Той е много по-строг от своя предшественик, като силно вярва в силата на йерархията и командната верига, има репутацията на работохолик, спи малко, насрочва срещи в много ранен час, има по-скоро подчинени, отколкото приятели

Киев, 27 август 2024.- Дръзкото нахлуване в руската Курска област на 59-годишния главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна генерал Олександър Сирский привлече вниманието към неговата личност. Някои го наричат “бахмутовски касапин“, а други – брилянтен командващ.

Според The Telegraph, за Олександър Сирски са били казани много неприятни думи, когато през февруари т.г. той замени Валерий Залужний на поста главнокомандващ на ВСУ.

“Той беше твърде консервативен, твърде контролиращ, твърде готов да употреби живота на войниците си… Но смелото нахлуване на генерала в Курска област промени това мнение – до известна степен“, пише вестникът.

Вместо да го критикуват за неговата упоритост, липса на въображение и жертване на животи за безсмислени тактически изгоди, го хвалят за планирането и осъществяването на една от най-големите, най-смелите и най-успешните изненади на войната до момента.

Но този дързък, внимателно организиран и изключително рискован гамбит предизвиква както възхищение, така и тревога.

Тази седмица украинският депутат Мариана Безугла нарече генерал Сирский “украински Жуков“, позовавайки се на съветския генерал, довел Червената армия до победа над нацистите, но и прославил се като безразличен военноначалник към живота на обикновен войник.

Комплиментът беше двусмислен: “Сирский извежда войната на ново ниво на маневрите от Втората световна война, където залогът е загубата или превземането на цели региони, но каква е цената и какви са перспективите? Сигурен съм, че дори той няма ясни отговори. Това е игра на принципа “всичко или нищо“. Изненадите не са приключили.“

Успехът в Курск не дойде безплатно. В боевете там Украйна губи някои от най-добрите си войници. В Донбас руснаците ускориха настъплението си и чукат на вратата на Покровск – стратегически важна точка.

Следващите седмици ще покажат дали Курск е бил майсторски ход, който е обърнал войната, или последна (!), ужасна грешка. Резултатът може да реши войната и как историята ще запомни Олександър Сирский.

Все пак, Курск вече е променил донякъде мнението за него. Един ветеран каза: “Сред пехотата той е известен като много консервативен човек с директна тактика. Имах същото мнение за него и преди Курск. Приятно съм изненадан как успя да скрие подготовката и първите си удари от медиите и каналите на Телеграм“.

Решението му да запази плановете си в тайна от западните си съюзници, както и от голяма част от украинските военни и правителство, изглежда е било оправдано.

Той има подчинени, а не приятели

Генерал Сирский, както всички офицери от неговото поколение, е продукт на съветската армия. Той е роден през 1965 г. във Владимир, източно от Москва, а като тийнейджър се премества в Украйна. Преди да започне военната си кариера, Сирский учи във Висшето военно командно училище в Москва. След като Украйна получава независимост, неговата част е прикрепена към украинската армия.

Бил е командир по време на войната в Донбас през 2014 г., когато Русия започва първата си инвазия, и оттогава се сражава с руснаците. Към момента на мащабното нахлуване през есента на 2022 г. той отговаря за сухопътните сили – на практика е бил заместник на Валерий Залужний.

Под ръководството на генерал Залужний той ръководи както успешната отбрана на Киев през 2022 г., така и ударния блицкриг, при който е отвоювана Харкивска област през есента на с.г., което са две от най-големите победи на Украйна във войната.

Затова, когато Володимир Зеленский уволни Залужний през февруари, тогава все още генерал-полковник Сирский беше логичен заместник. Но скъпоструващата 10-месечна отбрана на Бахмут, който в крайна сметка падна в ръцете на Русия през май миналата година, също е сред неговите операции.

Големите загуби в тази битка и упоритите му опити да си я върне с контраофанзива миналото лято предизвикаха остри критики. Пехотинците смятат, че той е бил твърде склонен да жертва живота им. Стратезите смятаха, че той изтегля твърде много ценни ресурси, включително някои от най-добрите украински щурмови части, от основната контраофанзива в Запорожка област.

“Съществуват много истории за това как на батальонни и дори ротни командири е било отказвано разрешение за отстъпление от трудни позиции и са претърпели тежки загуби по заповед на Сирский: микроуправление; незачитане на живота на собствените му хора; склонност да дава неизпълними заповеди; нежелание да се доверява на офицерите на място. И най-вече отказът му да каже “не” на политиците, които ратуват за нереалистични цели. За най-яростните му критици това са чертите на “хомосоветикус“ или още по-лошо – на руски генерал“, пише вестникът.

