Става дума и за 66 тона злато, 1439 тона сребро, диаманти, антики и др.
Киев, 07 септември 2024 г. – “За каквото и да говорят хората, те говорят за пари“, гласи правилото на Мърфи. Очевидно е, че само ужасите на Голодомор през 1932-1933 гг. в Украйна могат да противоречат на тази истина. Всъщност, никой все още не е казал това на нас и на целия свят: Голодомор от 30-те години на ХХ в е не само най-големият геноцид в историята, но и най-голямото и най-ефективно ограбване на хора. Това беше един вид златодобив, комунистическа златна треска. Когато самите жертви изваждат съкровищата си от скривалищата и носят на завоевателите съкровищата на предците си. Само за да отложат гладната смърт. Или може би дори да оцелеят. Трябва да признаем, че на авторите на тази статия тази идея не им е хрумнала веднага. Един от тях попитал майка си в телефонен разговор как тя и семейството ѝ са оцелели. Оказало се, че само благодарение на седем масивни златни кюлчета с рядка стойност и проба (999), които били подарени от дядо им, благородник на име Кириченко, капитан от Далекоизточния флот, още в царската епоха. Продавайки този спомен за баща си (и значително богатство!) на търговска лавка, бабата спасява семейството си и много жители на село Монастирище, Ичнийски район, Чернигивска област. Останалата част от селото е измряла.
Автоматично възниква въпросът: колко капитал е помел комунистическо-имперският глад в Украйна? След като претърсихме няколко библиотеки и отегчихме няколко професори, можем да дадем някои подробности. “Торгсин” (от словосъчетанието на руски език “ТОРГовля С ИНостранцами” – “търговия с чужденци“, своеобразен “кореком”) по време на глада се превръщат в единствената държавна търговска мрежа, където населението може да си купи някои от най-основните хранителни продукти. Но само срещу благородни метали или валута.
Формално тази всесъюзна служба е създадена през лятото на 1930 г. към Народния комисариат за външна търговия. В Украйна обаче комисарите започват да работят активно през януари 1932 г., и то на практика не с чужденци, а с гладуващи селяни. На 29.06.1932 г. Украинският икономически съвет при Съвета на народните комисари на Украинската ССР приема резолюция “За създаването на Всеукраинско търговско бюро“. Експертите на народния комисарият, в частност, посочват, че “мобилизацията на ефективна валута в страната играе колосална роля…“, че “битовото злато… трябва да бъде събрано чрез системата “Торгсин“ и изпратено в служба на интересите на пролетарската държава“.
Дали тези дати и директиви са случайни? Сравнихме времето и съдържанието на различни резолюции и други документи относно организирането и разширяването на торгсинската мрежа в Украйна с резолюциите на партията относно организирането на геноцид чрез глад (за засилване на снабдяването със зърно, за “трите зърнени класа“, за предотвратяване на всякаква търговия с храни в селата, за борба със “саботьорите“ и др.) И бяхме ужасени: тези документи бяха издадени и действаха по напълно координиран и синхронизиран начин! Според принципа: 1) партията отнема целия хляб на украинския селянин; 2) търговецът му отнема цялото злато и пари! По-нататък анализът на действителната организация на партията и “Торгсин” добави точка 3): правят всичко, за да не оцелеят “хохлите” (украинци) така или иначе. В замяна на церемониалното злато селяните получават стокови ордери (бонове), а от 1933 г. нататък – т.н. специални купони, чрез които след това получават храна. Този процес често отнемал до два месеца, а и нямало кой да обмени боновете или купоните. Имало е дори тайна инструкция: “не давайте обещания на клиентите за бързо получаване на храна“. Очевидци свидетелстват, че е имало много смъртни случаи на гладуващи хора на километричните опашки за хляб или непосредствено след процеса на дажби.
Но най-голям принос за смъртта на селяните, дори и на онези, които са имали “късмета“ да търгуват, имал така нареченият “рандеман“ – официално разрешената печалба на изкупвача на скъпоценности, т.е. разликата между теглото на златото, прието от населението, и това, което е внесено в банката. Много често се е случвало да се приема злато с едно тегло и проба, но да се заплаща и записва в актовете за регистрация със съвсем друго тегло и проба. “Рандеманът“ достигал няколко килограма и зад всеки грам откраднато селско злато стоял нечий живот. В допълнение към “рандеман“, докато получавали големи заплати и хранителни дажби, торгсинските служители са се занимавали и с измами и спекулации.
