Едно по-твърдо обещание за членство в НАТО би помогнало на Зеленский да предефинира победата
Киев, 29 септември 2024.- “План за победа“ – думи, които редовно се чуваха в информационното пространство през септември 2024 г. преди и по време на посещението на Володимир Зеленский в САЩ. The Economist предлага своето виждане за това как трябва да изглежда този план и какво следва да направят Украйна и Западът, за да обърнат хода на войната.
“Ако Украйна и западните ѝ съюзници искат да спечелят, те първо трябва да имат смелостта да признаят, че в момента губят”, пише изданието.
През последните две години Русия и Украйна водят война на изтощение, която струва скъпо. Това не е устойчиво в дългосрочен план.
Когато Володимир Зеленский пътува до Съединените щати тази седмица, за да се срещне с президента Джо Байдън, той донесе “план за победа“, който се очакваше да включва поредното искане за оръжия и финансова помощ. Но, според вестника, Украйна се нуждае от нещо по-амбициозно: спешна промяна на курса.
Показател за влошаващото се положение в Украйна е настъплението на Русия в Източна Украйна, особено на Покровското направление. Досега тази офанзива беше бавна и скъпоструваща за Русия.
Според последните оценки, Русия губи всеки ден приблизително 1200 убити и ранени войници, с което общият им брой от февруари 2022 г. насам достига 500 000 души. Въпреки това Украйна, чието население е пет пъти по-малко от това на Русия, също търпи значителни загуби. Нейните отбранителни линии може и да не издържат, преди военните възможности на Русия да бъдат изчерпани.
Украйна е изправена пред трудности и извън бойното поле. Русия унищожи голяма част от енергийната ѝ инфраструктура, което остави украинците да издържат на сурова зима и ежедневно прекъсване на електрозахранването до 16 часа.
Хората са изтощени от войната. Армията изпитва затруднения да мобилизира и обучи достатъчно войници, за да задържи позиции, да не говорим за отвоюване на територии. Нараства разликата между желанието на много украинци за пълна победа и желанието или способността им да се борят за нея.
Умората започва да се усеща и в чужбина. Крайната десница в Германия и Франция твърди, че подкрепата за Украйна е загуба на пари. Доналд Тръмп може отново да стане президент на Съединените щати. Той е способен на всичко, но думите му показват, че иска да продаде Украйна на владетеля на Русия Владимир Путин.
Ако Зеленский продължи да отрича реалността и да настоява, че украинската армия може да освободи всички земи, които Русия е окупирала от 2014 г. насам, той ще отчужди съюзниците на Украйна и ще раздели още повече украинското общество.
Независимо от това дали Тръмп ще спечели изборите през ноември, единствената надежда за запазване на американската и европейската подкрепа и за обединяване на украинците е да се разработи нов подход. А той трябва да започне с честно дефиниране от страна на лидерите какво означава победата.
Според The Economist, Путин атакува Украйна не заради територията ѝ, а за да ѝ попречи да се превърне в богата, ориентирана към Запада демокрация. Партньорите на Украйна трябва да помогнат на Зеленский да убеди украинския народ, че това остава най-важната цел на тази война.
Колкото и да е нетърпелив Зеленский да изгони Русия от цяла Украйна, включително Крим, той не разполага нито с войски, нито с оръжия, за да го направи. Той и Западът не трябва да признават незаконните претенции на Русия към окупираните територии; вместо това трябва да продължат да се стремят към обединение.
В замяна на това, че Зеленский приема тази горчива истина, западните лидери трябва да направят основната му цел във войната реалистична, като предоставят на Украйна необходимите военни способности и гаранции за сигурност.
Ако Украйна успее убедително да предотврати по-нататъшния руски напредък на бойното поле, тя ще може да демонстрира безсмислието на всякакви нови големи руски офанзиви. Независимо от това дали ще бъде подписано официално мирно споразумение, това е единственият начин да се сложи край на бойните действия и да се гарантира сигурността, на която в крайна сметка ще се основават просперитетът и демокрацията в Украйна.
