Киев, 17 декември 2024. Все още е безумно интересно да наблюдаваш материализирането на една идея, пише Оксана Забужко –  писател и философ, в изданието Liga.Net.

От първите предпазливи намеци и прогнози, от публичните споменавания от особено смели либерали, че “по-голямата част от Русия е населена с неруски народи, които имат право на самоопределение“, през колосалния символичен прелом (все още не сме го оценили подобаващо!) – влизането на украинските войски в земите на Курския край – до точно формулирания лозунг: make russia small again (да направим русия отново малка).

Първо фланелката на украинския президент, след това на литовска спортистка, а сега, буквално ден след скандала в Будапеща, в Интернет започва да се разпространява конкретна карта (на Московия) от конкретна година (1462): следващата стъпка в реализирането на идеята! Now it sounds like a plan (сега вече звучи като план).

А сега седнете с една чаша и ще ви разкажа една история, която ми споделиха от първа ръка в Лвив.

В мрачните и тъжни времена на Шчербицки и Брежнев имало един прочут лечител-екстрасенс на име Гаврило, от когото се страхували и ченгетата, и КГБ, защото докато го водели в килията, той успявал да разкаже на охраната всичко за тяхното минало, настояще и бъдеще, а мистичният страх за един съветски атеист е нещо, от което не могат да те предпазят нито Брежнев, нито Андропов…

И така, Гаврило беше затворен далеч от неприятностите, за да не бъде пред очите на началството, и изпратен като пазач в някакъв завод. Но той продължи да си живее живота, както си иска, приемаше болните и страдащите, които неспирно идваха при него, и казваше каквото сметне за необходимо на когото си поиска.

Човекът, който ми разказа тази история, по онова време е бил студент и карал стажа си в този завод през пролетта на 1983 г. – когато Андропов вече бил станал генерален секретар и започнали милиционерските хайки на хора в магазини и кина (защо не са на работа?) и станало ясно, че се готви някаква ужасна диктатура на КГБ.

А изплашените студенти, излезли набързо от цеха, за да изпушат по цигара, трескаво обсъждаха каква ще бъде тя, как ще се живее и как да се избяга от такава държава… И тогава край тях спрял един стар пазач (те не знаели кой е той) и казал (цитирам дословно, както ми споделиха):

“Момчета, не се притеснявайте за това: тази държава скоро ще изчезне толкова бързо, че дори няма да я видите. Ще има Украйна и Русия поотделно, те отново ще искат да ни вкарат в Съюза, ще има голяма война, но не за дълго, и накрая от онази Русия ще остане толкова, че ще можете да я видите от балкон в Москва. Аз няма да доживея да го видя, но вие ще го видите”.

Това беше, повтарям, през 1983 г.: първото публично изказване на идеята, за което знам. Момчетата си я припомнеха.

А сега остава само да наблюдаваме как ще бъде реализирана: процесът е също толкова завладяващ, колкото и движението от първата идея в главата на твореца (тук би било правилно да се пише с главна буква Творецът) до готовата творба, пише Оксана Забужко.(УВести)