София, 30 октомври 2024.- Западните лидери били уморени от войната, казват анализатори. Уморени! Може би са уморени да приказват колко безкрайно подкрепят Украйна, да обещават, да заседават, да умуват, да философстват. Всичко това си е уморително, как иначе може да се определи. И те не са сами в тази умора – ние също чувстваме умора. И отегчение. Писна ни да слушаме за тази трагедия, иска ни се да живеем необезпокоявано и единствената ни грижа да бъде какво ще ядем и къде ще бъде следващото ни забавление, пише във Фейсбук приятелят на Украйна Светла Добрева.

Но знаете ли кой наистина е уморен? Президентът Зеленский е уморен. Този човек работи 24/7 без никаква почивка, вече почти три години. За него няма събота, няма неделя. Няма ден, няма нощ. Ежедневието му е в непрестанни срещи и пътувания. Всеки ден взима решения, от които зависи живота на хората. Осъзнавате ли каква отговорност е това? Всеки ден трябва да убеждава, да мотивира, да обяснява, да защитава. И да се моли за народа си. Моли се за помощ , която не само се бави, но не е и достатъчна. Зеленский е подложен на нечовешки стрес и умора, на критики и недоволство. И трябва да понася смъртта и трагедията. Но издържа и не се отказва.

Войниците на фронта също са уморени. Дори не можем да си представим колко са уморени. Те не знаят имат ли утре и ако имат какво ги очаква и какво ще бъде за тях. Те не знаят още колко време ще бъдат живи и здрави. Нямат връзка със своите близки, нямат представа как преживяват дните. Войниците живеят в окопи под непрестанен обстрел. Смъртта за тях е ежедневие и се налага да изживяват всяка една новина за загинал техен приятел. Живеят под откритото небе – в студ и жега, в кал и мръсотия, в мъка и тъга. Страхът също е тяхното ежедневие. Борбата е тяхното ежедневие. Оцеляването е тяхното ежедневие. Но издържат и не се отказват.

Уморена е украинската майка. Безкрайно уморена! Уморена е да се страхува за сина си, за дъщеря си, за съпруга си. Уморена е да живее в неизвестност, да се бори с кошмарите, които всяка вечер присъстват в съня й. Уморена е да плаче и да бърше сълзите си. Уморена е да се моли – за живота и здравето на близките си. Уморена е от страха. Но издържа и не се отказва.

Уморени са децата – от сирените и взривовете. От шума на летящите ракети. От ограниченията и стреса. От липсата на детство. Те не разбират къде са бащите им, не разбират защо майките им плачат непрекъснато, не разбират защо учат в подземия – без светлина и въздух и защо не могат да си играят пред домовете си. Не разбират смъртта. Но нямат избор…

Знаете ли кой обаче не е уморен? русия не е уморена. Даже напротив – жестокостта й става все по-брутална. русия не се уморява да сее смърт и да тероризира, да измъчва и руши. Агресията я храни, както я храни слабостта. Нещастието на украинците е щастие за русия. И за путин. Умората на западните лидери е целта, към която се стремят терористите още от самото начало на войната. Такъв е техният план и той е все по-успешен. Нашата умора е радост за врага. Нашата умора е истинската мотивация за русия да продължи и да изпълни до край пъкления си план. И няма да се откаже.

Накрая ще ви призная, че аз също съм уморена. Уморена съм от бездушието на хората, както и от нерешителността и страхливостта на политиците. Уморена съм от чувството на безпомощност и страха за бъдещето. Но няма да се откажа. Няма да се откажа от Украйна. Справедливостта е моята битка и въпреки мрачните прогнози знам, че не съм сама и ще продължим битката за свободата.

Украйна има правото да бъде уморена, но ние нямаме това право, защото нито е сериозно, нито е обосновано. След като украинците издържат и не се предават, то ние също ще издържим. Украинците имат правото да са свободни като нас. Украйна има права като всяка друга демократична държава в света. И заслужава нашите усилия и подкрепа. Битката на Украйна е за живот – за нашия живот! И само заедно ще върнем справедливостта, заключава Светла Добрева.(УВести)