленост, ще ѝ позволи да започне да произвежда собствени батерии и да не зависи от санкциите и доставките от Китай. Това просто не може да бъде допуснато.
Окупаторите все още не добиват литий, а го внасят от Южна Америка. Въпреки това, “Росатом“ и “Норилски никел“ – два гиганта на противниковата икономика, които не са били подложени на сериозен санкционен натиск поради значителното си и осезаемо присъствие на световните пазари, планират да започнат разработването на голямото Колмозерско находище в Мурманска област още през 2030 г. като част от съвместно предприятие. Миналата година “Росатом“ спечели и търг за разработване на находище в Боливия. С други думи, руснаците вече разполагат с кадри, които да започнат разработката в трудни условия, което е нетривиална задача.
Перспективи и заплахи за Украйна
Проблемът със сивия износ на ресурси, контролирани от окупаторите, е сериозен. Основната опасност се състои в това, че компаниите създават схеми за “сив“ износ през признатата територия на Руската Федерация, включително към страни от ЕС, които са били обичайни потребители на украински продукти. Така губим клиентите си в страните – партньори. И губим парите си в бъдеще.
Окупацията на украинските недра несъмнено е един от най-опасните етапи на войната. Продължаването на експлоатацията на тези ресурси от страна на Руската Федерация, включително редкоземни елементи и енергийни ресурси, може да доведе до това, че украинските ресурси ще бъдат използвани не само за укрепване на руската икономика, но и за осигуряване на продължаването на агресията срещу Украйна и нашите партньори. Тази опасност може да се превърне в ключов фактор за международната подкрепа за Украйна в борбата ѝ за възстановяване на контрола върху нейните територии и ресурси.
Планът за победа, обявен от президента на Украйна на 16 октомври 2024 г., определя нашите критични суровини като ключов фактор за привличане на повече партньорска помощ. Може би фактът, че окупираните недра на Украйна рано или късно могат да започнат да работят против НАТО, ще бъде силен аргумент за по-нататъшна подкрепа на страната ни, независимо от политическите сътресения.
Тази война е борба не само за територии, но и за ресурси, които могат да определят съдбата както на Украйна, така и на целия свят. И затова е важно да се вземат всички мерки за защита на тези ресурси и да се спре използването им във вреда на нашата страна и нейните съюзници, пише Ксения Оринчак.(УВести)