Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ПОБЕДАТА НА УКРАЙНА ПРЕЗ 2025-ТА Е “ВСЕ ОЩЕ ВЪЗМОЖНА”…

Киев, 30 декември 2024 г. – Какво ще донесе следващата година на Украйна? Възможна ли е все още победата на Украйна? И ако е така, при какви условия? Върху тези въпроси размишляват американският историк Тимъти Снайдър, харвардският историк Сергий Плохий, философът Франсис Фукуяма, писателката Ан Апълбаум и израелският историк Ювал Ноа Харари. Техните мнения обобщи “Глав.Ком“.

Историкът Тимъти Снайдър е убеден, че поражението на Русия през 2025 г. е вероятен сценарий. “Може би не следващата седмица или следващия месец, но след около година поражението на Русия е постижимо“, казва той. Аргументът на Снайдър е, че руската икономика просто не може да оцелее още дълго. “За да се провали Русия обаче, европейците и американците трябва да снабдят Украйна с повече оръжия, отколкото сега“, казва той.

Русия, или по-скоро Руската империя, е в упадък, но го прави “с най-големия потенциален подем от всяка друга империя“, казва колегата на Снайдър, професорът от Харвардския университет Сергий Плохий. Той прави паралел с разпадането на Австро-Унгарската и Османската империя след Първата световна война и признава, че конвулсиите на Русия са по-осезаеми. И ето защо бъдещето на света ще зависи от това кой ще спечели руско-украинската война. Ако това е Русия, то Молдова и балтийските държави ще бъдат следващите мишени на руското отмъщение.

Но, казва Плохий, за разлика от османците, чиято империя е станала жертва на глобална война, руснаците сами са започнали войната. Това е още един исторически паралел – с Хитлер и събитията от 1938-1945 г. “Историята никога не се повтаря, историята се римува“, както се предполага, че е казал Марк Твен. И в този случай тази история се римува точно“, каза Плохий, прогнозирайки вероятното поражение на Русия.

Въпреки трудната ситуация на фронта в момента, “победата на Украйна все още е възможна. Може да се наложи да се преразгледат малко условията за победа, но е важно да не се отказваме в тази борба и Америка и Европа да продължат да подкрепят Украйна“, казва философът Франсис Фукуяма. Той вижда ключа към успеха в необходимостта “да накараме руснаците да почувстват много повече болка“, отколкото сега. Под това Фукуяма разбира нанасяне на удари дълбоко в Русия и, ако е възможно, завземане на по-голяма част от нейната територия или поне запазване на контрола върху част от Курска област. Ако руснаците страдат, това ще доведе до дестабилизация в самата Русия.

Въпреки това, според журналистката и писателка Ан Апълбаум, Русия вече е в упадък. “Умираща страна, която е фундаментално нестабилна“ – така тя описва държавата-агресор. Освен това, Русия е обречена на още по-дълбока криза, която ще бъде провокирана от “промени по върховете“, смята експертката. Ресурсите на Москва, колкото и значителни да са били те в началото на 2022 г., сега са на изчерпване и когато те бъдат напълно изчерпани и “военната машина спре“, ще бъде възможно да се започнат преговори.

“Засега истинската пречка е Путин. Всъщност никой от привържениците на “мира“, независимо дали идват от Института “Куинси“, екипа на Тръмп, Съвета за международни отношения или дори от правителството на САЩ, не може да обясни как да бъде убедена Русия да се съгласи на мирно споразумение. А именно руснаците са тези, които трябва да бъдат убедени да спрат да воюват. Именно руснаците са тези, които не искат да прекратят войната“, подчертава Апълбаум. Но тази ситуация няма да продължи дълго, отбелязва тя.

Ето защо Путин скоро ще се превърне в “копач на собствения си гроб“, както израелският историк Ювал Ноа Харари определя руския диктатор. Путин вече се е провалил в опитите си да възстанови руската империя. “Мислехме, че сме погребали империализма завинаги, но империализмът – едно от най-страшните чудовища в историята, се завърна в лицето на режима на Путин, казва Харари. В тази, разгърната от този режим, войната Украйна “всъщност, спечели още в първия ден“, защото целият свят разбра, че между Киев и Москва няма нищо общо, а има “велика, много велика украинска нация“.(УВести)