Цялата руска история е история на насилието и доноса, защото надделява традицията на Ордата, на безполезната империя
София, 09 юли 2024.- В “Youtube” се появи лекция, която Валерия Новодворская произнесе на 10 март 2010 г. в Тбилиси. Времетраенето й е един час и е на руски език. Изданието “Сега” предлага силно съкратена версия на това слово по руска история, в което Новодворская поднася гледната си точка за набора от традиции, върху които се изгради руската държавност – и до какво води това в крайна сметка.
…Русия стъпва върху пет много различни, много противоречиви традиции. Това отчасти обяснява и нейното странно поведение.
Първата, най-древната, естествено, е славянската традиция. Тя е донякъде добра традиция. От всички народи, населяващи Северна Европа, единствено славяните не познавали изтезанията и затворите. Много дълго в Киевска Рус няма изобщо затвори. Няма и смъртно наказание. Това е рядкост. Славяните живеели в своите селища без никаква силна власт над тях и при тях съществувала нещо като военна демокрация – водачите били избирани.
Но славянството се смесва със степната традиция. Какви ли не номадски народи пристигат едни след други – скити, сармати, печенеги, половци – и накрая гвоздеят в ковчега ни – монголите.
Традицията на дивата степ е абсолютно нелегитимна традиция, бандитска традиция. Без земеделие, без скотовъдство, съвършено противоположна на протестантската етика. Традиция на набезите и безчинството. Затова у нас никога не е имало правова държава. Но това е само половината беля.
След това се прибавя най-добрата от нашите традиции, тази, която ни държи над водата, която не ни позволява окончателно да се превърнем в Китай. Това е скандинавската традиция. Традицията на индивидуализма – тя идва с Рюрик, 8-9-и век, и се смесва с първите две традиции. Скандинавците дават на цяла Западна Европа огромния заряд на индивидуализма. Оттам въобще тръгва западната демокрация – абсолютен приоритет на личните права пред интересите на държавата. Навсякъде, където стигнали те с лодките си, възниквала тази традиция. Това стига до пълна фантастика – многопартийна система в 10-и век! Техните селяни никога не са били под крепостно право. В древни времена скандинавските крале били избирани, както по-късно става това в Полша.
Тези три традиции – противоречиви, но все още жизнеспособни – създават Киевска Рус. Това е било конфедерация със свободи, по-големи от тези в САЩ преди Гражданската война (1861). Князете владеели територии, но не и хора. Князът не се е разпореждал с живота и смъртта на поданиците, а и понятието поданик не е съществувало. Това е бил обществен договор – князът гарантира оцеляването, а гражданското общество плаща данъци, за да издържа князът военните си дружини.
Ако някой си княз пречел на бизнеса, ако не създавал условия за занаятчиите, ако някой се полакомял за грабеж – какво се случвало с него? Помните съдбата на Игор – поискал някакъв извънреден данък и просто го убили, никакъв проблем. Дружините свободно преминавали от един към друг княз. Добрите князе привличали качествените хора. Конкурентен подход, свободно движение. И по тоя начин всъщност доста добре си поживяла Рус. Новгород процъфтявал. Там нямало неграмотни – нечувано в Западна Европа. Лидерите съвсем не били безделници и рентиери. Съветът на старейшините по същество бил съвет на градските предприемачи. Всички знакови личности се занимавали с бизнес. Свои корпоративни организации имали и търговците, и занаятчиите. Съществувала е социална система за масово образование и получаване на занаят. А имало и това, което в Рим се нарича форум, а днес се нарича референдум. Това е т.нар. новгородско вече (градско събрание, свиквано на площада) – с преки допитвания и гласуване. Там имало и реална конкуренция на съдебната система – Княжески съд, Митрополитски съд, Общински съд. Съдебната власт била отделена от изпълнителната и законодателната. Малка Северна Атина, само че без робството. В една или друга степен така е било и в останалите киевски градове. Киевска Рус е давала заеми на Франция и Великобритания, ние сме били МВФ. Европейско ниво.
