Киев, 25 декември 2024 г. – Настоящият план на Русия е да атакува навсякъде, където е възможно. Украйна, както по обективни, така и по субективни причини, не е в състояние да спре темпото на противника или да изземе инициативата на фронта. И засега всички тенденции не сочат, че в близко бъдеще ще успеем да обърнем хода на събитията в наша полза, пише РБК-Україна

Повечето, ако не и всички, западни лидери изглежда не вярват във възможността да си върнем всички наши територии със сила и все по-често призовават за мирни преговори с Русия. Тази идея е ясно формулирана от Доналд Тръмп и неговия екип. Всъщност, съдбата на войната сега е предимно в ръцете на Съединените щати. И въпреки че САЩ все още не са излезли с ясна стратегия за прекратяване на военните действия, няма съмнение, че веднага след встъпването в длъжност новият екип на Белия дом ще се включи активно в „мирния процес“.

Представители на украинските власти вече започнаха да говорят предпазливо за невъзможността за връщане на всички окупирани територии със сила. Въпросът за водене на война до излизане включително към законните украински граници от 1991 г. изчезна от публичната им реторика.

Украинските официални лица също започнаха да говорят много предпазливо за готовността ни да преговарят. Най-малкото, след разговор с украинския президент Доналд Тръмп заяви, че Володимир Зеленский е готов да сключи споразумение за прекратяване на войната. Може да се предположи, че това предполага съгласие за определени компромиси, като се има предвид, че в момента Украйна не е в най-добрата позиция. За какви компромиси става дума, ще се определи пряко по време на преговорите. От своя страна Зеленский заяви след срещата си с Тръмп, че Украйна се нуждае от справедлив мир и силни гаранции за сигурност, които ще попречат на Русия да се върне с война.

Други три важни фактора, които все още остават неизвестни, са, първо, какви гаранции за сигурност може да получи Украйна, ако войната приключи. Второ, дали Русия е готова да преговаря. Администрацията на Белия дом разполага с лостове, с които да принуди Москва да започне преговори за прекратяване на военните действия – с “морков“ или с “тояга“. Това може да включва срив на цените на петрола, налагане на вторични санкции против държави, които помагат на Русия, и разширяване на санкциите върху сектори от руската икономика, които все още не са засегнати. И трето, дали САЩ действително са готови да използват тези лостове. Именно с оглед на всички тези фактори, известни и неизвестни, можем да изградим сценарии за развитието на войната през 2025 г.

Първият сценарий е, че Тръмп не успява да принуди Москва да преговаря, поради което постепенно губи интерес към “мирния процес“ и преминава към вътрешноамериканските проблеми. В същото време помощта за Украйна не се увеличава и дори намалява. Продължаваме постепенно да губим територия. Изтощителната война се придвижва към 2026 г.

Вторият сценарий е, че Съединените щати успяват да накарат всички страни да преговарят. Путин обаче само имитира желание за прекратяване на войната и всъщност използва преговорния процес за удължаване на войната и по-нататъшни териториални придобивки. В същото време вниманието към войната намалява, както и помощта за Украйна. Междувременно сраженията продължават, както и загубата на територии от страна на Украйна. Изтощителната война преминава в 2026 г.

Първият и вторият сценарий са благоприятствани от факта, че Путин вече постига реален напредък на фронтовата линия. Армията му, макар и на висока цена, постига стабилен напредък. По данни на РБК-Украйна, тази година Русия е успяла да набере 430 000 доброволци в армията, а планът за 2025 г. е 450 000. Защо трябва да спира, ако може да окупира още повече?

Срещу тези сценарии стои фактът, че прекратяването на войната в Украйна беше един от стълбовете на кампанията на Тръмп. Той системно критикуваше Байдън за недостатъчните му усилия, за нерешителността му и често го упрекваше за Афганистан, където талибаните дойдоха на власт след напускането на американските войски. Украйна може да се превърне в собствения Афганистан на Тръмп. Освен това екипът на Тръмп вече заяви, че новоизбраният президент ще осигури “мир чрез сила“.

Ето защо, ако той не успее да накара Путин да преговаря, събитията могат да се развият по друг, трети сценарий: Тръмп не може да принуди Кремъл да преговаря. Вместо това САЩ рязко увеличават помощта и доставките на оръжие за Украйна. В резултат на това в средата на 2025 г. Украйна преминава от отбранителна към настъпателна кампания, което подобрява преговорната ѝ позиция. Тогава въпросът за преговорите се връща на дневен ред. В същото време бойните действия могат да приключат до края на 2025 г. или да продължат през 2026 г.

Този сценарий също има своите “но“. Путин вероятно е наясно и с последиците за него от отказа на предложението на Тръмп за прекратяване на военните действия. За Кремъл може да е по-рационално да започне преговори, когато е помолен, а не когато е принуден да го направи, както за вътрешната си аудитория, така и в очите на международната общност. Защото после може и да няма друго предложение от Тръмп.

Това води до четвъртия сценарий: САЩ успяват да накарат всички да седнат на масата за преговори. В същото време военните действия продължават и по време на преговорния процес. През 2025 г. Украйна ще разполага с ресурси за провеждане на настъпателни операции. Ако успее да проведе успешна операция, тя подобрява преговорната си позиция. В същото време бойните действия могат да приключат до края на 2025 г. или да продължат през 2026 г.

Наред с този сценарий съществува още един – пети сценарий. Тръмп успява да накара всички да преговарят. В същото време бойните действия спират по време на преговорния процес. До края на 2025 г. Украйна, Русия и посредниците се споразумяват за параметрите на мирно споразумение или замразяване на войната.

Този сценарий е благоприятстван от това, че екипът на Тръмп може да настоява за временно прекратяване на огъня в случай на евентуални преговори между Русия и Украйна. За това по-рано съобщи CNN, позовавайки се на свои източници. Още повече, че Русия има и вътрешни проблеми, които трябва да я подтикнат към прекратяване на военните действия. Умората от войната нараства не само в Украйна. Дори незначителни териториални придобивки струват на Москва огромни загуби в хора, ресурси и икономика.

Повечето руски отрасли, с изключение на петролната индустрия, са станали нерентабилни. Около 40% от руския бюджет през следващата година ще бъде изразходван за война и “отбрана“. Поради масовото участие на руското население във войната и военнопромишления комплекс безработицата намалява, много “цивилни“ предприятия не могат да наемат работници на конкурентни заплати и в резултат на това затварят. И всички тези тенденции само се влошават.

В Русия броят на войниците на фронта също далеч не е плавен. Независимо от факта, че Москва има инициативата на всички фронтове и подготвя нови настъпателни операции, едва ли севернокорейските войници биха тръгнали да “освобождават“ Курска област, ако Путин разполагаше с достатъчно собствени войски.

Вероятно има и друго обяснение за това. Изглежда, че Москва също има краен срок за себе си. Ето защо тя се опитва да се движи навсякъде, където може. Междувременно войниците на КНДР, които все още не участват в бойни действия пряко на територията на Украйна, ще помогнат на Русия с Курска област. Този краен срок може да бъде встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, след което вероятно ще започне преговорният процес. Дотогава Путин се стреми да постигне възможно най-много успехи на фронтовата линия, за да има повече “козове“ в тези преговори.(УВести)