Киев, 10 август 2024 г. – Трансграничният набег на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) към района на Курск се превърна в неочакван обрат във руско-украинската войната.
Тази операция беше белязана от висока степен на секретност: според източници в Генералния щаб дори самите военни, които в момента работят в Курска област, не знаеха за всичко до последния момент. Все още не е известен със сигурност мащабът на участващите сили (някои казват от 3 до 5 бригади), а най-важното е, че никой нито в администрацията на президента Зеленский, нито в разузнаването, нито в Генералния щаб на ВСУ не назовава крайната цел на операцията, разработена, несъмнено, под ръководство на главнокомандващия на ВСУ генерал Олександър Сирский (той е автор и на искрометната военна операция по освобождваване на Харкивска област през есента на 2022 г.)
Украински и чуждестранни експерти и журналисти споделят своите мнения по този въпрос. В момента се очертават четири основни версии, които събра изданието “Главком“.
1. Пренасяне на войната на територията на Русия – макар и само за да изнервите и да усетите вкуса на войната, местното население, което активно подкрепяше “Специална военна операция” на Путин. Съдейки по видеоклиповете, в каналите на Telegram, където руснаците плачат за изоставените къщи и правят философски заключения, че няма значение под кой флаг да живеят, стига да живеят в мир, психологическата цел е постигната. И не става въпрос само за емоциите на обикновените жители, чието страдание всъщност е безразлично на Кремъл. Общата потискаща картина и охканията на Z-блогери, които се оплакват от немарливостта и непрофесионализма на военното ръководство на РФ, няма как да не хвърлят сянка върху “защитника на всички руснаци” – диктатора Путин. Подобна десакрализация на Владимир Путин в очите на собствените му граждани и демонстриране на слабостта на Кремъл в неочаквана ситуация пред тези страни, които постоянно се страхуват от ненужна ескалация, вече е ясен успех на тази операция.
2. Качване на украинската ставка в навечерието на мирните преговори. Тук отбелязваме, че опасността все още е надвиснала над света под формата на евентуално президентство на Доналд Тръмп в САЩ и следователно военната и финансова помощ за Украйна е под голям въпрос. С други думи, Украйна трябва по някакъв начин да увеличи броя на козовете в ръкава си. Сред такива козове, в допълнение към завзетите “изконно руски“ територии, може да има два такива стратегически обекта, като газотранспортния възел в Суджа и Курската АЕЦ. Как точно Украйна може да се разпореди с такива “крти” (ако го направи) засега не е известно. Не е ясно обаче дали превземането на АЕЦ, например, изобщо е планирано. Защото светът може да окачестви и Украйна за “ядрен терорист”, както е Русия, превзела Запорожката АЕЦ през 2022 г.
3. Отвличане на вниманието на руските войски от Донецкото направление, където всеки ден те настъпват дълбоко в Украйна. Експерти и журналисти смятат тази причина за най-съмнителна.
4. Повишаване на настроението и бойния дух на украинците. Украинците, разочаровани от широко обявената, но неуспешна контраофанзива през 2023 г., уморени от спирания на тока, дневни и нощни въздушни тревоги, постоянен обстрел и други съпътстващи нещастия, добрите новини са просто необходими.
В момента това са само версии, които могат да си противоречат, но и да се допълват.
Оптимизъм добавя фактът, че нито консервативна Германия, нито предпазливите САЩ, които имат големи резерви към използването на техните оръжия дълбоко в руска територия, нямат нищо против подобни действия на Украйна. Франция дори похвали украинската армия.(УВести)