Америка и Европа постлаха червен килим пред нарасналите имперски апетити на Путин
София, 03 ноември 2024.- Ниал Фъргюсън – един от водещите съвременни историци – дава аргументиран отговор от позициите на реализма на Джон Миършаймър, професор от Чикагския университет, който води усърдна кампания срещу политиката на Вашингтон в подкрепа на Украйна и на Израел, пише във Фейсбук проф. Огнян Минчев.
Миършаймър – който се смята за “гуру” на реализма в съвременната теория на международните отношения – е адвокат на нещо твърде просто и ясно: Америка трябва да се съсредоточи върху своите отношения (включително съперничество) с Китай и да се изтегли от своето партньорство с Европа. За Миършаймър разширяването на НАТО с Източна Европа е грешка, а подкрепата за Украйна – още по-погрешна политика от гледна точка на “реализма”.
За разлика от позитивиста Миършаймър, Фъргюсън е ерудиран историк с дълбоки познания за европейската история и неговият реализъм е задълбочен и компетентен, за разлика от фантазиращия “реализъм” на Миършаймър.
След рухването на съветския комунизъм Америка и Европа предприеха активни и дългосрочни политики за подкрепа на постсъветсклото развитие на Русия, за да не се допусне ново тоталитарно израждане на Москва по аналогия с победена Германия след Първата световна война. Русия от 90-те на ХХ в. наистина приличаше на Ваймарска Германия, но вместо да я натовари с репарации, Западът организира мащабна подкрепа на руските реформи – финансова, политическа и стратегическа. За съжаление, под управлението на Елцин “Ваймарска Русия” бързо деградира до примитивен олигархичен модел на “велика криминална революция” в преразпределението на огромните богатства на страната. “Световни експерти” – неолиберали като Джефри Сакс, легитимираха идеологически големия грабеж. Русия от края на 90-те може да бъде сравнявана с Германия от края на 20-те на същия век по много линии.
![](https://ukrpressbg.com/wp-content/uploads/2023/03/Putin-Gabrovo-20220523-1.jpg)
Идването на Хитлер на власт доведе до бърза експанзия на нацистката диктатура поради принципната безпомощност на Париж и Лондон да защитят собствената си конструкция на европейски порядък от Версай от 1919 г.
Идването на Путин на власт бе в известна степен обещаващо стабилизиране на Русия без ексцесите на исторически познатите ни форми на диктатура от ХХ век. Сериозните промени настъпиха след речта на Путин в Мюнхен през 2007 г., когато той на практика обяви своята ревизионистична геополитическа програма за противопоставяне на Запада. Последва агресията срещу Грузия през 2008 г., а през 2014 г. – против Украйна в Крим и Донбас. Вместо да разчетат в това поведение на Кремъл ясната аналогия с претенциите на Хитлер за Австрия и Судетите, Америка и Европа постлаха червен килим пред нарасналите имперски апетити на Путин. Барак Обама предложи re-set – карт бланш за добри отношения без ангажименти за Москва. Ангела Меркел прокара устойчива европейска политика на зависимост от Москва в енергетиката и безоблачни отношения независимо от поведението на Кремъл.
Който познава историята на Руската империя, знае, че всеки безпричинен подарък, поднесен на Кремъл, се завръща с болезнен рикошет върху дарителя. Резултатът от две десетилетия ухажване на Путин, придружено с безпричинни стратегически подаръци, бе рикошетът от 24 февруари 2022 г. В тази нова епоха на възроден имперски тоталитаризъм единственото важно, смислено действие на Запада с дългосрочен характер от 90-те години бе стратегията за разширяване на НАТО и ЕС. Без това разширяване днес Европа щеше да пътува с още по-голяма скорост към реалностите от преди 1989 г. Но все още не е късно. Фъргюсън изрично подчертава аналогията – съюзът на Русия с Китай, Иран и Северна Корея не е ситуационен съюз. Той е нова геополитическа ос на диктатурите, напълно сравнима с Тристранния пакт между Рим, Берлин и Токио…
Когато Хитлер тръгна да завладява Европа, Западът (включително Америка) се събуди на прага на своето дългосрочно геополитическо поражение – Старият Континент бе вече окупиран, а Пърл Харбър показа, че конфликтът не е само европейски.
Тогава на сцената излезе Чърчил. Заедно с Рузвелт.
Днес ние Чърчил нямаме. Нито Рузвелт. Но дал Бог чембърлейновци – дълга поредица, чийто край не се вижда… И диктатори, жадни за световна власт.(УВести)
(Заглавието е на “УВести”)
Още по темата:
УРОЦИ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА: ГРЕШКИ, КОИТО ДНЕШНИТЕ ПОЛИТИЦИ РИЗКУВАТ ДА ПОВТОРЯТ
ИСТОРИК ЕМИЛ ДЖАСИМ: ВИЕ ИЗБРАХТЕ ПОЗОРА. ДИКТАТОРИТЕ НИКОГА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗАСИТЕНИ