Путин ще е готов да се задоволи дори с по-малко от четири украинки области, ако получи необходимото “примирие”

Киев, 02 август 2024 г.- Русия реши да води война на изтощение в Украйна, за което активно преструктурира икономиката си, пише руският опозиционер Гари Каспаров в колонка за “РБК-Украйна”.

В същото време, както вътре в Руската Федерация, така и вътре в Кремъл се извършват различни трансформации, които не са в полза на Путин. Какво прави Русия, за да воюва “за дълго време“ и как се променят целите на войната в проправителствената среда?

Русия воюва не само с Украйна, но и с целия свободен свят. Просто Украйна днес е основният фронт на тази война. Струва ми се, че тази война ще продължи, независимо от ресурсите, докато Путин е на власт. Защото войната срещу свободния свят днес е единственото политическо, идеологическо и дори икономическо оправдание за съществуването на Русия на Путин. В тази война са възможни отсрочки и примирия, но те са временни. Наскоро с устата на Медведев Путин заяви, че тази война е вечна – т.е., “или ние, или те“.

Рационалните аргументи не е задължително да играят решаваща роля в решението на Путин да продължи или дори да засили военните действия. Съществува, обаче, известна икономическа реалност, която показва, че руските ресурси далеч не са неограничени. И въпреки че съм много внимателен относно каквито и да е цифри, които получаваме от Русия, защото публикуваните там статистики са непълни или дори неверни. Но последните данни, които по някакъв начин могат да бъдат обективно проверени, показват, че в руската икономика са започнали сериозни негативни промени. Следователно, активният период на военни действия не може да продължи безкрайно. Затова сега се засилиха разговорите за мир.

Като цяло имаме работа с голям брой фактори, които е много трудно, ако изобщо е възможно, да бъдат анализирани. Например, способността на Русия да мобилизира още половин милион или дори повече войници. От една страна, цифрите показват, че такъв ресурс съществува. Но от друга страна виждаме, че Путин много внимателно избягва мобилизацията в Москва и Санкт-Петербург. Смятам, че големите градове като цяло се заобикалят от мерките за активна мобилизация. Има някаква мобилизация, хората са засегнати. Акцентира се върху затворниците, мигрантите, депресивните региони и националните републики. Т.е., Москва и Санкт-Петербург реално все още не усещат тежестта на войната. Но наближаваме момента, в който мобилизацията и набирането ще засегнат и тези градове.

Освен това, не разбираме кога санкциите наистина ще започнат да създават дупки в руската военна машина. Засега Путин успява да минимизира ефекта им. Но механизмите за заобикаляне на санкциите, които бяха използвани, са доста ефективни и имат и краен ефект. И най-вероятно този ефект също ще започне да изчезва до края на тази година. Затова ми се струва, че тази активна кампания на “помирение” и разговори за мир не е случайна и е свързана с обективна оценка, че преминаването на войната в следващата година без ясна перспектива може да започне да създава сериозни социални и икономически проблеми. проблеми в Русия.

За Путин преговорите са фиксацията на неговите завоевания. Но, за съжаление, нивото на западна подкрепа, предимно американска, със сигурност не е достатъчно за повратна точка във войната. Между другото, това също е част от проблема, с който се занимаваме. Западът не е готов да окаже на Украйна помощ, която би довела до промяна на геополитическия баланс – т.е., до евентуална победа на Украйна и, съответно, до поражение на Путин. И войната при такъв режим неминуемо ще завърши с някакви преговори, защото Украйна не може да победи сама без западно оръжие и западна помощ и Западът ще го дозира.

Освен това, повече от реалната перспектива Тръмп да се появи в Белия дом след шест месеца също ще окаже натиск както върху украинското ръководство, така и върху европейските съюзници.

Струва ми се, че активният период на действие, на който е способна Русия, е още 6-8 месеца. След това Кремъл ще трябва да вземе решения, които ще променят установения алгоритъм. Мисля, че Путин ще се опита да постигне сериозен напредък на фронта през следващите няколко месеца, а след това ще опита да се откъсне от изгодна позиция.

Няма никаква вяра в думите на Путин за условията, при които смята евентуален край на войната. Когато каже нещо, най-вероятно лъже. Всичките му декларации за война обикновено са направени, за да прикрият плановете си. Плановете му за унищожаването на Украйна като държава и асимилацията на украинците като нация не стигнаха до никъде. Самият Путин говори внимателно за това, но неговото алтер его – Медведев – не се сдържа в тези заплахи. Както се казва: това, което е на ума на трезвия, е на езика на пияния. Казаното от Медведев трябва да се приеме като истинската идея на Путин за това как трябва да свърши войната. И тези идеи не оставят място на Украйна на картата.

Друго нещо е, че те нямат ресурс да прекратят войната днес, така че трябва да търсят някакви маневри. Мисля, че Путин ще е готов да се задоволи дори с по-малко от четири области, ако получи необходимата почивка и си осигури фронтова линия, за да продължи подготовката за война по-нататък. Т.е., всяка фиксация, дори на днешната линия, означава, че Путин ще започне да развива тези територии.

Между другото, трябва да се разбере, че в Русия няма корупция като такава. Защото корупцията означава, че има поне някакви правила. А Русия живее на принципа на хранене: има бюджетни потоци, които някой владее. Очевидно е, че в Русия ще бъдат отделени огромни средства за развитието на окупираните “нови територии“. И това ще бъдат аванпостове, които следа да се изградят, за да се подготвят за нова война.

Следователно, днес, въз основа на политически, икономически и вътрешноелитарни съображения, Путин вероятно ще се задоволи с някакво споразумение, което да му позволи да се прегрупира. В същото време той ще се опита да отслаби режима на санкции. Но всичко това са временни мерки. Ако поставим думата “война” в центъра на въпроса, тогава войната ще продължи в повече или по-малко активен режим, докато Путин е на власт.

В обкръжението на Путин няма хора, които да са против войната, именно защото войната ги храни. Друго нещо е, че има разделение на групи, едната от които се застъпва за продължаване на войната в най-горещия вариант, защото се храни с парите, които отиват за оръжие и военна техника. Докато другата група вярва, че е необходимо по някакъв начин да се консолидира успехът, да се започне развитие на територии, защото парите ще отидат за изграждане на бази. Накратко, основното противоречие между тях е в начина на разпределение на средствата. Но по отношение на Украйна няма принципна разлика. Украйна политически не съществува за Русия на Путин. Те просто имат въпроси относно методите, как да го направят по-лесно. Според мен, сега Путин клони повече към втората група, която търси по-гъвкав вариант за продължаване на войната чрез преговори, чрез намаляване на нивото на конфронтация, за да спечели време за прегрупиране и разхлабване на санкционния режим, пише Гари Каспаров.(УВести)