София, 17 ноември 2024.- Истински се чудя на равнодушието на мнозина към думите на Путин, че Украйна трябва да приеме “новите териториални реалности”, пише във Фейсбук Радослав Бимбалов.

Удивително е, че народ, който се бие в гърдите (и дори ги татуира) със “Свобода или смърт”, научен шумно (и с голяма доза пресилен патос) да роптае срещу робството и гнета на собственото си минало, е способен да приеме хладнокръвно факта, че в неговото настоящо една държава може с кръв да си завземе чужди земи (заедно с прилежащите й хора) и после да заяви “това си е мое”.

И продължавам да се чудя. Та това не е ли същият този народ, който е приемал с “преклонена главица” цели пет века, за да говори за едни “нови териториални реалности”? От този народ ли са Ботев, Бенковски, Раковски, Левски? Същата кръв ли е текла в техните вени? Топла, бавна и гъста, кротка и смирена.

Същият този народ готов ли е и днес да остави земите, че и бъдещето си на нечии “нови териториални реалности”? И осъзнава ли, че земята може да я предаде, но кръвта ще си я носи – онази бавната, гъстата. Кръвта на примирението е калта на душите ни.(УВести)

(Заглавието е на “УВести”)