Киев, 14 септември 2024.- Общественият активист Геннадий Друзенко пише, че “Wall Street Journal” наскоро публикува статия, чието заглавие може да се преведе като: “Все повече и повече украинци искат да преговарят за край на войната, но военните не са съгласни“. Според данните, цитирани в статията, 18% от ветераните и военнослужещите на активна служба смятат, че Украйна трябва да търси преговори за прекратяване на войната, което е най-ниският процент сред всички изследвани демографски групи. Но 15% от войниците и ветераните казаха, че ще се присъединят към въоръжен протест, ако Киев подпише мирен договор, с който не са съгласни.

Спред пан Геннадий, позицията на военните е ясна: те всеки ден плащат твърде висока цена, за да спрат “по средата на пътя”. Затова фактът, че хората в униформа са готови да се бият за победа, е недвусмислено положителен факт.

Но войната не е само готовността за съпротива. Не само за готовността да убиваш и умираш за родината си. В не малка степен става дума и за ресурси.

През последните 2,5 години нашите съюзници, всъщност, платиха за украинската война, което позволи на Украйна да харчи почти два пъти повече от държавния бюджет, отколкото получи. И въпреки че формално външната финансова подкрепа не отива за покриване на военни разходи, а покрива други бюджетни нужди, нейният обем тази година (около $41 млрд.) е приблизително равен на тазгодишните бюджетни разходи за сектора за сигурност и отбрана (1,693 трлн. гривни ). Плюс директна доставка на оръжие и боеприпаси безплатно.

Съдейки по публичните изявления на парламентаристите, че парите за военни плащания в бюджета са на път да свършат, можем да предположим, че цифрата от $120 млн., която Украйна харчи всеки ден за войната и която беше съобщена в някои германски медии, е по-близо до истината. Според тези изчисления, за да продължи бойните действия, Украйна се нуждае от около 2 трлн. гривни годишно ($50 млрд.).

В същото време всички наши партньори предупреждават украинските власти, че помощта ще намалява в бъдеще, тъй като за западните лидери, които са зависими от своите гласоподаватели, става все по-трудно да подкрепят Украйна дори на сегашното ниво “колкото е необходимо“. Следователно, Украйна ще бъде принудена да увеличи данъците, както МВФ подчерта вчера: “Данъчните приходи трябва да се увеличат през 2025 г. и след това, за да осигурят критични разходи“.

Изглежда, че нашата “сита война”, която е напълно нетипична в историята – с претъпкани супермаркети и ресторанти, с безпрецедентен брой нови луксозни коли, закупени дори за мирно време, с милиарди гривни, похарчени за подобряване на градовете и милиони долари – за строителството на вили – тази война е към своя край.

Предстои тежка зима. Според премиера може би най-трудното. Предстои забавяне на паричните плащания на военнослужещи и други държавни служители. Предстои намаляване на държавните поръчки, които в момента са двигател на националната икономика. Предстои деградация поради недостатъчно финансиране на системите за здравеопазване и образование. Предстои нарастване на социалната несправедливост и натиск върху бизнеса.

Тоест, предстои типична война с всичките й несгоди и бедност. Война за оцеляване. И не само на фронта, но и в тила. С което се сблъскахме през пролетта на 2022 г. И за които сме чели в книгите и сме гледали във филмите.

Дай Боже да греша и да успеем да избегнем всичко това. Дай Боже войната ни, ако и продължи и да е трагична, поне да не е с празни магазини. Но изглежда, че кредитът и дебитът все повече не съвпадат. И те няма да се напасват колкото по-нататък вървим.

Чудя се доколко ще сме готови да се борим за пълна победа в условията на “гладната война”? Което, макар и по-трудно, е по-справедливо към тези, които са в окопите. И тогава колко ще останат тези, които ще са против всякакви компромиси с държавата-агресор? – пита Геннадий Друзенко.(УВести)