Киев, 05 септември 2024 г. – Ситуацията в Покровския сектор постоянно присъства в медиите. И си струва да се отбележи, че дори не достъпът до Покровск като такъв е много важен за руснаците. Не става въпрос само за достигане на административните граници на Донецка област в близко бъдеще или, още повече, за придвижване към съседната Днипропетровска област. За тях е изключително важно да изтласкат нашите войски от Вугледар в Източен Донбас, казва военният експерт полковник Роман Свитан.

Тук те се опитват да окажат натиск върху нашите гарнизони – Курахово и Вугледар. Те са като кост в гърлото за руснаците. Ето защо врагът се опитва да покрие с големи клещи територията с достъп до Покровск от изток, а също така се опитва да настъпва от юг – от Старомайорск и Урожайне. В същото време руснаците се опитват да създадат по-малки клещи от юг, север и изток, за да обкръжат самия Вугледар.

Докато украинските отбранителни сили се намират в района на Вугледар, този район е много опасен за врага. В крайна сметка плацдармът осигурява достъп до всички сухопътни пътища към Крим. Например, ж.п. линия от Ростов минава през Волноваха, която е недалеч от Вугледар. Още малко на юг и може да се стигне до моста над река Калмиус от Вугледар. Вугледар осигурява и достъп до сухопътни маршрути в близост до Мариупол. Той е само на 80 км, така че, разбира се, по тях може да се удря, например, с HIMARS.

Какво да очакваме от противника в близко бъдеще?

В момента руснаците се опитват да решат въпроса с Вугледарския гарнизон. Така че, след като са спрени от нашата отбрана в Покровското направление, те ще атакуват още по на юг. Съвсем логично е това да бъде целта на Русия за есенната настъпателна кампания.

На фона на събитията в Курска област и мащабната руска операция край Покровск възниква въпросът: къде руснаците имат резерви, за да отворят още един активен участък от фронта? Но трябва да се разбере, че това не са резерви, войските, участващи в настъплението, са там от дълго време. Тази руска операция е планирана като част от лятната настъпателна кампания. Според плана на противника, тези сили е трябвало да започнат настъпление към Вуглевар и да, прекъснат основните линии за снабдяване на вугледарския гарнизон. По-рано това щеше да бъде самоубийство за тях – вече видяхме, когато ВСУ напълно унищожиха две вражески морски бригади в този район.

Така че руснаците изчакваха. Резервите, разположени в района на Волноваха, винаги са били там и са чакали подходящия момент. И веднага щом врагът достигна Покровск и успя да окаже натиск върху Вугледар от север, тази операция започна.

Масло в огъня наля и идеята на руснаците, че искаме там да извършим известна ротация на войски. В края на краищата именно вследствие на ротацията на нашите сили РФ навремето постигна повечето от своите “победи“ – руснаците ни изтласкаха от Авдиивка, Очеретино, частично от Часовия Яр, Торецк… Всички пробиви, които руснаците успяха да направят, бяха направени по време на такива наши ротации.

Що се отнася до перспективите пред ЗСУ, то през последните няколко дни руснаците не са напреднали никъде на Покровското направление – те са били спрени там. Главнокомандващият на ВСУ Олександър Сирский прекара на фронта няколко дни и линията ни беше подсилена с няколко бригади. Най-добрият сценарий е, ако се опитат да укрепят направленията Курахово и Вугледар и да отстъпят някъде (да намалят ширината на фронта и да се опитат да се задържат до късна есен), особено в района на Невелске.

Ако вали дъжд, руснаците няма да могат да се придвижват нормално. Ситуацията ще се усложни много за тях: ще се окажат в полетата на донецкия чернозем и ще бъде невъзможно да придвижват техниката си. Ситуацията се усложнява допълнително за врага от факта, че клинът им към Покровск е тесен на ширина – до 20 км. И е дълъг – до 50 км. Това е много опасна ситуация за руснаците. И ако до този момент ги спрем в това състояние, през зимата те ще бъдат унищожени откъм фланговете. Но това е възможно само ако разполагаме с достатъчно сили и средства, смята Роман Свитан.(УВести)