Кремъл вижда в усилията на съвременна Украйна да си осигури демократично европейско бъдеще потенциален катализатор за по-нататъшното разпадане на РФ

Киев, 15 ноември 2024 г. – Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ предизвика нова вълна от дебати около възможността за компромисно споразумение с Кремъл за прекратяване на войната на Русия против Украйна. Едни коментатори са убедени, че някои териториални отстъпки от страна на Украйна вече са неизбежни. Други настояват, че размяната на земи в замяна на мир е единственият изход от опустошителната война, която заплашва да унищожи украинската нация.

Тези аргументи със сигурност не са лишени от основание, но онези, които сега призовават за “уреждане“ чрез преговори, което ще даде на Русия контрол над големи части (над 20%) от Украйна, трябва да обмислят последиците от подобен ход. Ако украинското правителство бъде принудено да отстъпи земя в замяна на мир, инвазията на руския диктатор Владимир Путин ще бъде легитимирана и неговите “имперски апетити“ само ще нараства, пише Питър Кикинсън в Atlantic Council.

Западът може и да получи временна “почивка“ за сметка на Украйна, но заплахата от експанзионистична Русия ще остане, а крайната цена за спирането на Путин само ще се увеличава.

Представата, че едно просто “замразяване на войната“ по сегашната фронтова линия в Южна и Източна Украйна би било достатъчно за руския диктатор, отразява фундаментално неразбиране на империалистическите мотиви зад руската инвазия.

Путин вече управлява най-голямата държава на планетата. Той няма особен интерес да заграби няколко украински региона или да добави нови земи към огромната територия на Русия. Вместо това решенията на руския диктатор се оформят от почти мистична вяра в собствената му “историческа мисия“, която е извън разбирането на много, ако не и на повечето западни наблюдатели.

Цялата политическа кариера на Путин се определя от горчивото му възмущение от несправедливостта на разпадането на Съветския съюз. Още от първите години на своето управление беше ясно, че Путин гледа на появата на независима Украйна като на особено болезнен символ на постсъветското унижение на Русия. През 2005 г. той намеква за Украйна, когато описва разпадането на Съветския съюз като “най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“. През следващите две десетилетия диктаторът често внушаваше, че украинците са “един народ“ с руснаците и нямат легитимно право на собствена държава.

Обсебеността на Путин от Украйна не е само резултат от решимостта му да отмени “катастрофата“ от 1991 г. По-важното е, че той вижда в усилията на съвременна Украйна да си осигури демократично европейско бъдеще потенциален катализатор за по-нататъшното разпадане на Руската федерация.

Подобно на повечето от сегашните си колеги в Кремъл, Путин придобива политическия си опит в последните години на СССР. Като млад офицер от КГБ в Източна Германия той става свидетел на падането на Берлинската стена и с ужас наблюдава как цялата съветска империя в Централна и Източна Европа изчезва почти за една нощ. Това оставя у Путин доживотен страх от силата на народа и дълбоко чувство за крехкостта на руската империя. Като се има предвид този опит, не е изненадващо, че руският диктатор е толкова загрижен за двете постсъветски революции в Украйна, както и за постоянното движение на Киев към демокрация. Предвид разпокъсания характер на Руската федерация, Путин отдавна е наясно, че укрепването на демокрацията на местно ниво и успешното упражняване на самоопределение от страна на Украйна, ако бъдат оставени без контрол, в крайна сметка биха могли да вдъхновят сепаратистки движения и разпадане на империята в неговата собствена авторитарна сфера.

Така за Путин независимостта на Украйна изглежда като екзистенциална заплаха за самата Русия. Това обяснява защо той е готов да рискува всичко, за да изтрие Украйна от картата. Това прави нелепо и предположението, че руският диктатор може да бъде “подкупен“, като му се предложат временно окупираните в момента украински региони. Очевидно е, че Путин не може да “рискува“ с по-нататъшното съществуване на независима Украйна: той трябва или да възстанови руския контрол над Киев, или да унищожи изцяло украинската държавност.

Разбира се, имперските амбиции на Путин не се ограничават само до Украйна. Той редовно описва сегашната инвазия като стремеж да си върне “исторически руските земи“, като оставя отворена вратата за по-нататъшни агресивни войни срещу други бивши “васали“ на Руската империя, включително Финландия, Полша, балтийските държави, Беларус, Молдова, Армения, Грузия, Азербайджан и цяла Централна Азия.

Доказателствата за този разширяващ се имперски апетит вече са очевидни. Когато руският диктатор за първи път обяви пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., той отрече да има каквито и да било териториални амбиции извън два източните украински региона. Шест месеца по-късно Путин обяви анексирането на още два региона. А през лятото на 2024 г. той потвърди, че претенциите му вече се простират до административните граници на всичките тези четири региона, въпреки че руските военни не са установили пълен контрол над нито един от тях.

Нищо от това не означава, че временни териториални отстъпки са изключени. Точно обратното, в западните столици и в Киев все повече нараства разбирането, че пълното освобождаване на всички временно окупирани територии на Украйна не е военно осъществимо при сегашните обстоятелства. Въпреки това е изключително важно партньорите на Украйна да разберат, че всяко споразумение за прекратяване на военните действия няма да сложи край на заплахата. Вместо това то ще означава начало на нов етап от борбата срещу опитите на Путин да възроди Руската империя.

Тази борба ще изисква постоянна бдителност, както и рязко увеличаване на разходите за отбрана на Запад. Преди всичко западните лидери трябва да се ангажират да предоставят на Украйна такива солидни гаранции за сигурност, които да накарат Путин да се замисли, преди да възобнови престъпната си кампания за възстановяване на мястото си в руската история.(УВести)