Киев, 09 декември 2024 г. – Режимът на диктатора Башар Асад в Сирия падна. Това събитие е стратегическо политическо поражение за Москва, посочва се в доклад на Американския институт за изследване на войната (ISW).

Преди да направят изводи, анализаторите напомнят, че Русия се намеси в сирийския въпрос през 2015 г., за да защити режима на Асад, след като през 2011 г. започнаха масови протести като част от голямото движение “Арабска пролет“. В резултат то провокира гражданска война в Сирия и заплаши да отстрани Асад.

На свой ред руският диктатор Владимир Путин отдавна разглежда “цветните революции“, които доведоха до появата на нови демократични правителства в бившите съветски републики, като заплаха за стабилността и сигурността на собствения му режим.

Путин също така като цяло се противопоставя на демократичните движения за отстраняване на авторитарни управници, свързани с Кремъл, по целия свят. Той смята, че тези движения пречат на усилията му да създаде въображаемия от него многополюсен свят, в който Русия и нейните ключови авторитетни съюзници и партньори играят важна роля.

Говорейки за Сирия, анализаторите посочват, че неспособността или решението на Русия да не укрепи режима на Асад в условията на бързото настъпление на сирийската опозиция в цялата страна ще подкопае и доверието в Русия като надежден и ефективен партньор в областта на сигурността по света. В резултат това ще се отрази отрицателно на способността на Путин да изгради подкрепа по света за многополюсния свят, който той иска да създаде.

“Бързият срив на режима на Асад в Сирия – режим, който Кремъл е подкрепял от 2015 г. насам, е стратегическо политическо поражение за Москва и хвърля Кремъл в криза, тъй като той се стреми да запази стратегическата си военна база в Сирия“, се казва в доклада.

Русия е използвала военноморската си база в Тартус, за да проектира своята мощ в Средиземно море. По този начин Москва е застрашавала южния фланг на НАТО и е свързвала активите си в Черно море със Средиземно море.

Анализаторите смятат, че загубата на руските бази в Сирия вероятно ще наруши руската логистика, усилията ѝ за снабдяване и ротацията на Африканския корпус. Операциите и проекцията на мощ на Русия в Либия и страните от Африка към юг от Сахара ще бъдат особено отслабени.

На свой ред Русия може да се опита да използва присъствието си в Либия и Судан като алтернатива, но липсата на официални споразумения с тези държави и недостатъчната инфраструктура ги правят неадекватни заместители.(УВести)