И тук започват нашите нещастия – ние приемаме византийското магическо християнство, а Европа възприема фаустовското християнство.
Какви са отношенията на Фауст с Бога? Искам, вика, да сключа договор с Мефистофел. Бог не ме удовлетворява.
А каква е византийската вариация? Това е християнство, което призовава към смирение, манастирски живот, кротост, отказ от светски амбиции.
И ето, приемаме византийската версия на християнството. В началото това не е било толкова осезаемо, защото славянската традиция преобладавала.
И след византийската традиция на магическото християнство вече идва съвършено негативната традиция на Ордата. Това вече ни довършва, защото Рус не съумява да противостои.
Традицията на Ордата – това е традиция на безполезната империя. Това е завоюване на пространства без абсолютно никакъв смисъл, без каквато и да било изгода. Пълна безсмислица. Монголите унищожават своите национални традиции, унищожават своя тангризъм, впрочем доста симпатична религия. От народ на воини те се превръщат в надзиратели на роби от завладените територии. За какво им е било? Никаква полза.
Защо ѝ е притрябвало на Съветска Русия да завзема Средна Азия, Грузия, Украйна и всички останали? Каква е далаверата? Каква полза имаше СССР от страните-членки на Варшавския договор? Икономически беше разорително. Грешни пари бяха набити в Азия, Африка, Латинска Америка. Страната не се развиваше, ходеше в парцали, не си изучаваше децата, гладуваше. От това държавата не спечели нито любов, нито полза. Ето това е традицията на Ордата.
Ордата и Москва се сливат в едно и цялата сетнешна история на Русия се предопределя от тази най-мощна традиция. И започва страшното. Въвеждат се изтезанията и екзекуциите, непознати дотогава. Съвършено несвойствената за славяните жестокост се възприема завинаги. И когато монголската Орда затихва, възниква московската Орда. В съвършено извратена форма.
Защо Москва става столица, а не например Твер, който е бил много по-богат и силен град? Защото московските князе откупуват това право от Ордата. Московците се отплащат с това, че стават колаборационисти и полицаи. Почват да доносничат за сънародниците си. Направили донос например за Рязан – че там се пишат пасквили срещу монголите. За което Рязан бил повторно опустошен. В края на краищата всички наказателни мероприятия почнали да се изпълняват от Москва. Знаете ли с какво е значителен Александър Невски? Не е затова, че е удавил немците, тях можеше и въобще да не ги дави. Много по-съществен е отказът му да се съпротивлява на монголците.
Тогава възниква и феодалното право. След като Москва става тоталитарна, започва и обединяването на руските княжества. Страната била събрана насилствено, като СССР.
И нататък развитието на Русия продължава неизменно в руслото на византийската традиция и Ордата. Князът става самодържец, църквата става негов идеологически комитет.
Иван Грозни създава прослойката на опричниците, които са същата тази чекистка хунта, управляваща и днес.
Основната теза на Новодворская е, че всички опити за реформи на руските царе и диктатори са били гротескни и неуспешни, модернизациите – половинчати. Цялата руска история се превръща в история на насилието и доноса, като основна тежест в това развитие се явяват традицията на Ордата и влечението към византийския шик.
Според Новодворская, положителен елемент в историческото развитие на Русия са остатъците от скандинавската традиция, които тя вижда в събития като краткото царстване на самозванеца Лъжедмитрий, въстанието на декабристите, формите на гражданска самоорганизация и десъветизацията. Скандинавската традиция в Русия – това е вечната Пета колона, златните 5% западници от населението на голямата велика и жалка държава.
В тази лекция любопитен е и портретът на Путин през оптиката на традициите, създали руската държава. Според Новодворская, Путин съчетава в политиката си традицията на Ордата (бандитски жаргон, безсмислени имперски апетити), византийската традиция (пищни церемонии, дълги килими, мистицизъм), също така немалко от болшевишката традиция – и никакви остатъци от славянската и скандинавската традиции.(УВести)