Това ще изисква повече доставки на оръжие, както поиска Зеленский. Украйна се нуждае от ракети с далечен обсег на действие, способни да поразяват военни цели дълбоко в тила на Русия, и от системи за противовъздушна отбрана за защита на инфраструктурата си.
Важно е също така Украйна да произвежда свои собствени оръжия. Към днешна дата украинската отбранителна индустрия има поръчки за 7 млрд. долара, което е само около една трета от потенциалния ѝ капацитет. Отбранителни компании от Съединените щати и някои европейски държави вече са се включили в този процес; други също трябва да го направят.
Доставките на местни оръжия са по-надеждни и по-евтини от западните. Вътрешните оръжия могат да бъдат и по-иновативни. В Украйна има около 250 компании за производство на дронове, някои от които са световни лидери. Всъщност неотдавнашният удар по огромен оръжеен склад в Тверска област в Русия може да е бил извършен от компании, които произвеждат оръжия с голям обсег на действие.
Вторият начин да се направи отбраната на Украйна по-реалистична е Байдън да заяви, че Украйна трябва да бъде поканена да се присъедини към НАТО сега, дори ако части от нея са окупирани и вероятно без официално прекратяване на огъня. Байдън е известен с предпазливостта си по този въпрос. Подобно признание от негова страна, подкрепено от лидерите на Обединеното кралство, Франция и Германия, би допринесло в голяма степен за преодоляване на сегашните неясни изявления за “безвъзвратен“ път към членство.
Това би било противоречиво, тъй като от членовете на НАТО се очаква да се подкрепят взаимно в случай на нападение срещу един от тях.
Започвайки обсъждането на тази гаранция по член 5, Байдън би могъл да уточни, че тя няма да се прилага за украинската територия, която в момента е окупирана от Русия, както това се случи с Германската демократична република, когато Федерална република Германия се присъедини към НАТО през 1955 г. Байдън би могъл също така да каже, че не е задължително Украйна да приема чуждестранни войски на НАТО в мирно време, както Норвегия през 1949 г.
Членството в НАТО е свързано с рискове. Ако Русия нанесе нов удар, Съединените щати могат да бъдат изправени пред ужасна дилема: да подкрепят Украйна и да рискуват война с ядрена сила или да откажат подкрепа на Украйна и да отслабят съюзите си по света.
Отказът от Украйна обаче би отслабил и всички американски съюзи – и това е една от причините Китай, Иран и Северна Корея да подкрепят Русия. Путин е категоричен, че вижда Запада като свой истински враг. Грешка е да се мисли, че оставянето на Украйна да се провали ще донесе мир.
Всъщност една нефункционираща Украйна може да се превърне в опасен съсед сама по себе си. Корупцията и национализмът вече са във възход. Ако украинците се почувстват предадени, Путин може да радикализира закалените в битките украински войници срещу Запада и НАТО. Той направи нещо подобно в Донбас, където след 2014 г. превърна някои рускоезични украинци в партизани, готови да се бият срещу своите сънародници.
Твърде дълго Западът се криеше зад оправданието, че ако Украйна си постави цели, тя ще определи с какви оръжия да я снабди. Зеленский обаче не може да официализира победата, без да знае нивото на западната подкрепа.
За разлика от него, планът, изложен по-горе, е самоподдържащ се. Едно по-твърдо обещание за членство в НАТО би помогнало на Зеленский да предефинира победата, една убедителна военна цел би възпряла Русия, а НАТО би се възползвала от една съживена украинска отбранителна индустрия.
Създаването на нов план за победа изисква много неща от Зеленский и западните лидери. Но ако те откажат да го направят, това ще означава поражение на Украйна. А това би било много по-лошо, отбелязва The Economist.(УВести)