Киев, 31 декември 2024 г. – Няколко минути преди началото на 2025 г. президентът на Украйна Володимир Зеленский се обърна към украинците:
“Скъпи народе! Зад мен е монументът “Мати Украйна“. Украйна, която стои здраво на краката си. Тя не прекланя глава, гледа напред, вярва в своето бъдеще и в победата над цялото зло, което ни донесе Русия. Украйна, която е способна да постигне справедлив мир с щит и меч. Защитавайки своя народ, своите цветове, своята независимост. Днес се обръщам към всички, които ценят Украйна, пазят страната си, говорят за нея с любов: “Тя е моя“. Благодаря ви за 2024 г. На нашия народ, който преминава през всички трудности с достойнство. На хората, за които да си гражданин на Украйна е въпрос на гордост. И аз се гордея, че съм президент на такива хора, украинци, които доказват, че нито една крилата ракета не може да победи народ с крила.
През тази високосна година ние го доказвахме всеки ден. И вчера го видяхме. Когато бяхме обзети от щастие, защото 189 украинци се завърнаха от плен. Защото те ще отпразнуват Новата година у дома. Защото ние връщаме своите. 1358 души тази година. 3956 украинци през това време. И не давам приблизителни цифри, а много точни, защото всеки от тях е човек, наш човек, много важен човек. И със завръщането на всеки един от тях ние връщаме живота в Украйна.
И всеки път, когато това става, всички ние плачем. Няма значение дали говорим за майка, която е трогната, или за дете, което е чакало баща си, или за президента на Украйна, всички плачем, защото всички сме човешки същества и сме запазили светлината в себе си.
И тя ни е помогнала да оцелеем през тези над хиляда дни. Да бъдем смели, когато това е необходимо. Да бъдем силни, когато това е важно. Точно както го направиха нашите учители, нашите лекари, нашите енергетици, нашите транспортни работници, всички служители на противовъздушната отбрана, мобилните пожарни екипи. Момчетата, които тази година свалиха 1310 крилати и балистични ракети, 7800 ирански дрона “Шахед“. Браво! Вие сте повод за гордост! Благодаря ви! Преминахме през тази година заедно. Преодоляхме всичко, което 2024 г. ни поднасяше. Победите и провалите. Радости и предизвикателства. Сълзи от щастие, когато успявахме. И сълзи от болка, когато бяхме ранени в сърцето.
Юли. Сутрин. Болница “Охматдит”. Така удрят само слабаците и страхливците. И никога няма да забравим онези детски очи. И никога няма да им простим! Когато злото носи смърт, нашият отговор е човешка верига. Ето как изглежда силата на украинците. И нашето единство беше видимо от космоса. Бог го видя. Той видя какви хора имаме. Какви деца имаме. И никога няма да забравя тези невероятно зрели и силни очи на момчето от “Охматдит”. Колко много живот, енергия, достойнство има в тях! И колко по-силно е само това дете от Путин! Колко по-силни са всички наши деца от цялото им зло. Украинските момчета и момичета, които печелят тази война, учат онлайн и дори в подземни училища, печелят световни научни конкурси, събират средства за нашата армия, изобретяват технически решения, които помагат на нашата отбрана. Вие сте фантастично поколение! За това се борим. Това е, което нашите герои, нашите войници, главно защитават. Тези, които държат на себе си и пазят независимостта на раменете си. Там, където волята и доблестта се борят всеки ден, а сега – в тази новогодишна нощ. По всички фронтови участъци. По всички тях. На изток, където е много, много трудно и предизвикателно. Но ние вярваме, ние знаем: вие ще оцелеете. Нашите момчета ще оцелеят. Вашият дух и смелост ще оцелеят. Всичко онова, което ви накара да не се откажете от нашите Суми и Харкив, от нашия Херсон и от нашата Запорожие тази година. А руснаците наистина искаха да го направят. Но вместо това вие се отплатихте на окупаторите, като върнахте войната у тях, в Русия. И този, който пося бедата на нашата земя, си я получи сам. В Курска област и на други места, където нашият отговор, нашата справедливост, дойде тази година.
Справедливост. Само една дума, но зад нея стоят стотици хиляди наши хора. Нашата отбранителна промишленост и нашата наука. Чиито умове и труд ни направиха по-силни, защото 30% от всичко, което нашите момчета имаха на бойното поле тази година, беше произведено в Украйна.
В един такъв завод попитах млад инженер: “Как се справихте с толкова много неща, как тези хора се справиха с толкова много неща?“ А той се пошегува: “Ами те не са просто хора, те са ракети”.
