Вашингтон е много по-притеснен от това, че Путин може да предостави определени военни технологии и оръжия на Северна Корея
Киев, 26 октомври 2024 г. – Историята с изпращането на севернокорейски войски в Украйна продължава вече няколко седмици. Според Володимир Зеленский, окупаторите ще използват тези войски срещу Украйна след 2-3 дни. Светът обаче все още не е чул сериозна реакция на подобно сътрудничество между стратегическите съперници, от една страна, САЩ, а от друга – Путин и Ким Чен-Ун.

Агенцията УНИАН попита Володимир Фесенко – председател на управителния съвет на Центъра за приложни политически изследвания “Пента“, какво е обещал Путин на Ким Чен-Ун и как реагира на това Китай.
– Пане Володимир, съществува мнение, че Северна Корея взема повечето си решения само с разрешението на Китай поради политическата и икономическата зависимост на Пхенян от Пекин. Решението за изпращане на войски на КНДР в Русия също ли е съгласувано с Пекин? Или то е изненада за китайците?
– Не съм съгласен, че Северна Корея взема всичките си решения с Пекин. Разбира се, КНДР информира Китай за някои решения, както и Русия, и се опитва да не действа срещу интересите на Китай. Но КНДР не иска съгласието на Китай за определени решения. И въпросът за специалните отношения на Пхенян с Москва е едно от тях.
Китай не контролира напълно КНДР. Да, Северна Корея е зависима от Китай, но никога не е била марионетка на Пекин. Още от времето на Сталин Северна Корея е по-близо до Русия. В икономическо отношение КНДР е зависима от Китай, но в политическо отношение е по-близо до Москва. Ако Съединените щати вярваха, че Северна Корея е зависима от Китай, те никога нямаше да преговарят с Пхенян, а щяха да се обърнат директно към Пекин. И тогава на Тръмп, когато беше президент на САЩ, нямаше да му се налага да пътува, за да се среща със севернокорейския диктатор.

И да, можем да кажем със сигурност, че Китай не е доволен от стратегическото споразумение между Северна Корея и Москва. В края на краищата това означава, че влиянието на Русия върху КНДР нараства.
А Китай е недоволен и от решението за изпращане на войски в Русия по две причини. Първата е, че това е знак, че Китай не контролира Северна Корея. Втората причина обаче е по-важна – тя противоречи на китайско-бразилския мирен план. Неговата основна цел е да се деескалира войната. А участието на друга държава в тази война е ескалация. Дори Лукашенко го каза тези дни. Което, между другото, също не е случайно, като се имат предвид отношенията му с Китай.
– Но ако това не е в интерес на Китай, може ли Пекин да повлияе на това решение?
– Да, възможна е определена реакция от страна на Китай. Те могат да кажат: “Добре, позабавлявахте се, изпробвахте военните си сили, но не увеличавайте контингента си, не го ескалирайте повече“. В крайна сметка това не само създава повече заплахи около Севернокорейския полуостров и формира определен негативен фон за Китай, но и влошава отношенията му със Запада. А Пекин не се нуждае от това в момента.

