София, 15 ноември 2024.- Михайло Парашчук е роден на 16 ноември 1878 г. в с. Варваринци край Тернопил (Западна Украйна). Завършва средното си образование в град Лвив. От рано е увлечен както от изкуството, така и от политическа дейност в борба за независимостта на Украйна в начало на ХХ век.
Учи в Училище за изящни изкуства в Краков, по-късно ръководи скулптурно ателие във Варшава. През 1906 – 1908 гг. следва в частната художествена академия “Жулиен” в Париж при проф. Верле. Работи в ателието на Огюст Роден. През 1908 – 1911 гг. преподава в Института за изящни изкуства в Мюнхен. По време на Първата световна война ръководи ателие по скулптура, керамика и дърворезба към германския военнопленнически лагер в Ращат.
След приключването на Първата световна война се присъединява към екипа на Министерството на външните работи на Украинската Народна Република, назначен е за първи секретар на посолството на УНР в Естония, след това е съветник в украинското представителство в Латвия, по-късно – в Германия.
След болшевишката окупация на Украйна, в периода 1920 – 1921 гг. работи като експерт към Международния Червен кръст. Като такъв пристига в София през 1921 г. и взима решение да остане трайно в България. Открива собствено художествено ателие. Сключва брак с Цветана Пекарева – дъщеря на Йордан Пекарев, един от основателите на БЗНС. Така България става втора родина на украинския скулптор.
Работи с видните архитекти в Царство България: Васильов, Овчаров, Цолов, Йордан Йорданов и др. Ангажиран е в проекти за скулптурно художествено оформление на сградите на Министерството на народната отбрана, Народната банка, Народната библиотека, Съдебната палата и повече от 50 обществени и частни сгради в столицата и страната.
Прави бюстове от натура на: Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев, Данаил Крапчев, акад. Михаил Арнаудов и др.; моделира образа на видния украински учен, тясно свързан с България, Михайло Драгоманов, на Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Христо Ботев, Стефан Караджа, барелефа на Алеко Константинов за паметника му в Пазарджик.
Става лидер на многобройна украинска емиграция у нас през втората половина на 1920-те, впоследствие е назначен за тукашен представител на задграничното правителство на Украинска Народна Република. На него украинците в София и в някои по-големи наши градове (Варна, Русе, Сливен) дължат организирането на културно-просветните дружества “Громада”, на украински библиотеки, читални, самодейни хорове и други колективи.
Михайло Парашчук заедно с д-р Иван Шишманов (зет на Михайло Драгоманов, женен за дъщеря му Лидия) и други видни българи основава в София Украинско-българско дружество, в което членува елитът на столична интелигенция – Елисавета Багряна, Панчо Владигеров, Райко Алексиев, Асен Найденов и др. По инициатива и с щедрата финансова подкрепа на Парашчук дружеството урежда различни културни акции, чества бележити украинци. По идея на Парашчук дружеството издава списание “Украйно-български вести” (излезе само един брой), привлича като автори Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Стефан Младенов, Стилиян Чилингиров и др.
Талантливият скулптор минава през различни периоди, от успех и признание до репресии и гонения. След 9 септември 1944 г. Михайло Парашчук, предвид неговия произход и активна обществена дейност като лидер на украинската общност, е изключен от Съюза на художниците на България със забрана да работи. Успява да възстанови своето добро име, но през 1957 г. повторно е изключен от съюза със забрана да участва в конкурси в областта на монументално-декоративната скулптура.
Почива през 1963 г. в с.Баня (Карловско) и е погребан на Централните софийски гробища до видния украински учен Михайло Драгоманов. Посмъртно (1967) е награден с орден “Кирил и Методий“.
Увековечаване на паметта на проф. Михайло Парашчук в България:
С решение на Столичния общински съвет от 9 март 1998 г. е поставена паметна плоча върху сградата, намираща се на бул.”Дондуков”, №67 в София, в която скулпторът е живял.
Първата изложба в България, посветена на творчество на Михайло Парашчук, се провежда през 1996 г. в Дома на архитектите в София.
Документална изложба на скулптурно-орнаментална украса на емблематични архитектурни паметници в България беше организирана ноември 2018 г. в София заедно със Съюза на архитектите на България.
Част от творбите на Михайло Парашчук се съхраняват в Художествена галерия “Димитър Добрович“ в Сливен.(УВести)
Още по темата:
КОЙ Е УКРАИНЕЦЪТ МИХАЙЛО ПАРАШЧУК И КАКВО Е НАПРАВИЛ ЗА БЪЛГАРИЯ?