И знаете ли, в този момент ме беше срам като гражданин, че от 90-те години насам държавата не е забелязала такива хора. И се гордея, когато целогодишно ги срещам и чувам, че са щастливи, че Украйна има нужда от тях. И че Украйна отново строи свои собствени ракети. И че за първи път произвежда повече от един милион безпилотни летателни апарати за една година. Принуждавайки врага да научи украински език. “Паляниця“, “Пекло“, “Рута“. Кара те да потръпваш при думите “Нептун“ и “Сапсан“. Всичко това са нашите ракети. Украински. “Гор“, “Вампир“, “Колибри“, “КАМИК“, “Лютий”, Heavy Shot, Fire Point. Всичко това са нашите безпилотни самолети. Украински безпилотни летателни апарати. И всичко това са нашите аргументи, аргументи за справедлив мир.
Той се печели само от силните. А ние неведнъж сме доказвали, че сме такива. Нашите спортисти. Олександър Хижняк, нашият Танк. Олга Харлан, Ярослава Магучих, всички наши олимпийци и параолимпийци, за които така се борехме, така се тревожехме, така крещяхме от радост и гордост, когато се издигаше синьо-жълтото знаме. Приехме ударите и се борихме заедно с Олександър Усик. Всичко това е свързано с нещо повече от спорт. Става дума за нашия характер. За това кои сме ние и на какво сме способни. Става дума за значения и символи. Става дума за това как битките на Сашко, както и ежедневните битки на цяла Украйна, ни показват, че няма значение колко по-голям е противникът от теб, а колко по-силна е волята ти. Тогава това спира дъха на целия свят! И всички лидери ми го казаха откровено: “Никога не сме виждали подобно нещо – когато цялата зала на Нотр-Дам-дьо-Пари аплодира“. И това бяха аплодисменти за вас. За всички наши хора. Ето как звучи уважението към Украйна. Ето какво е независимост.
Това е, когато не се отказваме от своето. И когато не забравяме своите. Тези, които са в плен. И ще се борим за всеки човек, който, за съжаление, все още е там. И ще се борим за всички онези, които Русия вкара в окупация, но не успя да окупира украинските им сърца. Колкото злото да раздава паспорти под дулото на пистолет, нашият народ казва: “Вие не сте местни тук, вие сте временни”. И всички тези докарани бурени няма да пуснат корени на нашата земя, няма да победят коренния народ. И винаги си спомням историята на един наш украински дядо, когото окупаторите попитали: “Колко е часът?“ И те чули отговора: “Време е да се махнем от нашата земя“. Ето каква е вътрешната воля, която е просто невъзможно да бъде окупирана. И аз се обръщам към всички, които носят тази воля във временно окупираните територии. Скъпи украинци! Знам, че празнувате Нова година според нашето време и чувате тези думи точно сега. В нашия Крим, в Донбас, в Мелитопол, в Мариупол – навсякъде, където Украйна е в очакване. И където един ден Украйна ще се върне, за да бъдем заедно. И единственото нещо, което ще раздели украинците, е щедро сложената трапеза.
Знам, че всички наши хора ще бъдат на тази трапеза. Тези, които сега са в чужбина, но са запазили Украйна в сърцата си. Така че днес, в първата минута на новата година, във Варшава, Ню Йорк или Буенос Айрес, ще чуем “Ще не вмерла України ні слава, ні воля…“. В Берлин, Прага или Токио ще кажат: “Слава на Украйна!“ И светът ще отговори: “Слава на героите!“ Защото Украйна не е сама. Защото нашите приятели са с нас. И от първите минути на тази война Америка е с Украйна. И аз вярвам, че Америка ще бъде с Украйна и в първите мигове на мира.
Спомням си един разговор с Джо Байдън след руската инвазия. Спомням си разговора с Доналд Тръмп след избирането му. Всички разговори с конгресмени, сенатори, обикновени американци, с всички онези, които ни подкрепят в САЩ, Европа и света – в тези много и различни разговори винаги имаше единство в главното: Putin cannot win. Ukraine will prevail. Путин не трябва да победи. Украйна ще победи.
Благодаря на всички американци за това, че превърнаха тези думи в действия. Не се съмнявам, че новият американски президент иска и може да донесе мир и да сложи край на агресията на Путин. Той разбира, че първото е невъзможно без второто. Защото това не е улична схватка, в която трябва да се успокоят двете страни. Това е пълномащабна агресия на една луда държава срещу една цивилизована държава. И аз вярвам, че ние, заедно със Съединените щати, сме способни на тази сила. Да принудим Русия към справедлив мир. Тоест да не забравяме и да не отхвърляме всичко, което Русия е направила. Буча, Оленивка, Авдиивка, всички наши разрушени градове и села. Ето защо истински справедливият мир не може да дойде на принципа “да започнем от чистия лист“. Защото резултатът не е 0:0. Резултатът е хиляди и хиляди украинци, чийто живот беше откраднат от Русия.
