Важно е да се направи така интересите на Украйна по ключови въпроси да съвпадат с тези на САЩ и не само
Киев, 10 януари 2025 г. – Доналд Тръмп още не е положил клетва и не се е върнал в Белия дом, а изявленията му вече предизвикаха информационно цунами по света, пише Сергий Корсунски, дипломат и бивш посланик на Украйна в Япония, за “Дзеркало тижня“.
Анализатори, журналисти и официални лица особено активно коментират изявленията на 47-я президент за превръщането на Канада в 51-я американски щат, присъединяването на Гренландия към САЩ и връщането на контрола на САЩ върху Панамския канал.
За съжаление, по отношение на Украйна Тръмп повтори наратива на Путин, че Съединените щати са нарушили ангажимент, който никога не е съществувал, а именно – неразширяването на НАТО на изток. Очевидно, новоизбраният президент на САЩ не е могъл сам да възприеме тази позиция, така че възниква въпросът – кой му е обяснил причината за руската агресия по този начин и защо други обяснения не са достигнали целта.
Въпреки всичко, си струва да отделим време и да се опитаме да анализираме изявленията на Тръмп без шумотевица и ругатни. През следващите четири години няма да имаме друг президент на САЩ.
Например, въпросът за придобиването на Гренландия от Съединените щати е повдиган многократно в миналото. По-специално, през 1947 г. Съединените щати предлагат на Дания $100 млн. в злато за най-големия остров в света. Това обаче е станало тайно, а сега същото се говори открито, но какво да се прави – времената вече са други.
Същото се отнася и за Панамския канал, който е построен от САЩ през 1904-1914 г., дълго време е управляван съвместно и накрая през 1999 г. е предаден на Панама. По онова време Вашингтон не можеше да предвиди, че през 2017 г. Панама ще скъса дипломатическите си отношения с Тайван в полза на Китай, а през 2018 г. ще стане първата латиноамериканска държава, която ще се присъедини към китайския мегапроект “Един пояс, един път“. Оттогава насам присъствието на китайски компании в пристанищната инфраструктура на Панама рязко се увеличи. Междувременно, съгласно т.н. договор за неутралитет, Съединените щати имат право да се намесят, дори с използване на сила, ако “неутралитетът“ на управлението на канала бъде нарушен. Днес Съединените щати смятат, че се става точно това.
По време на първия си мандат Доналд Тръмп многократно доказа, че е способен да взима решения. Именно той снабди Украйна с оръжия, включително “Джевелин”; именно той нареди урада срещу ИДИЛ с “Томахоук“ в Сирия; именно той поиска от страните от НАТО да увеличат разходите за отбрана и да се грижат повече за собствената си сигурност, което се оказа полезно, когато Русия нападна Украйна; именно той наложи мита върху китайски стоки, въпреки че необходимостта от коригиране на дисбаланса в търговията между САЩ и Китай беше обсъждана преди него.
Тръмп – политик и бизнесмен, е един от хората, които се стремят да променят реалността и да разширяват границите на възможното. След три години война в Европа, която вече придоби отчетлив азиатски компонент под формата на активна подкрепа за агресора от страна на КНДР и неактивна, но все пак подкрепа от страна на Китай, светът все повече осъзнава фундаменталните промени, вдъхновени от ревизионистичните държави.
Един от най-важните принципи на пътя на японския воин е максимата “живей така, сякаш вече си умрял“. Тя означава, че в трудна ситуация, когато трябва да направите избор или да вземете решение в условията на пълна несигурност, трябва незабавно да си представите най-лошото (какво може да е по-лошо от смъртта?), да се успокоите и след това да “подобрите“ шансовете си, като предприемете разумни и благоразумни действия.
Именно това вече става както в Европа, така и в Източна Азия, където лидерите на водещите държави най-накрая започнаха да осъзнават съвсем реалната необходимост от преразглеждане на концепциите и системите за сигурност при сценарий “без САЩ“. Най-вероятно безусловният приоритет на Тръмп ще остане сдържането на Китай, но в допълнение към митата, както беше по време на предишния му мандат, ще се обърне повече внимание на такива инструменти като политическата и икономическата ориентация на ключови държави към САЩ. Това ще бъде една от най-големите несигурности, тъй като Илон Мъск – горещ поддръжник на Тръмп, има мощни производствени мощности в Китай (включително завода на Tesla край Шанхай), а Унгария, под ръководството на Виктор Орбан, е един от ключовите партньори на Китай в Европа, за разлика от Италия, която се оттегли от “Пояс и път“.
Разбира се, позицията на Тръмп по отношение на войната на Русия против Украйна ще бъде от първостепенно значение за Украйна, тъй като сега личното му виждане ще се трансформира в решения на Конгреса. Крайното предизвикателство е да го убедим, че политиката на Русия не само в контекста на войната срещу Украйна, но и в глобален план, е в пряко противоречие с интересите на САЩ. Това е в контекста на “сдържането“ на Китай, трансфера на технологии към КНДР и заплахите към Южна Корея и Япония, тъй като тези две държави са най-големите инвеститори в американската икономика. Тръмп би трябвало да се интересува от тяхната сигурност и просперитет.
Бих предположил, че работата с екипа на Тръмп трябва да бъде деликатна и да се различава както по форма, така и по съдържание от работата с предишната администрация, дори само защото Тръмп постоянно подчертава своята “другост“.
В същото време е важно да се спечели подкрепата на републиканците и да не се изпадне в противоречие с демократите, да се намери правилният баланс между стратегическите отношения със Съединените щати, от една страна, и Канада и особено Дания, която е една от страните, които най-много подкрепят Украйна, от друга. Изглежда, че Тръмп симпатизира на необикновени политици, които са способни да вземат решения и да действат “против всички закони на физиката“. Но това не означава, че подобни симпатии са стабилни и гарантирани. Всички компоненти на уравнението на Тръмп са променливи, освен може би членовете на семейството и най-близкия и лоялен кръг.
Веднъж, по време на мандата на републиканския президент, на новогодишния прием в Държавния департамент държавният секретар на САЩ разказа анекдот за основния принцип на американската външна политика. Той се състои от две точки: първата е да се формулират националните интереси на Съединените щати, а втората – да се информират другите държави за сроковете за постигането им. Аудиторията се разсмя на шегата. Това беше много преди Тръмп, но изглежда, че този принцип не е изчезнал от Вашингтон и вече не е шега. Единственият въпрос е как да се направи така, че интересите на Украйна по ключови въпроси да съвпадат с тези на САЩ, но не само на САЩ. Стоте дни, през които Тръмп ще се стреми да сложи край на войната на Русия срещу Украйна, не бива да се превръщат в сто години самота.(УВести)
(С незначителни съкращения)