Москва трябва да благодари на съветското Политбюро за огромните запаси от оръжия
Киев, 17 юли 2024.- Дълго време изглеждаше, че войната на изтощение между Украйна и Русия може да завърши само по един начин. Но широко рекламираната руска офанзива край Харкив е към своя край. Успехите на окупаторите на други места, особено в Донбас, бяха както стратегически незначителни, така и постигнати на огромна цена. Въпросът сега не е дали Украйна ще успее да продължи борбата, а колко дълго Русия ще може да поддържа сегашното темпо на операциите, пише The Economist.
Съветските резерви са на изчерпване
Ключовият въпрос не е човешкият ресурс. Русия може да продължи да набира по още 25 хил. войници месечно, за да поддържа броя на фронтовата линия на около 470 хил. души. Производството на ракети за поразяване на украинската инфраструктура също се увеличава. Но при всички приказки за преминаването на Русия към военна икономика, при която около 8% от БВП се изразходва за военни разходи, тя може да компенсира зашеметяващите си загуби на танкове, бронирани пехотни машини и артилерия само като изтегли съветските запаси и ги възстанови. Въпреки че тези запаси са огромни, те не са неограничени.
Според повечето разузнавателни доклади, Русия е загубила около 3000 танка и 5000 други бронирани машини през първите две години на войната. Холандският разузнавателен уебсайт Oryx е открил доказателства за 3235 унищожени танка, но предполага, че действителната цифра е “много по-висока“.
Александър Голц – анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания, казва, че Владимир Путин трябва да благодари на съветското Политбюро за огромните запаси от оръжия, създадени по време на Студената война. Той споделя, че съветските лидери са знаели, че западното военно оборудване е много по-напреднало от тяхното, затова са избрали масовото производство, произвеждайки хиляди бронирани машини в мирно време за случай на война. Преди да се разпадне, Съветският съюз е разполагал с толкова бронирани превозни средства, колкото останалата част от света заедно.
Когато през декември 2023 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу се похвали, че през годината са били доставени 1530 танка, той не спомена, че според Международния институт за стратегически изследвания почти 85% от тях не са нови, а стари танкове (предимно Т-72, но също и Т-62 и дори някои Т-55 от времето непосредствено след Втората световна война), които са били извадени от складовете.
След инвазията към фронтовата линия са изпратени около 175 сравнително модерни танка Т-90М. Годишното производство през тази година може да достигне 90 бройки. Анализаторът на IISS Майкъл Йерстад твърди, че повечето Т-90М, всъщност, са модернизирани по-стари Т-90А. Производството на новоразработените И-90М тази година може да бъде не повече от 28 бройки.
Павел Лузин – експерт по руския военен потенциал от базирания във Вашингтон Център за анализ на европейската политика, смята, че Русия може да произвежда само 30 нови танка годишно. Когато миналата година украинците заловиха един уж нов Т-90М, те откриха, че тази машина е с оръдие от… 1992 г.
Лузин твърди, че способността на Русия да произвежда нови танкове или бойни машини на пехотата, или дори да ремонтира старите, е възпрепятствана от трудностите при набавянето на компоненти. Важно оборудване, като, например, нагреватели за гориво за дизеловите двигатели, високоволтови електрически системи и инфрачервени термокамери за идентифициране на цели, се внасят от Европа. Но сега продажбата е блокирана от санкциите. На руснаците им липсват и качествени лагери. Понякога се предлагат китайски алтернативи, но се твърди, че те не отговарят на стандартите за качество.
Руската отбранителна индустрия е в застой
Съветската верига за доставка на оръжие вече не съществува. Украйна, Грузия и Източна Германия бяха важни центрове за производство на оръжия и компоненти. По ирония на съдбата Харкив е бил основният производител на кули за танковете Т-72. Броят на кадрите във военнопромишления комплекс на Русия също рязко спадна – от 10 млн. до 2 млн.

Друг сериозен проблем е производството на артилерийски цеви. Понастоящем, с помощта на Северна Корея, Русия изглежда разполага с достатъчно снаряди, вероятно около 3 млн. тази година – достатъчно, за да задмине украинците. Но недостатъкът на тази интензивност на огъня е износването на цевите. В някои случаи цевите на гаубиците трябва да се сменят след няколко месеца.
Въпреки това Лузин казва, че има само два завода, които разполагат със сложните ротационни ковашки машини австрийско производство, необходими за изработването на цевите. Русия никога не е произвеждала свои собствени ковашки машини. През 30-те години на миналия век руснаците ги внасят от Америка, а след Втората световна война ги експроприират от Германия.
Решението е било да се отделят цевите на старата теглена артилерия и да се монтират на самоходни гаубици. Докога руснаците ще могат да продължат да правят това? Йерстад казва, че при многобройните ракетни системи като tos-1a краят на живота на цевта вече означава много по-малко изстрели.
Но най-големият проблем идва с танковете и бойните машини на пехотата, които все още са от решаващо значение за всяка мащабна сухопътна офанзива. Въпреки че през февруари тази година Русия може да е разполагала с около 3200 танка на склад, Йерстад казва, че до 70% от тях “не са били задвижвани до началото на войната“. Повечето от Т-72 са били съхранявани без покритие от началото на 90-те години на миналия век и вероятно са в много лошо състояние. И Голц, и Лузин смятат, че при сегашните темпове на загуби руските танкове и бойни машини на пехотата, които се съхраняват на склад, ще достигнат “критична точка на изчерпване“ през втората половина на 2025 г.
Ако нищо не се промени, до края на тази година може да се наложи руските сили да преминат от атаката към отбраната, казва Йерстад. Впрочем, това може да стане ясно още в края на лятото.
“Очаквайте интересът на Путин към временно прекратяване на огъня да нарасне“, заключава изданието.(УВести)