Киев, 11 декември 2024 г. – Падането на проруския режим в Сирия раздели Близкия изток и създаде възможности за развитие, но също така и нови рискове за Запада (а оттам и за Украйна), смятат експертите от международната платформа “Киевски форум за сигурност“.

Гражданската война в страната ще продължи с участието на глобални играчи. За Украйна са важни и тактически въпроси: бъдещето на руските бази в Сирия и позицията на новото правителство по руско-украинската война.

Тиранията на Башар Асад е унищожена с всичките си проблеми: от масовите престъпления срещу човечеството вътре в страната до мащабния трафик на наркотици и промосковската дезинформация в Интернет.

Временното правителство, сформирано от бунтовниците, декларира своята привързаност към междурелигиозната хармония, мира със съседите и умерения ислямизъм.

Гражданската война обаче продължава в други измерения:

– протурските бунтовници в северната част на страната започнаха масирана офанзива срещу кюрдските бунтовници (т.нар. YPG) и ги прогониха от провинция Манбидж.

– американско-арабските и американско-кюрдските сили в югоизточната част на страната превантивно атакуват клетки на “Ислямска държава“ (ИДИЛ) в централната пустиня.

Основните очевидни последици от войната

Унищожаването на геостратегическата ос на иранското господство в региона (т.н. “шиитски полумесец на “оста на съпротивата“): контрабандният коридор Багдад-Кайим-Абу Камал в пустинята, по който иранският режим от години доставя петрол, оръжия, войски и т.н. на Сирия и Ливан. Коридорът беше прекъснат от арабско-кюрдската коалиция и довършен от израелски въздушни удари. Съответно разгромът на асадистите допълнително отслаби и унижи Иран.

Унищожаването от Израел на армията на Асад (САА) – нейните основни съоръжения, запаси от оръжия и оборудване (включително кораби и самолети) – след като асадистките военни в по-голямата си част бяха избягали. Това е повратна геополитическа точка в историята на Близкия изток. В края на краищата Сирия е в противоречие с Израел от 1947 г. насам; Тел Авив е хронично заплашен от огромния сирийски арсенал, редовно попълван от СССР и Русия. Началото на края е израелско-палестинската война от 2023-2024 г., по време на която Израел все по-често напада Сирия, а по-късно и Иран. В резултат на това Израел започна да доминира в Близкия изток, включително в информационен и политически аспект: правителството на Нетаняху недвусмислено говори за тази доминация от месеци.

Геополитическо укрепване на Турция: страна, която рязко разви отбранителната си промишленост, провеждаше независима антикюрдска политика в Сирия (с цената на обтегнати отношения със Запада) и всъщност организира победоносното настъпление на бунтовниците. Анкара не крие факта, че контролираните от нея бунтовници ще се противопоставят на кюрдите при всеки сценарий.

Изхвърляне на Русия от Близкия изток и по-нататъшно дискредитиране на претенциите ѝ да бъде свръхсила. Кремъл публично отказа да участва в сирийската война с редовни войски и до голяма степен ги изтегля. Това е резултат от обезкървяването на руснаците от украинската армия и санкциите, но преди всичко от обезкървяването на проиранските сили от Израел. Въпреки това “хибридната“ роля на Москва в региона ще продължи, благодарение на мощната ѝ шпионска и подривна мрежа и апарат за дезинформация.

Експерти по Близкия изток обсъждат редица други възможни последици от свалянето на Асад и последните събития в сирийската война. Това са процеси, чието значение надхвърля границите на Близкия изток, а именно:

– Бъдещите отношения в триъгълника Израел-Турция-Съединените щати. Израел не само изпрати войски на границата между Ливан и Сирия, но и призова за смяна на режима в Ливан и за защита на кюрдските бунтовнически групи. В същото време правителството на Реджеп Ердоган става все по-антиизраелско в реториката си (избягвайки реалната враждебност) и не възнамерява да спре войната срещу кюрдските формирования. Вместо това администрацията на Доналд Тръмп ще бъде не само произраелска, но и вероятно умерено анти-Ердоган. Не е ясно дали Тръмп ще изтегли американските войски от Сирия и Ирак. Съответно, появи се още една линия на противоречия в рамките на НАТО. За Украйна отношенията със САЩ и Турция са еднакво важни.

– Преразпределение на икономиката и инфраструктурата на Сирия (както и на Ливан и Палестина). Това означава както унищожаване на иранско-руските вериги за доставки и монополите върху суровините, така и положителната страна: потенциалното изграждане на нови нефтопроводи и газопроводи.

– Съдбата на руските военни бази в Сирия. Все още не е ясно дали Москва ще успее да възстанови основните от тях: Тартус и Хмеймим. За Кремъл и Близкия изток най-важна е ролята на тези бази в “хибридната“ война на Русия в Либия и тропическа Африка, както и политическият факт на наличието на “база“ в Средиземно море. За Киев ключовият въпрос е дали Москва ще успее да върне оскъдните оръжия от Сирия и да ги използва срещу Украйна. Експертите подозират, че Русия преговаря за изтеглянето на тези оръжия през контролирана от Анкара (или дори през турска) територия. Ако това стане, ще бъде още един удар по политическото единство на НАТО.

За Украйна и нейните партньори ще бъде важна позицията на новото сирийско правителство, което ще бъде признато от Запада. В края на краищата Сирия на Асад беше една от малкото страни в света, които признаха анексирането на окупираните от Русия територии на Украйна.(УВести)