Киев, 02 ноември 2024 г. – Ето, Западът, със своята модерна икономика и стратегически предимства – но не може да спре агресията на Русия с нейната суровинна икономика и архаично виждане за света, пише политологът Олеся Яхно в “Главком“.
И пред очите ни, докато Западът усърдно се страхува да премине собствените си “червени линии“ – по-специално действия и решения, които биха се тълкували като участие на страните от НАТО във войната – Русия продължава да глобализира войната, пряко и открито. Имам предвид изпращането на фронта на войски от Северна Корея. По този начин автоматично се създава напрежение в Азиатско-тихоокеанския регион.
Или да вземем Грузия и Молдова (имам предвид изборите), където събитията показват, че авторитарните режими залагат на методи като сила, шантаж и хибридност, за да победят Запада. Тези методи не изискват правила, процедури, обществена подкрепа или ценности. Всъщност, поради това Кремъл смята, че ще успее да “надживее“ Запада. Освен това, Москва използва международното право, което понякога не работи, и като цяло реагира бавно.
Ясно е, че демокрациите, които като система са насочени към представяне на интересите на възможно най-много социални групи, не могат да действат, без да се съобразяват с обществения консенсус, правилата и процедурите. Това автоматично означава, че във времена на сътресения демокрациите реагират по-бавно от автокрациите. В същото време формирането на тенденции и подходи на ниво общества зависи и от вземащите политически решения (а това е въпрос на политическа воля и решителност), особено по въпросите на сигурността.
Често пиша, че в тази война не става въпрос само за традиционната (клаузевистка) стратегия и тактика. И не само за логистиката като концепция от съвременната война. Става дума и за времето, за времевата рамка на решенията/действията, които могат да укрепят или да нивелират и трите компонента. Като пример мога да посоча следното: Украйна разполагаше с възможности и ресурси да действа в Черно море и резултатът беше, че руският флот загуби господстващото си положение. Но в други области Западът е по-нерешителен.
Макар че подходът на “дългата война“ и “подпомагането на Украйна колкото се може по-дълго“ вместо “подпомагане на постигането на справедлив мир“ дава на Русия шанс да “издържи“. Кремъл не пита никого и не се съобразява с ничие мнение, когато става въпрос за ангажиране на севернокорейската армия. Вместо това Западът се страхува дори да разположи системи за ПВО на източния и южния си фланг, докато Русия многократно нарушава въздушното пространство на НАТО, защото Кремъл веднага предупреждава, че това ще се смята за участие във войната.
Искам да ви дам едни данни. След Втората световна война в света се наблюдаваше тенденция към разрастване на демокрациите – от 12 пълноправни демокрации към 1945 г. до 44 през 1972 г., 72 през 1993 г., 117 през XXI век.
Не ми се иска през XXI в. да се наблюдава обратен процес, към засилване на автокрациите, заради руската война (гореща и хибридна) и разпадането на международната система от правила като такава. Или светът ще спре войната и цялата тази автократична нафуканост с последващия хибриден инструментариум, с генералния секретар на ООН, който красиво позира на събития, организирани от руските власти. Или войната ще продължи да унищожава не само държавите, но и демократичните системи (както вътрешни, така и международни) като такива, заключава Олеся Яхно.(УВести)