Популистката икономическа политика на Орбан доведе до данъчното изтощение на водещи унгарски компании
Киев, 30 юли 2024 г.- Откакто Виктор Орбан е премиер, а неговата партия е на власт, а това са почти петнадесет години, Унгария е страна, която прави всякакви спънки на евроатлантическия път на Украйна. Тези свои действия Будапеща оправдава уж с незачитане на правата на 100-хилядното унгарско малцинство в Украйна. Това, че ЕС и Венецианската комисия смятат политиката и законодателството на Киев напълно в унисон с европейското, Будапеща игнорира. С една дума, унгарските власти разиграват вътрешнополитическа карта за сметка на Украйна.
Но търпението на Киев най-накрая свърши. Вероятно, не без консултации с Брюксел. Преди една седмица Украйна взе и спря транзита на петрол на санкционираната руска компания “Лукойл” през своя територия за Унгария и Словакия (на снимката горе – Роберт Фицо – премиер на Словакия, и Виктор Орбан – премиер на Унгария). Рафинериите във всяка страна останаха без суровини. И двата завода принадлежат на най-голямата унгарска нефтена и газова компания MOL.
Това решение на Киев предизвика неадекватна реакция на унгарския премиер Виктор Орбан – той заплаши Украйна със спиране на тока, бензиново ембарго, блокиране на финансовата помощ и дори съдебно дело за нарушаване на споразумението за асоцииране с ЕС.
Изданието “Телеграф” и журналистът Юрий Уздемир обясняват, защо украинският транзит на руски енергоносители е толкова важен за Орбан и как спирането му ще промени икономическата и политическата ситуация в Унгария.
Приятелство без алтернатива
Унгария практически има само един източник на доставки на енергоносители. Над 90% от природния газ и 61% от петрола се внасят в тази страна от Русия. Единствената унгарска рафинерия Duna с капацитет 8,1 млн. т годишно е построена с помощта на съветски специалисти през 1965 г. и е крайната точка на южния клон на нефтопровода “Дружба” – също изграден по съветско време.
Сред европейските страни само съседна Словакия е по-зависима от руските енергийни източници. Но иронията е, че единствената словашка рафинерия Slovnaft, която също получава руски петрол чрез “Дружба”, беше закупена от унгарската нефтена и газова компания MOL през 2000 г.
Когато Европейският съюз наложи санкции срещу руския петрол през юни 2022 г., той направи изключение за Унгария, Словакия и Чехия, които поради географското си местоположение нямат алтернативни възможности за доставка. Временно им беше разрешен внос на суровини от Русия през петролопровода “Дружба”.
Отлагането беше дадено на тези страни при условие, че те намерят алтернативни пътища за доставка на петрол до 2025 г. и не продават продукти, произведен от руски петрол, на пазара на ЕС.
Чехия, която получаваше 65% от петрола си от Русия, направи това. Чешкото правителство инвестира в разширяването на Трансалпийския петролопровод (TAL) до своята граница, който транспортира арабски петрол от италианското пристанище Триест.
Плодовете на унгарско-руските отношения
Но Унгария не бързаше да скъса с Русия на Путин и да се откаже от руски енергийни източници. И имаше основателна причина за това – парите и амбициите на ръководителя на унгарското правителство.
Приятелството на Орбан с Путин, започнало през 2009 г., носи конкретни икономически и политически дивиденти на унгарския премиер. Първият резултат от връзките с руския диктатор е контролът на унгарското правителство върху стратегическата нефтена и газова компания MOL.
През 2010 г. най-големият акционер в компанията MOL, която доставя гориво за 85% от бензиностанциите в Унгария, беше руският енергиен гигант “Сургетнефтегаз”. Руснаците купиха 21,2% от MOL от австрийците в разгара на финансовата криза през 2009 г. Други акции на компанията, която има рафинерии в Унгария, Словакия и Хърватия и доминира на пазарите в тези страни, бяха разпръснати в малки дялове сред множество частни и институционални инвеститори.
Предишни правителства на Унгария се опитваха да изкупят обратно дела на “Сургутнефтегаз” от MOL, но руснаците винаги отказваха. След идването на Орбан на власт позицията на Москва се смекчи и унгарското правителство изкупи обратно акциите на “Сургутнефтегаз”, превръщайки се в най-големия акционер на MOL.
По-късно контролираният от Орбан парламент прехвърли 10% от акциите на MOL към фонда на частен университет, много от чиито водещи фигури са свързани с вътрешния кръг на унгарския премиер. А неин лидер е довереното лице на Орбан – Балаж Орбан, държавен секретар на кабинета на министър-председателя.
Друг плод на приятелството на Орбан с Путин беше преразпределението на газовия пазар на Унгария. Преди това интересите на унгарското правителство в отношенията с “Газпром” бяха представлявани от германската компания E.ON. В края на 2012 г. правителството на Орбан, след консултации с Кремъл, изкупи унгарския газов филиал E.ON. След това Орбан започна да преговаря директно с Москва за доставките на газ. Както тогава писаха унгарските медии, руснаците са благодарни на маджарите, че са им помогнали да изгонят “врага“ от пазара.
Третият резултат от редовните пътувания на Орбан до Москва беше пълната зависимост на атомната енергетика на Унгария от Русия. През август 2013 г. Орбан проведе поверителна среща с ръководителя на “Росатом”, на която беше взето решение проектът за разширение на атомната електроцентрала “Пакш” – единствената в Унгария, да бъде предадена на руснаците без обществен търг. Шест месеца по-късно Орбан и Путин в Москва обявиха сключването на много изгоден договор за руснаците за изграждане на два енергоблока в АЕЦ “Пакш“ на стойност 12 млрд. евро.