Днес сърцето на Украйна е покрито с белези. Това са имената на нашите загинали герои. Не пожелавам на никого по света да преживее такава загуби. Не бих пожелал на нито един лидер в света да изпита тези чувства – в момента, в който връчваш награди посмъртно. Виждаш очите на майката, съпругата, детето на войника, който е дал живота си за Украйна, и ги чуваш да казват: “Моля ви, не позволявайте всичко това да бъде напразно“. Хиляди наши момчета и момичета не са отишли в забвение. Те са с нас, те са винаги с нас, те ни гледат от небето. И ние нямаме право да ги разочароваме и не можем да предадем техния подвиг и памет.
И всеки ден през следващата година аз, всички ние, трябва да се борим за една Украйна, която е достатъчно силна. Защото само такава Украйна е уважавана и чувана. Както на бойното поле, така и на масата за преговори.
Благодаря на всички, които бяха на наша страна през тази година. На нашите партньори, съюзници, приятели, лидери. Наистина на лидерите. Не защото е прието да се казва така, а защото те доказват лидерството си с действията си. На тези, които не се страхуваха да дойдат в Украйна, знаейки колко ценно е да ни видят да стоим рамо до рамо. С които, въпреки разстоянието и часовата разлика, работихме заедно, намирахме решения и постигахме резултати. “Пъйтриоти“, “Ириси“, “Насамси“, “Атакамси“, “Ф-16“, “Скалпи“, “Сторм шедоу“. Чешка инициатива и един милион снаряди. Датският модел и стотици милиони в нашето вътрешно производство. Двадесет и седем споразумения за сигурност и 40 милиарда за подкрепа на армията ни. Европейският съюз и 50 милиарда в подкрепа на икономиката ни. “G-7“ и решението за 50 млрд. долара замразени руски активи. Това е нашата голяма международна работа. Това е нашата голяма международна победа. Благодаря на нашите партньори, благодаря ви за това, благодаря на екипа. На армията, на правителството, на президентската администрация, на парламента, на регионите, на общините, на волонтерите. На всички, които правят страната ни по-силна отвътре, които се грижат за хората.
Благодарен съм на всички, които правят така, че Украйна да устои и да издържи. Тя ще преодолее своя път към мира, към силна Украйна. И към една европейска Украйна. И това не са само думи – това е реалността, която настъпи през юни тази година с началото на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. И това е исторически резултат. Този път е необратим. И Украйна ще бъде в Европейския съюз. И един ден Украйна ще бъде в НАТО и ще укрепи Алианса. Тя ще укрепи стабилността в света. Единството на Европа определя съдбата на всеки народ на континента. И това единство трябва да се уважава от всички. И от Будапеща, и от Братислава. Знам, че и унгарският, и словашкият народ всъщност са с нас, с Украйна, с украинците, на страната на истината. Властите на тези страни също трябва да признаят истината. Не е необходимо да се страхуваме, че Украйна ще бъде в Европа. Трябва да направим всичко възможно, за да не допуснем Русия в Европа. Нейните танкове, нейните ракети и злото, което тя със сигурност ще донесе по-нататък, ако Украйна не устои. Ако днес Русия ви подаде ръка, това не означава, че утре няма да започне да ви убива със същата ръка. Защото руснаците се страхуват от свободните хора. От това, което не им е познато. Те се страхуват от свободата. Те са родени при Путин, ходили са на училище при Путин, служили са при Путин и умират заради неговите болни идеи.
Ето защо днес е толкова важно да подкрепяме всички народи, които защитават свободата. Тези, които не се отказват от нея в Кишинев. Които се борят за своето бъдеще в Тбилиси. И съм сигурен, че ще дойде ден, в който всички ще кажем: “Да жыве Беларусь!”
Скъпи украинци, скъпи украинки!
Нека 2025 г. бъде нашата година, годината на Украйна. Ние знаем, че мирът няма да ни бъде даден. Но ние ще направим всичко, за да спрем Русия и да сложим край на войната. Това е, което всеки от нас би искал.
Зад всеки от нас стои монументът “Мати Украйна“. И тя заслужава да живее в мир. Пожелавам го на всички нас. И като президент на Украйна, и като гражданин, ще направя всичко за това през следващата година. Знам, че няма да бъда сам. Знам, че вие сте милиони украинци, които стоят рамо до рамо с мен. Силни. Свободни. Прекрасни. Независими.
Честита Нова година, скъпи народе!
Честита Нова година, Украйно!
Слава на Украйна!”
(Приветствие на президента Володимир Зеленский на украински език в You-Tube)