– Ако говорим за броя на войниците от КНДР, 12 000 души не изглеждат като нещо критично голямо. Или е по-вероятно това да е от полза за КНДР, която може да обучава своите войски в подготовка за собствена война?
– По начало КНДР в момента не се готви за война. Ако беше така, тя нямаше да унищожава мостовете, които са ѝ необходими за настъпление. Ако се готвеше за война, нямаше да прехвърли милиони снаряди на Русия.
За Путин ползата от това е много проста. Колкото повече привлича военни от други държави, толкова по-малко ще му се налага да използва руснаци. Но тази партида от 12 хил. войници може да се счита за пробен случай. 12 хил. в момента. И ако всичко върви добре, ако успеят да организират нормално взаимодействие и логистика, то утре ще бъдат 20 хил., а вдругиден – 50 хил.
Дали Ким Чен-Ун е могъл сам да предложи на Путин тази помощ? Абсолютно. А на Путин тази стъпка му хареса – видяхме реакцията му по време на срещата на върха на БРИКС в Казан. В края на краищата, когато те поискат нещо от Китай, Китай често отказва. Но тук на Путин беше предложена помощ от самия него.
Но това създава прецедент. И ако сега военните на КНДР участват на страната на Русия, утре Ким Чен-Ун ще каже на Путин: “Сега е твой ред“. Според някои източници, вече се очаква Путин да даде на КНДР определени разработки или дори готови оръжия в замяна на тези войници.
– Така че всъщност сега наблюдаваме още по-голямо обединение на тази „ос на злото“, когато те стават все по-зависими един от друг, помагайки си в такива ситуации. Но не виждаме никакви драстични стъпки от страна на Запада в отговор на това?
– Всъщност, Съединените щати и Южна Корея реагират. Но е важно да се разбере, че те не са загрижени за Украйна. Да, разбира се, тук се наблюдава известна ескалация. И това е нов фактор за Съединените щати – те се страхуват от ескалация от страна на Украйна, но всъщност това го прави Русия. Това е третата вълна на ескалация от страна на Русия през тази година. Първата беше обстрелът на енергийната инфраструктура на Украйна през пролетта. Втората беше настъплението в Харкивска област. А сега и участието на войските на КНДР.
Но Вашингтон е много по-притеснен от това, че Путин ще предостави определени военни технологии и оръжия на Северна Корея. А КНДР е постоянна заплаха за сигурността в Източна Азия. Пхенян заплашва да ескалира към Южна Корея, Япония, а впоследствие и към Съединените щати. А Съединените щати не се нуждаят от това точно сега.
– Предвид всички тези рискове реакцията на САЩ изглежда още по-мудна. Но възниква въпросът: как трябва да реагират Съединените щати и целият Запад на тези събития?
– Съединените щати трябва да реагират на тези събития. В противен случай това ще бъде поредната проява на слабост. А това само ще засили арогантността на Русия, КНДР и дори на Китай. Те ще видят, че САЩ не реагират, и ще започнат да си позволяват много повече.

Да, републиканците използват този случай в предизборната надпревара. Но те все още оказват натиск върху Байдън, като изискват от него да реагира и да покаже сила. Каква реакция може да има – най-малкото предупреждение в този момент. Те казват, че ако това ще стане, ще го смятаме за ескалация и ще увеличим подкрепата си за Украйна. Напълно възможно е това предупреждение да е било отправено, но то да не е подействало.
Така че, ако наистина видим тези 12 хил. души във война, трябва да променим реакцията си. Най-вероятното нещо, което вече виждаме, е, че Южна Корея отменя ограниченията за продажба на оръжие на Украйна. Техните оръжия са добри, те се купуват. И те могат да вдигнат тези ограничения, защото това е в техен пряк интерес.
Вторият вариант е огледален отговор. Съединените щати и Европа могат да създадат определен финансов фонд, да извършат организационна работа за формиране на допълнителен контингент за чуждестранния легион в Украйна. Това може да включва, например, пилоти за F-16 с техния технически персонал. Тук трябва да се отбележи, че не става дума за директно изпращане на сили на НАТО в Украйна – това определено няма да го видим.

И третият вариант е асиметричен отговор – премахване на ограниченията за удари на западни далекобойни оръжия по руска територия. Но това едва ли ще стане сега, поне до изборите в САЩ. И причината за това вероятно ще бъде не участието на войски на КНДР на страната на Русия, а руският обстрел на украинската енергийна инфраструктура.
– Официални източници предполагат, че руснаците планират да използват севернокорейски войски в района на Курск. А ако Русия започне да ангажира войски от КНДР директно на украинска територия, това може да е причина за преразглеждане на отношението на Запада към тази война?
– Това е само формалност. Няма значение къде ще бъдат използвани войските. Да, формално, тези войски могат да бъдат използвани, за да помогнат за запазването на териториалната цялост на Руската Федерация в рамките на споразумението с КНДР. Но също толкова формално Русия е включила териториите на четири области на Украйна – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, в своята конституция. И така, отново от формална гледна точка тук няма голяма разлика.
Путин просто ще използва тези войници в Курска област, защото няма достатъчно свои хора там. Основната му цел са Покровск, Часив Яр и други градове в Донецка област. Резервите отиват там. А за Курска област просто няма достатъчно сили. Това е единственото обяснение.