Киев, 27 август 2024 г. – Украйна успешно изпита първата си балистична ракета. Това заяви президентът на Украйна Володимир Зеленский по време на пресконференцията “Украйна 2024. Независимост”.
“Имаше положително изпитание на първата украинска балистична ракета. И аз поздравявам нашия промишлен и отбранителен комплекс за това“, каза Зеленский, но не предостави повече подробности. Знае се, че този тип ракети са трудни за прихващане.
Засега само американската ПВО система “Patriot” успешно се справя с руския “Кинджал”.
Както “УВести” съобщаваха, на 24 август нашите военни успешно са поразили вражеска цел с нова украинска разработка – ракета-дрон (или ракетен дрон) “Паляница”. Според Зеленский, това е нашият нов метод за отмъщение срещу агресора.
Още през април президентът заяви, че украинският отбранителен сектор постига напредък в ракетната ни програма.(УВести)
Нашата справка:
Украинска балистична ракета с обсег 1000 км изисква подходящи технологии, според военният сайт “Defense Express”. По-специално, става дума за двигател с твърдо или течно гориво, навигационна система, която трябва да разчита повече на инерционно и крайно насочване. Тя трябва да е много по-голяма от нашата крилата ракета “Нептун“.
Важно е, какъв двигател ще се използва. Ако се спрем на двигател с течно гориво, а балистични ракети от този тип са се появявали и са били произвеждани масово и преди, трябва да се отбележи, че Украйна има повече от достатъчно опит в тази област. По-специално, първата съветска балистична ракета с компоненти, които позволяват тя да бъде зареждана с гориво за дълъг период, е разработена и произведена в Украинската ССР в края на 50-те години на миналия век и се казва – Р-12 (на снимката горе). Тя е способна да изстрелва 1,6 т бойна глава на разстояние 2080 км.
Именно балистичните ракети с течно гориво на базата на Р-17 (“Скъд”) станаха и първите ракети за държави, които по принцип имаха крайно ограничени технологични възможности и пълна липса на собствена ракетна школа.
В същото време двигателят с твърдо гориво за балистични ракети предлага много по-добри характеристики по отношение на теглото, размерите и ефективността. И разбира се, той трябваше да се използва в украинската балистична ракета “Сапсан“, за която преди десет години Киев продаде лиценза на ОАЕ, но това зависи от възможността за производство или закупуване на твърдо гориво. Въпреки всичко, разработката под формата на терминална система за управление и насочване на тази ракета е подходяща и за двата варианта.
Важен фактор за ефективността на балистичните ракети е, че тяхното прихващане изисква наличието на системи за противоракетна отбрана, които да покриват всеки обект. Една балистична ракета може да достигне целта за няколко минути, а за прехващането ѝ са необходими само 10-15 секунди. Поради специфичната траектория и скоростта на движение (поне 4 км/сек) не всички системи за ПВО са в състояние да свалят балистични ракети. Въпреки че Русия декларира тази възможност за системите С-400 и С-300В, тя е обективно спорна, тъй като те не разполагат с кинетични прихващачи. Освен това, съществува въпросът за тяхното условно “свободно количество“, което да покрива всички обекти в зоната на целта.
Списъкът с цели, които биха попаднали в зоната на удара, ако Украйна разработи своя собствена ракета с обсег 1000 км, е повече от огромен. В него влизат редица отбранителни предприятия, които са от решаващо значение за оръжейното производство на Русия, включително всички предприятия в Москва и Московска област, без чието стабилно функциониране цялата руска отбранителна промишленост ще бъде изправена пред катастрофални последици.