В резултат на това Орбан, който получи преференции за доставки на енергия от Путин, формира една своеобразна система в Унгария, в рамките на която унгарският управляващ елит купи лоялността на населението чрез ниски цени на комуналните услуги, а самият елит спечели милиони от маржовете от използването на евтиния руски нефт и газ.
Обратната страна на безусловното приятелство
До 2022 г. разходите за бензин, газ и електричество за битовите потребители в Унгария бяха едни от най-ниските в ЕС.
Дори след въвеждането на антируските санкции в отговор на агресията на Русия против Украйна през 2014 г. Орбан успя да запази топли отношения с Путин и да получи отстъпки за енергийни доставки. Това му помогна да запази рейтинга си в страната и през 2014 г., и през 2018 г., за да бъде преизбран за министър-председател.
Половин година преди следващите избори през 2022 г. Орбан отново използва доказана предизборна тактика – замрази цената на бензина. Тази антипазарна мярка беше представена по време на предизборната кампания от популистката партия на Орбан “Фидес” като желание на правителството да “защити потребителите от инфлацията“. И се получи. На 03 април 2022 г. унгарците отново подкрепиха Орбан, давайки на “Фидес” чак 54% от гласовете.
През лятото на 2022 г. обаче G-7 и ЕС въведоха пакет от санкции против руския петрол, а Украйна започна системно повишаване на тарифите за транзита на “черното злато” през нейна територия до Унгария. Тези мерки, както и повишаването на световната цена на петрола, повишиха цената на горивата във всички страни от ЕС. Освен Унгария, където имаше административен таван на цената на бензина. Забраната за доставка на руски енергоносители и увеличението на транзитните такси отслабиха Орбан и за него ставаше все по-трудно да поддържа ниски вътрешни цени.
Междувременно ограниченията на цените на бензина съсипаха малки унгарски компании, които управляваха бензиностанции. Много от тях затваряха. Освен това, таванът на цените на горивата значително увеличи потреблението им. Жителите на страните, граничещи с Унгария, където цените на горивата не бяха регулирани, се нареждаха на многокилометрови опашки на бензиностанциите, запасявайки се с евтино унгарско гориво.
Манипулирането на цените доведе до инфлация
За да потуши кризата с горивата, която бушуваше в страната, Орбан трябваше да отмени мораториума върху повишаването на цените на горивата през декември 2022 г. Производителите и доставчиците веднага повишиха цената на бензина и дизела, опитвайки се поне по някакъв начин да компенсират загубите, получени по време на 13-месечния мораториум.
Упоритото нежелание на Орбан да се откаже от евтините руски енергийни източници и неумелите предизборни манипулации на цените на горивата подхраниха инфлацията в Унгария до безпрецедентни нива. През март 2023 г. цените на храните са се увеличили с почти 46%, по-специално цената на яйцата е скочила със 74%, цената на млякото е нараснала с почти 73%, на олиото – с 68%, на хляба – с 67%.
Друга негативна последица от популистката икономическа политика на Орбан беше данъчното изтощение на водещи унгарски компании. За да затвори дупката, създадена в бюджета в размер на повече от 10 млрд. евро, правителството на Унгария наложи специален данък върху свръхпечалбите на предприятията от енергийния и минния сектор, както и на банките.
Прозрачен намек към унгарския “гълъб на мира”
Фискалните изземвания засегнаха особено силно компанията MOL, която почти напълно спря да инвестира в модернизация поради високите данъци.
Дългогодишен съюзник на Виктор Орбан и президент на MOL Жолт Хернади нарече новите данъци наказание за неговата компания и прогнозира негативното им въздействие върху растежа на икономиката. Наскоро (на 21 юли т.г.) той излезе с изявление в проправителственото издание “Mandiner”, в което остро критикува икономическата политика на правителството. Според него, негативното въздействие от фискалния натиск вече е видимо, вътрешното промишлено производство непрекъснато намалява – само през май тази година то е спаднало с 5% спрямо миналата година.
“Той не се интересува от броя на специалните данъци. Къде отиде предложената данъчна система?“ – риторично се обърна към премиера шефът на компанията, без да споменава името “Орбан”. “Главозамаяхте се!“ – казва Жолт Хернади, отново без да посочи, кого има предвид.
Публичният израз на недоволство от правителствените действия от шефа на най-голямата нефтена и газова компания в страната се появи веднага след прекъсването на доставките на петрол за рафинериите на MOL поради украинските санкции. Като опитен бизнесмен, Жолт Хернади добре разбра реакцията на европейските чиновници на унгарските сълзи и предположи, че решението за затваряне на транзита на петрол за Унгария е съгласувано с Европейската комисия. По този начин Украйна и ЕС намекват на унгарския “гълъб на мира” какво ще стане с цените на бензина в Унгария, ако Орбан не се вслуша в мнението на Брюксел и ще реши окончателно да скъса с Европейския съюз.(УВести)
Още по темата:
УКРАЙНА ПОКАЗА НА УНГАРИЯ “ЖЪЛТ” КАРТОН – БЕЗ “ДРУЖБА” ЩЕ ИМА ЕНЕРГИЙНА КРИЗА
ВРАЖДЕБНОСТТА НА ОРБАН КЪМ УКРАЙНА ЩЕ ДОВЕДЕ ЕС ДО РЪБА НА ПРОПАСТТА