Киев, 20 октомври 2024.- Посланикът на Украйна в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, бивш главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (2021-2024 гг.) генерал Валерий Залужний говори на 17 октомври т.г. в Кралския институт по международни отношения (Chatham House). Речта на Залужний пред куп западни висши военни е публикувана в “Українська правда”, а сайтът TEXTY.ORG.UA предостави ключови откъси от речта.
И така:
Намирайки се в тези стени, бих искал разговорът ни да бъде честен, предупреди Залужний. Само честността ще ни доведе до правилно разбиране на процесите, които стават. Ще формулирам някои факти от действителността, които могат да претендират за емпирични съждения. Но дали те са научни, разбира се, трябва да решите вие.
1. Първият факт от действителността, мисля, че ще се съгласите с мен, е съществуването на определението “колективен Запад“. Той наистина съществува и ние го разглеждаме като група от западни държави с високоразвити икономики и демокрации и собствена система за сигурност. Като, например, НАТО.
2. В света съществуват редица авторитарни държави с висока концентрация на власт в едни ръце. В тези държави липсва демокрация. Техните икономики се основават на минерални ресурси или на планово регулиране и са предназначени да обслужват интересите на управляващия лидер, партия или движение.
3. В света има държави, които в резултат на исторически събития и стремежите на своя народ са успели да се откъснат от авторитарните империи и режими. Някои от тях се присъединиха към колективния Запад. Някои от тях, главно поради съпротивата на авторитарните империи, продължават борбата си за присъединяване към цивилизования свят, като все още са изправени пред опасността да загубят своята независимост. Някои от тях, като Грузия и Беларус, вече са загубили формалната си независимост. Страна като Украйна, поради яростната съпротива на Русия и собствената си нерешителност, сега е във война за своята независимост от авторитарна империя.
4. Много е важно твърдението за разбирането на войната в Украйна. За разлика от Беларус и Грузия, които загубиха независимостта си почти безкръвно, Украйна се бори за своята независимост от десет години. Пълномащабната война продължава вече почти три години. Повече от 30 хил. души вече са убити. Стотици хиляди са ранени, но ние продължаваме да се борим. Този факт е може би основното доказателство, че ние, украинците, искаме да живеем в цивилизования западен свят. И въпреки всички трудности, ние имаме право на собствено бъдеще. Нашият враг, пренебрегвайки желанието ни, отрича историята и културата ни и се опитва да ни унищожи като нация. Това се потвърждава не само от събитията от историята на миналия век. Като Голодомор, например, по-скорошните събития в Буча и Гостомел, както и събитията в окупираните територии. Именно този факт прави невъзможно каквото и да било мирно съвместно съществуване в бъдеще и, съответно, не може да се разглеждат никакви варианти за спиране на войната въз основа на каквито и да било намерения за взаимна сигурност.
5. Причината за ставащото днес в Украйна са естествените последици от нежеланието на колективния Запад да влияе върху глобалната система за сигурност. Именно възползвайки се от слабостта на Запада и на самите Съединени щати, през 2008 г. Русия започна да разширява своето “пространство на сигурност“. По-късно, през 2014 г., под мълчанието на същия този колективен Запад, Русия започна война против Украйна, която в крайна сметка се превърна в най-кървавата война на XXI век в центъра на Европа.
6. И днес, за да държи Запада в страх, Путин говори за червени линии и ядрени оръжия, а западните политици, станали заложници на своите избиратели, все по-често се молят за необходимостта да се избегне ескалация. Това е само факт от живота. Но дали тази война ще се ограничи до апетитите на Путин, до Украйна, е нещо, на което западните политици трябва да отговорят. На същите тези свои избиратели.
7. Колективният Запад не вярваше в Украйна. Ето защо западната преса, страхувайки се от Путин, даде на Украйна първо три часа, а после – три дни. След това, след като се притече на помощ на Украйна, Западът, страхувайки се или от ядрена война, или от ескалация, не предостави на Украйна необходимото количество оръжия, поради което не успяхме да постигнем значителен успех и победата над Русия през 2023 година и навлязохме в състояние на продължителна война, от която, изглежда, невъзможно да се излезе. Няма да се спирам на това. Надявам се, че сте прочели статиите ми. Между другото, аз ги написах за вас. Защото именно тогава изгубихме възможността сами да прекратим войната. И ето защо.
8. Този факт от реалността вече се отнася за всички нас в тази стая. Той вече се отнася за всеки от вас. Моля, кажете ми, тайна ли е днес, че Китай, Северна Корея и Иран са се обединили около Русия? Нима някой си мисли, че те са се обединили против Украйна? Ако е така, нека аз да съм първият, който се съмнява в това. Повечето от тези държави дори не знаят къде се намира Украйна. А ако се вгледате внимателно в организация като БРИКС и особено в нейните перспективи, тя ще се разшири. А какво ще кажете за колективния Запад? Той все още ли се страхува от ескалация?
9. Важен факт от действителността. Има война. Независимо дали я искате, или не. Независимо дали вашите производители на оръжие с договори в ръка я искат, или не, за съжаление, войната се е променила. Повече няма да има война като през 1953 г. Тя приключи през лятото на 2023 г. в Украйна – в момента, в който на бойното поле се появиха роботи, а западната преса и натовските генерали ми се присмиваха. През 2024 г. в битката се появиха технологии. Те бяха донесени от изкуствения интелект. Вече никой не ми се смее. Дори тук, във Великобритания, стратегията за национална сигурност вече се преразглежда. НАТО мълчи. А какво става тогава с глобалната сигурност? Дали тя все още разчита на изтребители, самолетоносачи и свръхскъпи ракети? Ще ви разочаровам малко. Не. За съжаление. Но няма да спра дотук. Надявам се, че сте прочели това, което съм публикувал за вас.
10. Ние, украинците, които вече 10 години се борим за свободата си, виждаме победата много просто. Трябва да получим три основни усещания.
11. Чувство за сигурност. Трябва да сме сигурни, че никой няма да нападне Украйна поне 100 години. Искаме да имаме гаранция за собствената си сигурност за нас и нашите деца. Това може да се направи по най-бързия и лесен начин. Украйна трябва да се присъедини към НАТО. Или да превърнете Украйна в НАТО. Както, например, Израел. Да, днес няма алтернатива на НАТО. Въпреки че военният капацитет на НАТО е спорен въпрос. Но, все пак, днес няма алтернатива.
12. Трябва да добием представа за неограничените възможности за развитие. Всеки в Украйна трябва да има неограничени възможности. А това означава възстановяване на следвоенна Украйна. Това е, което се обсъжда на Запад. Но възможно ли е възстановяването без сигурност? Желае ли един инвеститор да инвестира в страна, в която утре може да има нова война? Тук ще ви разочаровам. Не. Без сигурност априори няма дългосрочни перспективи.
13. Всеки украинец трябва да чувства, че се намира в собствения си дом. Че е у дома си. Там, където е роден и израснал, където са погребани родителите му и където живеят децата му. В мир и спокойствие, заключи генерал Залужний.(УВести)