Киев, 06 октомври 2024.- Ако Руската Федерация се съгласи, изходът от войната може да изглежда като формулата “Членство в НАТО в замяна на територии“.

Това твърдят източници на Financial Times. Бившият генерален секретар на НАТО Столтенберг също очерта такава рамка в свое скорошно интервю. Да се опитаме да я разгадаем, възможно ли е това, предлага политтехнологът Олег Постернак в сайта “Главком“.
В този случай всъщност ще има две граници – държавна граница и военна граница. Западът формално и юридически продължава да признава държавната граница на Украйна до 2014 г.
Декларативно ще бъде заявено, че държавната граница ще бъде възстановена по дипломатически път. По същество това ще бъде удобна формула за възприемане на реалната география на войната. Идеята “да изчакаме смъртта на Путин и да видим какво ще стане“ се запазва в съзнанието на проправителствените блогъри, например.
Украйна се присъединява към НАТО. Гаранциите за колективна сигурност по член 5 от Вашингтонския договор на НАТО обаче ще се прилагат само до конвенционалната “военна граница“ на Украйна.
Както разбирам, тази “граница“ може да се появи въз основа на документ за прекратяване на огъня между въоръжените сили на Украйна и Руската Федерация. Тя ще бъде наречена демаркационна линия, “вътрешноукраинска“ или “украинско-украинска“ граница, както беше в случая с Германия и ГДР, която се наричаше “innerdeutsche grenze“ (“вътрешна германска траница”)..
След прекратяването на огъня Украйна се присъединява към НАТО. Военното положение е отменено и започва изборен процес.
Първи въпрос. Как украинският народ ще възприеме действителното териториално разпадане на държавата?
Засега теорията е, че една част от украинците, уморени от войната, режима на тока, руските ракети, иранските дронове, севернокорейските снаряди и уплашени от мобилизацията, ще бъдат готови да се примирят.

Тази част ще нарасне количествено и ще достигне необходимото “подгряване“ до края на годината. Властта ще бъде заинтересована да увеличи тази част до максимум.
В крайна сметка, за да намали вътрешнополитическото напрежение и да отклони медийния удар, тя планира да освети решението чрез референдум. Формално той може да се нарече “референдум за присъединяване към НАТО“, но въпросът може да бъде формулиран така, че да стане ясно, че гаранциите се отнасят за територията, контролирана от Киев.
Присъединяването към НАТО в замяна на територия се превръща в приемлив сценарий, а гаранциите за сигурност на НАТО са щедра компенсация от страна на Запада. Въпреки че, сигурен съм, ще има хиляда и една уговорки за присъединяването към НАТО. И все още се нуждаем от подкрепата на Унгария и Словакия, например. Не говоря за Германия, където през 2025 г. предстоят парламентарни избори, въпреки това, че повечето германци ще бъдат уплашени от перспективата за глобална война.
Втората част от украинците – страстни, медийни воини, патриотично настроени граждани с националдемократична ориентация, категорично отхвърлят това и ще обвинят Зеленский, че по негово управление са загубени 20% от Украйна.
Ще има естествен процес на определяне на вината. Това е много удобно послание за атака срещу президента, ако той реши да се кандидатира за втори мандат. Това далеч не е факт, но вторият мандат все още се смята за работен сценарий.
Ще има и отделна парадоксална категория хора, които могат да бъдат наречени “хитреци“ – те не искам да воюват (защото даряват, работят, представляват “икономическия фронт“ и т.н.), но няма да простят загубата на територии.
Референдумът и първите големи следвоенни избори ще покажат ясно новата конфигурация, основана на отношението към правителството и компромиса с Русия, и съответното разделение на електората на групи.
Вторият въпрос е как Русия ще бъде принудена (убедена?) да се съгласи с присъединяването на Украйна към НАТО.
Съществува версия, че Русия трябва да окупира останалата част от Донбас (битката за Покровск), за да даде възможност на Путин да каже на плебса си, че “СВО е постигнала целите си“.

Западът може би смята, че след като завземе цялата Донецка и Луганска област (т.е., Донбас), Путин ще има удобна възможност “идеологически“ да оправдае огромните загуби на руснаците и да заговори за мирно уреждане на конфликта.
Но какво ще каже за присъединяването на Украйна към НАТО, след като това е една от причините, с които се оправдава руското нахлуване в Украйна?
Тук много подходящ е коментарът на американската историчка на Студената война Мери Сарот. Украйна може да направи определени компромиси, а именно да се съгласи да не разполага войски или ядрени оръжия на своя територия и да откаже да използва сила извън “военната граница“, освен при самоотбрана.
Ако, обаче, максималистичната стратегическа цел на Путин е да окупира цялата югоизточна част на Украйна, т.е., Одеса, Запорижжя, Херсон, Миколаив и Харкив, материализирайки идеята за “историческа Русия“ като личен националистически проект на своята мисия, то всичко, за което стана дума горе, е “въздух под налягане”.
И още: да се надяваме на смъртта на Путин като вид надежда е много инфантилно разбиране на ситуацията. Не се заблуждаваме, сегашният руски лидер ще направи всичко възможно, за да подсигури продължаването на шовинистичната си политика чрез внимателно подбран наследник, така да се каже, “по свой образ и подобие“, смята Олег Постернак.(УВести)
Още по темата:
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ОГЪНЯ В УКРАЙНА МОЖЕ ДА ДОНЕСЕ ПОВЕЧЕ ВРЕДА, ОТКОЛКОТО ПОЛЗА