Победата на Украйна на бойното поле със западната подкрепа и възстановяването на територията й ще бъде най-добрият начин за ограничаване на ревизионизма на Русия и Китай

Киев, 12 юли 2024.- Китай все повече се ангажира в приятелски отношения с Русия. В същото време, както отбелязва политологът Андреас Умланд в колонка за Politico, той преследва собствения си интерес от това, и, следователно, не е заинтересован нито от поражението на Москва в Украйна, нито от руската пълна победа.

През последните години Пекин и Москва постепенно създадоха това, което сега изглежда като антиамерикански и антилиберален глобален фронт, който обединява желанието да се преразгледа не само статута на Украйна и Тайван, но и целия настоящ световен ред.

Следователно, Русия може да продължи да получава значителна помощ от Китай, който е в състояние да поддържа икономиката й и войната против Украйна на повърхността за много години напред.

Разбира се, интересите на Пекин все още се различават от интересите на Москва в няколко отношения. Увеличаването на китайската подкрепа за Русия носи риск за и без това предразположената към криза икономика на Китай, ако Западът разшири санкциите срещу нейните банки и компании. И за първи път от средата на 2022 г. китайският износ за Русия спадна през март и април тази година в сравнение със същите месеци година по-рано, отразявайки нарастващата предпазливост, както и проблемите с плащането, пред които са изправени руските вносители на фона на нарастващия натиск от САЩ.

Въпреки подобни събития, обаче, всички трябва да сме скептични към официалната, уж пацифистка реторика на Пекин. Дългогодишната му системна подкрепа за Русия показва интерес от продължаване на конфронтацията и получаване на икономически и геополитически предимства.

В крайна сметка войната в Европа обвързва западните ресурси и отвлича вниманието на Вашингтон от дейностите на Пекин в други части на света. Зависимостта на Русия от Китай вече е голяма и продължава да расте, тъй като китайски компании заменят бившите западни търговски и инвестиционни партньори на Русия.

Всъщност, относителната мощ на Китай спрямо Русия нараства с всеки изминал месец от войната. Докато непрекъснато нарастващото производство на оръжия и боеприпаси в руската оръжейна индустрия създава псевдорастеж, маскирайки реалния икономически спад, икономиката на Китай, въпреки че изпитва трудности, продължава да расте в реално изражение. Китай също може да внася руски суровини с отстъпка, като същевременно наводнява страната-партньор със собствени потребителски стоки.

Освен това, Москва постепенно разрешава трансфера на повече от най-новите си военни технологии в Китай. Въпреки че Русия не е категорична васална държава, тя няма друг избор, освен да удовлетвори все по-взискателните искания на Пекин, независимо дали за по-ниски цени на енергията, за присъствието на Китай в Централна Азия или за подкрепа на хегемонистичните амбиции на Китай в Южна и Източна Азия.

Междувременно Пекин не иска Москва нито да спечели напълно, нито да загуби в Украйна. Защо? Защото една руска победа с подкрепата на Китай ще укрепи Москва, но в същото време ще доведе до дълбоко отчуждение на Запада от Пекин. Поражението на Русия би дестабилизирало режима на Путин и би могло да предизвика неговата политическа трансформация или дори неговото унищожение. Това от своя страна може да доведе до ограничаване на достъпа на Китай до евтина енергия, руски пазари, Арктика и военно-технологични тайни, както и до загуба на ключов партньор в дългосрочно стратегическо съперничество със САЩ.

Имайки предвид подобни интереси, призивите на Китай за мир не трябва да се приемат сериозно. Вече повече от десет години Пекин явно нарушава задълженията си по Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), като подкрепя Русия. Китай декларира своето уважение към суверенитета и границите на Украйна както през 1994 г., когато Украйна се присъедини към ДНЯО, така и през 2013 г., в рамките на напълно ратифицирания китайско-украински договор за приятелство. От 2014 г. обаче престореният неутралитет на Пекин – и икономическата му помощ за Москва – изиграха решаваща роля в радикалното преразглеждане на държавните граници в Европа от страна на Русия.

Дори по-лошо, тъй като геноцидната война на Русия против Украйна продължава да се разгръща, Пекин предоставя все по-голяма риторична подкрепа. Те включват, например, предполагаемите “легитимни опасения за сигурността“ на Москва, както и умишленото (погрешно) тълкуване от страна на Кремъл на концепцията за “неделима сигурност“ като централна за собствената му външна политика, обвинявайки Запада, че едновременно подхранва войната в Украйна и създаване на напрежение в индо-тихоокеанския регион.

Забележително е колко далеч е стигнал Пекин в подкрепата си на Москва, въпреки негативните последици за отношенията му със Запада и възможните икономически последици – като, например, нарастващия риск от търговска война със Съединените щати.

Днес Пекин и Москва създават образа на единна, могъща и стабилна антидемократична и антиамериканска коалиция, която включва и прословути държави-диктатури като Иран, Северна Корея или Сирия. Въпреки това е очевидна и възможността за пукнатини в този неформален съюз. Например, непрекъснато затягащите се връзки на Русия с окуражена Северна Корея може да доведат до сложни “тристранни отношения“, тъй като Пекин отдавна се бори да контролира Северна Корея.

Не на последно място, както посочва Матю Крениг в книгата си “Завръщането на съперничеството между великите сили“, не бива да се забравя, че автократичните режими страдат от нестабилност във външните и вътрешните си работи. Световната история показва, че отворените политически системи с върховенство на закона и плурализъм са по-ефективни на вътрешния пазар, както и при разрешаването на международни конфликти с врагове и напрежение с чуждестранни съюзници.

На този фон е важно Западът да запази решимостта и единството си. Конкретно това означава предоставяне на Украйна на цялата подкрепа, от която се нуждае — още днес. Победата на Украйна на бойното поле, постигната благодарение на подкрепата на Запада, и възстановяването на територията на страната ще бъде най-добрият начин за ограничаване на ревизионизма на Русия и Китай.(УВести)

Нашата справка:

Официален Пекин упорито продължава да нарича руско-украинската война “украински конфликт”.