Киев, 07 октомври 2024 г. – Последните публикации в западните медии за предполагаемото споразумение на Украйна със Запада за спиране на войната с цената на (временен) отказ от окупираните украински територии в полза на Русия изглеждат като сценарий за предложение, адресирано преди всичко до Москва, а не до нас, пише Виктор Шлинчак – председател на УС на Института за световната политика, учредител на сайта “Главком“.

Изглежда, че Съединените щати, Германия и някои други държави искат да повторят предишния неуспешен украински експеримент, предприет от Зеленский през 2019 г., и да “погледнат в очите“ на Путин. Но аз не виждам никакъв мотив той да прави отстъпки сега, доколкото има една стратегическа цел – окончателно да изтласка Запада и да се върне към епохата на Варшавския договор, в която Русия управлява по-голямата част от Европа.
В момента предложението в медиите (от Запада) звучи просто: трябва да се срещнем с Путин някъде по средата, за да спечелим време със замразяване на конфликта, докато е жив, и веднага щом се отвори прозорец на възможност (след 5-7-10 години), да преминем към дипломатическо уреждане.
Но веднага щом се повдигне темата за някакво споразумение, Русия ще направи обратното – само ще увеличи въоръжението си, защото целта ѝ не е Вугледар или дори не е Покровск. Тя трябва да спечели психологическа война, така че шолците и макронците да бъдат привлечени към Москва, за да се поклонят. Тя иска Русия да бъде върната в G-8 и всички да очакват Путин да закъснее с час за президентската снимка. За да бъдат отменени санкциите. Ако признаят, че поддържането на Украйна е нерентабилно и скъпо.
Затова по принцип дори не е интересно да се обсъжда кое село може да бъде линията на временна демаркация, ако Путин при никакви обстоятелства няма да се съгласи на споразумение единствено за “прекратяване на войната в Украйна“. Защото неговата желана печалба – повтарям – не е в бомбардираните села. Тя е в признанието. Признанието за неговата победа над колективния Запад, който не успя да действа навременно, твърдо и решително. От 2008 г. насам, между другото.
И тук имам голям въпрос към лидерите на Запада: готови ли са да го върнат на масата, за да му сервират питиета и след това да му отдадат почит, или са готови да направят всичко, за да докажат паневропейската си способност и да накажат един международен престъпник на цената на всичко (включително и на рейтинга си)? Подозирам, че това е дилемата, която ще бъде в центъра на дискусиите през следващите месеци, заключава Виктор Шлинчак.(УВести)
Още по темата:
ЧЛЕНСТВО НА УКРАЙНА В НАТО В ЗАМЯНА НА ТЕРИТОРИЯ. МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА Е КРАЯТ НА ВОЙНАТА?