Киев, 18 октомври 2024 г. – Всяка точка от Плана за победа, представен от президента Зеленский пред Върховната Рада на 16 октомври т.г., има своя собствена функция и цел, но те имат и общ политически подход – стратегия за силен натиск върху Русия, смята украинският политолог Володимир Фесенко (“Главком”).

Първата точка е покана за присъединяване към НАТО по време на война. В момента не става въпрос за членство в НАТО. Същността на тази идея е страните от НАТО да изпратят мощен сигнал на Путин в близко бъдеще, че Украйна ще бъде в НАТО и че темата за членството на Украйна в НАТО няма да бъде предмет на пазарлъци с Путин, а по-скоро трябва да се превърне в инструмент за политически натиск върху него. Честно казано, не виждам нашите партньори (особено администрацията на Байдън) да са готови да реагират бързо на това предложение. Въпреки това те ще трябва да обсъдят тази тема, включително в контекста на предстоящите преговори за прекратяване на войната.

Вторият момент е пренасянето на военните действия на руска територия, за да се увеличи цената на войната за Русия и по този начин тя да бъде принудена да преговаря за прекратяване на войната. Всъщност, това е изключително важен инструмент за оказване на натиск върху Русия, но за целта са ни необходими допълнителни и специални ресурси.

Третата точка, най-тайната и най-интересната, е за възпиране на Русия чрез разполагане на мощни неядрени енергийни ресурси на наша територия. Никой не е предвидил тази точка, включително и аз. Военните експерти могат по-добре да отговорят каква би могла да бъде тя. Но аз си спомням колко раздразнена беше Русия от разполагането на американски бази за противоракетна отбрана в Източна Европа. Ако става дума за установяване на военни бази на НАТО или САЩ на територията на Украйна или на други наши западни партньори, това е по-скоро следвоенен план, инструмент за възпиране на Русия от нова война. Освен това създаването на чужди военни бази на наша територия ще изисква промени в Конституцията на Украйна, което е невъзможно, докато у нас действа законът за военното положение.

Четвъртият въпрос се отнася до икономическото сътрудничество с нашите партньори. Украйна предлага на Съединените щати, заедно с някои партньори, включително Европейския съюз, от който Украйна ще бъде част, да сключат специално споразумение за съвместна защита на критичните ресурси, налични в Украйна, за съвместни инвестиции и използване на съответния икономически потенциал. По същество, става дума за това, че подобно сътрудничество трябва да се превърне в материална и икономическа основа за европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна, както и в инструмент за насърчаване на нашите партньори да подкрепят интеграцията на Украйна в западния свят и да гарантират по-надеждно нашата сигурност (така че да защитят икономическите си интереси в Украйна). Струва ми се също така, че тази точка е специално предназначена за Тръмп, който винаги мисли за пари и бизнес интереси.

Петата точка (за замяната на американските войски в Европа с украински) е парадоксално красива и амбициозна. Тя също така дойде като изненада. Отстрани тя изглежда като нещо фантастично. Но в действителност става въпрос и за мотивацията на нашите партньори. Това е предложение за Тръмп (много тръмписти искат американските войски да напуснат Европа) и същевременно за европейците, които се страхуват, че САЩ ще се оттеглят от Европа и ще лишат европейците от техния чадър за сигурност. Това е творческо използване на идеята на Борис Джонсън, която той публикува през лятото в “Дейли мейл“. Цитирам го: “Украинците имат над един милион души в армията. Те вече са добре свикнали да работят с техника на НАТО и са най-ефективната антируска сила в света. Веднага след като войната приключи, няма причина украинските войски да не заменят част от 70 хил. американски войници, които все още са в Европа. Това би спестило пари на Тръмп и би върнало американските войски у дома, а също така би принудило европейците да правят повече за собствената си отбрана, което е една от основните му цели”.

Каква би могла да бъде реакцията на нашите партньори към този план?

Трябва да бъдем реалисти. Реакцията ще бъде двусмислена и няма да бъде обща (няма да ни бъде казано нито “да“, нито “не“). По някои точки решението ще бъде отложено (по-специално по отношение на оръжията с голям обсег, както и по отношение на поканата към НАТО). За някои предложения може да получим положителен отговор в близко бъдеще, за други – след изборите в САЩ, за трети – едва през следващата година, а за четвърти – едва след края на настоящата война. За някои предложения нашите партньори все още не са психологически готови за конкретен и положителен отговор или между тях няма консенсус.

Зеленский е максималист. Той умишлено вдига летвата за нашите политически искания, дори да знае, че няма да има незабавен отговор. За две години и половина война той е свикнал първо да му се казва “не“, после “ще помислим“ и накрая “да“. Но първата стъпка е да предложим на партньорите си конкретно решение, а след това упорито да ги притискаме. Това е методологията, която използваме през цялото времетраене на пълномащабната война, пише Володимир Фесенко.(УВести)