Киев, 16 декември 2024.- Според проекта DeepState, руската армия е напреднала 9 км в Донецка област през последния месец.

В близко бъдеще може да започне битка за Покровск – важен логистичен център за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Донецка област и последен голям град по пътя към град Днипро (бивш Днипропетровск).

Какво казват местните жители и военните за това и какво очаква Украйна в случай на превземането на Покровск?

За това споделя в репортажа си радио “Свобода“.

…Звуците на фронтовите битки гърмят в Покровск денонощно. По улиците има “драконови зъби”, виждат се дупки от куршуми, прибързват редки минувачи.

Въпреки че улиците са почти празни, в Покровск все още има над 11 000 жители, включително 18 деца. Заради бързото приближаване на боевете местните хора се евакуират всеки ден – отиват в съседната Днипропетровска област, в Павлоград.

“Дронове като гарвани”

Ирина остана вкъщи до последно, но не издържа. В Покровск вече не се живее: градът е бомбардиран с авиационни бомби, артилерия и дронове, няма централизирано отопление и водоснабдяване, прекъсва електрозахранването.

“Остават два километра. И вие чувате всичко това. Минохвъргачки, мини, дронове летят като гарвани, няма ток, няма газ, няма дори вода, има няколко магазина, всички се страхуват, напускат“, казва Ирина.

Руските войски обстрелват някои участъци от пътя за евакуация, поради което тя става все по-трудна.

Лидия е на 88 години. Сама замина за Павлоград. “Снощи не спах нито за секунда. На всеки десет минути трясък, трясък, трясък и безкрай. Много е страшно“, казва тя.

“Позициите ни са обкръжени и врагът се движи свободно”

Загубата на Покровск ще бъде удар за икономиката на Украйна: коксовите въглища, добивани от местните мини, се използват в украинската стоманодобивна промишленост.

Компанията “Метинвест” вече обяви, че ще затвори мината си в село Пищане близо до Покровск: мината е осигурявала около половината от общото производство на въглища на дружеството.

Покровск е не само голям индустриален град и важен логистичен център за украинската армия в Донецка област, но и последният голям град преди границата с Днипропетровска област. Има пряк път от Покровск до съседния Павлоград.

Според картата на DeepState, руската армия е на по-малко от километър и половина от “сивата зона“ до югозападните покрайнини на Покровск по права линия. Там вече се водят боеве.

Командването на ВСУ уверява, че се опитва да си върне загубените позиции в южната част на града. В същото време самите военни споделят, че същинската битка за Покровск е въпрос на време и шансовете за прогонване на руснаците от града ще са малко.

“Когато навлязат в населено място, е много трудно да се контролира движението на вражеските войски: те се движат от сграда на сграда“, казва командир на рота от 68-а бригада на ВСУ с позивна “Лютий”. На някои места нашите позиции почти са обкръжени, докато врагът се движи свободно из населените места. Затова е много по-трудно да се воюва в населено място“.

Владислав Селезньов, военен експерт и полковник от ВСУ, казва, че все още не е ясно дали руснаците ще атакуват директно или ще изберат тактика чрез флангови удари полуобкръжение.

“Но клещите на южното и югозападното направление вече са де-факто създадени“, казва той в интервю. Полковник има предвид, че руските войски вече са разширили плацдарма си западно от Селидово, град на 20 км южно от Покровск, вероятно за да попречат на украинската армия да го отреже и да им попречи да започнат настъпление.

Ден по-рано доброволецът Сергий Стерненко публикува в канала си в Телеграм, че ситуацията в района на Покровск “бързо се влошава“ и че основната причина за това са неверните доклади, които се изпращат от фронтовата линия “нагоре”.

“Ако руснаците разполагат с достатъчно ресурси за провеждане на “месни“ щурмове, този пряк път към успеха може да се превърне в основен. В района на Селидово врагът атакува нашите линии и позиции по този начин и то доста успешно“, отбеляза Селезньов.

“Виждаме обезпокоителни тенденции“

“Гарантирано е, че врагът няма да се спре при Покровск. Той ще се придвижи още по на запад, пресичайки административната граница между Донецка и Днипропетровска област. А самата административна граница със сигурност няма да спре руската армия“, сигурен е Владислав Селезньов.

Ако украинските въоръжени сили разполагат с достатъчно ресурси, за да спрат руското настъпление, ситуацията на бойното поле ще се стабилизира, смята той.

Според него, само наличието на оборудвани и подготвени инженерни укрепления ще помогне за спирането на руските войски – както в случая с мащабното контранастъпление на украинската армия в южната част на Запорожка област през лятото на миналата година, когато нашите се препънаха в отбранителните линии на руския генерал Суровикин.

“Ако украинската армия е създала поне някакво подобие на такова сериозно укрепление на източните граници на Днипропетровска област, врагът няма никакъв шанс. Но засега наблюдаваме обезпокоителни тенденции: руската армия де-факто има възможност да напредва в поне седем фронтови района“, анализира Селезньов.

Полковник смята за манипулативна реториката на Путин, че Русия се интересува само от четири региона на Украйна – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област: присъствието на руската армия в Миколаивска (на Кинбурнския участък на река Днепър) и Харкивска област (край Вовчанск и левия бряг на река Оскил) доказва обратното.

“Там не би трябвало да има руски войски, но и там има ожесточени сблъсъци“, отбелязва експертът.

Във Върховната Рада (парламент) твърдят, че Днипропетровският регион е надеждно защитен. “Дали това е пречка за врага, не се знае. Защото врагът има превъзходство във въздуха. И той понякога разрушава нашите добре изградени укрепления с безпилотни самолети“, допълва Михайло Цимбалюк – член на парламентарната комисия по отбраната.

Но 88-годишната Лидия не вярва на депутатите. Тя ще напусне и Павлодар и ще се премести още по на запад. “Само за да се махна от тази лудница. Това е втората ми война, – казва тя. – Преживях една война като дете, но помня как се криехме по мазета и навсякъде, и все още го помня”.

“Единственият аргумент, който руската армия признава, е аргументът на силата, – заключава полковник Селезньов. – Ако украинската армия има достатъчно ресурси, за да спре руското настъпление, ситуацията на бойното поле ще се стабилизира. В противен случай Украйна ще се изправи пред трудни времена в бъдеще”.(УВести)