Киев, 09 август 2024 г. – Кореспондент на украинското електронно издание “Шампион“ зададе въпрос на Семен Новиков на официалната пресконференция след церемонията по награждаването на шампиона и медалистите от Олимпийските игри-2024 по класическа борба в категория до 87 кг. Както е известно, Новиков – 26-годишен украинец от Харкив, който преди две години прие българско гражданство, спечели първо за България на тази Олимпиада “злато”. На финала той победи уверено 22-годишния представител на Иран Алирез Мохмадипиани – 7:0.
– Семен, днес спечелихте олимпийското злато, което напълно заслужихте. Днес спечелихте златното отличие за България, въпреки че можехте да го направите и за Украйна, но избрахте друг път към върха. Как се чувствате в този момент, когато печелите медал за друга страна? Не смятате ли, че това е нещо като предателство към родината – смяна на гражданство?
– Чувствам се много добре. България ми помогна много в стремежа ми да стана олимпийски шампион. Роден съм в Украйна и започнах да тренирам и да се занимавам с борба в Украйна. Много харесвам Украйна, защото това е моята родна страна. Но съм щастлив в България.
– Значи не смятате решението си да смените гражданството си за предателство?
– Не, за мен е ок, за мен е добре.
А преди това в микс-зоната “Шампион” попита Новиков защо е отказал предложението да продължи да представя отбора на Украйна.
– Старши треньорът на украинския отбор по класическа борба Володимир Шацких каза, че след Токио ви е било предложено да продължите да играете за Украйна, но сте отказали това предложение?
– Не искам да коментирам какво и кой ми е предложил, но не всичко, което говорят за мен, е вярно. Когато се контузих, всички ме забравиха, добре, не всички, но моите спонсори, които бяха наоколо, не забравиха. И аз им казах, че искам да направя това и това и кой ще ми каже какво, ако това е моят живот? А националният отбор на Украйна е друг въпрос.
– Но става дума не само за националният отбор, това е страната, Украйна, не съжалявате ли?
– Разбирам, не искам да обиждам никого, да обсъждам, но не е нужно да слушате други хора. Това, което казват, не винаги е вярно.(УВести)