Торгсинската система плащала на гражданите много по-малко за тяхното злато, отколкото се купувало на световните борси. Съгласни сме с доктора на историческите науки В.Марочко и по отношение на друг аспект на тези престъпни деяния: домашното злато, наричано още “златен скрап“, било особено опасна за болшевиките ценност, защото ритуалното и битовото му съдържание засягало свещеното – семейните реликви, нагръдните кръстове, сватбените венчавки, кръщенетата, те били защитени, предавани от поколение на поколение, обединявали семействата в нация и умножавали духовността.
Към октомври 1933 г. в Украйна има 263 магазина на “Торгсин”, всеки от които разполага с мрежа от приемни центрове, магазини и клонове. Най-голям брой такива магазини има в Киевска област (58), а най-малък – в Донецка област (11) и Молдовска ССР (5). На тази мрежа бяха възложени конкретни задачи за изземване на злато, валута и други ценности от населението.
Мащабът на “златната треска“ по болшевишки кореспондира с “графиците“ на геноцида: ако през 1931 г. в хазната са постъпили 6 млн., то през 1932 г. – около 50 млн., а през 1933 г. – 107 млн. валутни рубли чрез търговската система. От тях 75,2% са били благородни метали – злато, сребро и платина. Така нареченият “златен скрап“ представляваше 38%, а монетите на царския монетен двор – 18% от общата сума на валутните постъпления. Докато през 1932 г. профсъюзът на Украинската ССР “набавя“ от населението 21 т злато (26,8 млн. рубли) и 18,5 т сребро (0,3 млн. рубли), то през 1933 г. той събира вече 44,9 т злато (58 млн. рубли) и 1420,5 т сребро (22,9 млн. рубли).
Предаването на среброто е било особено неизгодно. Цената му е паднала три пъти в сравнение с годините преди революцията 1917 г. За 1 грам сребро селяните са получавали по 1 руб. и 25 копейки, докато на борсата в Ню Йорк тя е била 1 руб. 80 копейки. Печалбите на партията от тази “ножица“ бяха огромни.
Правителството разреши изкупуването на диаманти през есента на 1933 г., когато предлагането на злато в търговските магазини значително намаля (всичко беше предадено). В Украйна е имало само един пункт за продажба – в Харкив. За един карат диамант с дефекти “експертите“ на “Торгсин” предлагали 12 рубли, а за чисти – 260 рубли. Можете ли да се досетите защо и с каква цел те правеха такава голяма разлика? Само за четири месеца работа с диаманти “Торгсин” събрал диаманти на стойност 600 хил. рубли.
През 1932-1933 г. в чужбина били изпратени и различни антики (произведения на изкуството, старинни бижута) на стойност 5,8 млн. валутни рубли.
“Toргсин” не е единствената машина за изземване на ценности от умиращото население. Едва ли някой някога ще успее да изчисли обема на стоките, иззети от хората на нелегалните спонтанни пазари, където цените на хляба са били десет пъти по-високи дори от тези в “Торгсин”. Или просто откраднатото злато, което правителствените рекетьори разкарваха до беззащитните селяни-частници. Типичен случай описва ветеранът от войната Олексий Ризник в статията си “Злато за диктатурата на пролетариата“ (“Украйна молода“, 23.11.06, с.11): “Ако съпоставим броя на жертвите на украинския Голодомор към среброто-злато, изсмукано от имперския комунизъм от Украйна по онова време, ще получим около 5 валутни рубли. Или 12 кг брашно. Това е била цената на живота, или по-скоро на ужасната смърт, на един украинец. Ако разделим тези почти 66 тона злато и 1439 тона сребро на броя на хората, които живеят тук, ще получим около 1,5 грама злато и 31 грама сребро… Какъв е смисълът? Е, всеки ще се замисли за своето. Има ли все още места за гробове в гробището на изстреляните илюзии?
Олег Надоша, Володимир Гонський, “Українська правда“
Нашият коментар:
С парите, получени вследствие на Голодомор, т.е., от продажбата на зърното в чужбина, болшевишкото правителство на Сталин извършва индустриализация на СССР. Точно по това време САЩ установяват дипломатически отношения с Москва и активно срещу “зърнената валута” продават на Съветския съюз не само поточни линии, но и цели заводи…