Защитниците му обаче твърдят, че тези критики са крайно несправедливи.

Тези, които са работили с него, смятат, че генерал Сирский е добър мениджър, методичен в разсъжденията си и балансиран в решенията си. Той има репутацията на човек, който прекарва много време на фронта, както и на практичен генерал с пряк опит в организирането и воденето на сражения.

Никой, казват защитниците му, не разбира по-добре какво е необходимо, за да накара руснаците да се провалят – и ако не се провалят, да сведе до минимум щетите, които могат да нанесат.

Те настояват, че той се грижи за хората си толкова, колкото всеки друг генерал. На всички командири им се е налагало да вземат решения, които струват човешки живот.

Украинската армия наистина е “ужасно дезорганизирана“, казва един от източниците. Според източника, обвиненията в съветско мислене често са само прикритие за съпротива срещу опитите на генерала да осигури дори най-скромна степен на съгласуваност.

Освен това, той е много по-строг от своя предшественик, като силно вярва в силата на йерархията и командната верига. Има репутацията на работохолик, който спи малко, насрочва срещи в много ранен час, има по-скоро подчинени, отколкото приятели, и не се интересува от това дали хората го харесват.

С други думи, той може да бъде труден началник. Нищо чудно, че някои хора се оплакват от него. В случая с Бахмут именно Зеленский в крайна сметка е настоял да остане на длъжност въпреки нарастващите разходи, отбелязва вестникът.

Строг генерал или твърд майстор на маневрите?

Уважението на генерал Сирский към йерархията може да го е направило по-податлив на желанията на президента от другите – и се смята, че е една от причините Зеленский да го предпочете пред Залужний – но той не може да бъде обвиняван, че е следвал инструкциите на цивилното ръководство.

Той се противопоставя на критиците, които го наричат антииновативен. Един войник на фронтовата линия, който нарича генерал Сирский “плешив играч“ заради рядката му коса и консервативната му тактика, казва: “Знам също така, че през последните шест месеца или година той активно участва в разработването на безпилотните летателни апарати на системата. Лично разговаря с ръководителите на най-ефективните безпилотни подразделения… вероятно ги слуша. Това е едно от добрите му качества“.

Закостенял, невъобразим генерал на месото или непоколебим майстор на маневрите? Коя от тези две крайно различни репутации ще се запази, до голяма степен ще зависи от изхода на сраженията в Курск и Донбас.

Генерал Сирский встъпи в длъжност през февруари, когато армията беше изтощена от неуспешната офанзива в Запорожка област, американската военна помощ беше замразена, а политическото неразбиране на военната повинност беше направило руснаците превъзхождащи по численост и въоръжение.

Първото му важно решение е да се оттегли от Авдиивка в края на тази зима. Оттогава той води трудно и деморализиращо отстъпление в Донецка област. Преди Курск най-близкото нещо, което можеше да се нарече победа, беше задържането на руското настъпление в Харкивска област през май т.г. Но дори и тя беше неглижира от лекотата, с която руснаците преминаха границата в началото на настъплението. В резултат Сирский беше призован да подаде оставка.

Това добавя политическо измерение на настоящата офанзива, като се носят слухове, че ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак се е опитал да отстрани Сирский. Някои предполагат, че “Курск“ е отчасти опит на генерала да се откупи.

Настъпващите на изток руснаци имат въздушно превъзходство, което им позволява да изстрелват крилати ракети по фронта, и огромен брой хора, които могат да жертват в сухопътна атака.

Украйна се надяваше да получи F-16 и противовъздушна отбрана, за да противодейства на първото, и повече артилерия, за да противодейства на второто. Нито едното, нито другото все още не е пристигнало в достатъчен брой, за да има значение.

Генерал Сирский и неговите хора, подобно на Червената армия по време на Втората световна война, разчитат до голяма степен на подкрепата на Запада, за да продължат борбата против нашествениците. Западът, обаче, не може да бъде обвиняван за всичко. Решението за нахлуване в Курска област, очевидно, отслаби фронта в Донбас. Рисковете са огромни и очевидни.

Георгий Жуков също е поемал риск. Неговите триумфи също са стрували скъпо.

Веднъж той казал на Дуайт Айзенхауер, че когато се натъкне на минно поле, просто заповядва на пехотата си да атакува така, сякаш там няма мини. Айзенхауер бил едновременно зашеметен и очарован: никой британски или американски военноначалник не би могъл да даде такава заповед. Но Жуков победи.

“Историята ще съди генерал Сирский на същите везни. Неговото наследство може да бъде решено през следващите няколко седмици“, заключава вестникът.(УВести)