Вече двадесет и две години родината ни безуспешно чука на вратата на Алианса
Киев, 29 юни 2024 г.- Дълги години НАТО държи “вратата“ отворена за Украйна, а на срещата на върха във Вашингтон на 9-11 юли лидерите на Алианса искат да изградят… “мост“ към украинското членство. Но нито “вратата“, нито “мостът“ са официална покана за НАТО, която Киев толкова жадува да получи, пише “РБК-Украйна“.
Защо Украйна все още не е членка на НАТО и какви са пречките по пътя й?
Руският фактор
Влизането на Украйна в НАТО беше “ужасна мечта” за Русия след разпадането на Съветския съюз. Москва винаги е смятала Киев за своя сфера на влияние, а присъединяването на Украйна към НАТО ще сложи край на имперските желания на руснаците да възкресят СССР.
Леонид Кучма – втори президент (1994-2004 гг.) на страната, беше първият, който реши да поведе Украйна в Северноатлантическия блок през 2002 г. Той дори получи аналог на Плана за действие за членство (ПДЧ), но две години по-късно промени вектора си към Русия и Москва спря да се притеснява. Но идването на власт през 2004 г. на Виктор Юшченко обаче, промени всичко. Година по-късно той обяви намерението на Украйна да стане член на НАТО, а през 2008 г. официално поиска от Алианса да предостави на Киев реална карта за действие. В Москва не можеха да допуснат това и започнаха да създават спънки.
Киев очакваше да получи ПДЧ, който да се превърне в пътна карта по пътя към Алианса, на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Въпреки това, поради страх от Русия, нито Украйна, нито Грузия получиха ПДЧ тогава.
Германия и Франция бяха основните противници на предоставянето на ПДЧ на Украйна. Ангела Меркел, която тогава беше германски канцлер, обясни позицията си с факта, че само 1/3 от украинците подкрепят членството в НАТО (според социологическите проучвания през 2008 г. само 20% от гражданите подкрепяха влизането на страната в НАТО, а 53,1% бяха против).
Но по-важен фактор, който повлия на решението на Алианса, беше Русия. Владимир Путин беше поканен на срещата на върха в Букурещ и направи обръщение към страните от НАТО. В речта си Путин намекна за териториални претенции към украинския Крим и към част от Грузия, а също така каза, че южната част на Украйна е населена с руснаци, което е тотална лъжа. Тази реч руския президента накара лидерите на НАТО да променят позицията си по ПДЧ за Украйна, припомня държавният секретар на САЩ през 2005-2009 гг. Кондолиза Райс. “В онзи ден ние решихме, че това не може да стане. Въпреки че САЩ и президентът Буш бяха сигурни, че е дошъл моментът да предоставим на Украйна ПДЧ“, каза тя.
През същата 2008 г. Русия започва война против Грузия, шест години по-късно – окупира Крим и част от Донецка и Луганска области, а сегашната пълномащабна руска инвазия в Украйна де-факто напълно блокира възможността Киев да стане член на НАТО.
Днес в НАТО има консенсус, че Украйна ще се присъедини към блока едва след края на войната. Причината за това е член 5 от Хартата на НАТО, който предвижда въоръжено нападение срещу един ще се счита за нападение срещу всички. Даването на възможност на Украйна да приложи този член може да въвлече НАТО в пряка война с Русия. И в Киев разбират това. “Ние ще бъдем в НАТО само когато победим. Не мисля, че ще ни приемат в НАТО по време на война. За някои това е риск, някои просто имат скептицизъм“, каза президентът Володимир Зеленский в края на април т.г..
Но в същото време Украйна иска да получи политическа покана за членство в НАТО, което да стане гаранция за бъдещо членство. Киев промотира този въпрос на миналогодишната среща на върха във Вилнюс и активно го прокарва преди предстоящата среща във Вашингтон.
Позиция на САЩ
В началото на април т.г. американският вестник The New York Times съобщи, че САЩ и Германия сега са против поканата на Украйна в НАТО и дори не искат да поставят този въпрос в дневния ред на срещата на върха във Вашингтон.
Съществуването на такава позиция бе потвърдено от украинския вицепремиер Олга Стефанишина. След като тази информация стана публична, САЩ и Германия се опитват да прехвърлят топка към други скептично настроени членове на Алианса – Унгария и Словакия. Но ключът, подчерта тя, е именно позицията на Вашингтон и Берлин.
Позицията на Вашингтон играе много важна роля при вземането на решения в НАТО, каза и Олександър Мережко – ръководител на комисията по външна политика на Върховната Рада. “Защо САЩ? Защото техният “ядрен чадър” е основният гарант за сигурността на НАТО”, обясни той.
Според Мережко, част от американския елит вярва в заплахата от ядрена ескалация в случай, че Украйна се доближи до членство в НАТО, а настоящият президент на САЩ Джо Байдън не иска пряк конфликт между НАТО и Русия. “Но официалната версия уж е друга и звучи приблизително така: трябва да поддържаме консенсус в НАТО и тъй като не всички съюзници в НАТО са съгласни с членството на Украйна, трябва да отчитаме това, защото единството в НАТО е преди всичко“, обясни Мережко позицията на САЩ.
Освен това, Байдън смята, че днес Украйна все още не е готова за членство в Алианса, както беше заявено наскоро в мисията на САЩ към НАТО. Във Вашингтон многократно казаха, че Украйна трябва да изпълни критериите на Алианса, за да се присъедини, и затова трябва да се извършат реформи.
За да разбере за какви конкретни реформи става дума и да има ясна пътна карта, Киев се опита да получи План за действие за членство в НАТО. В крайна сметка НАТО се съгласи, че Украйна не трябва да изпълнява ПДЧ, за да стане част от Алианса, но подчерта, че Киев трябва да “изпълни условията“. Какви точно – не уточниха.
Вероятно, въпросът за списъка с “условия” за членство ще бъде обявен на срещата във Вашингтон, тъй като, както заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, тазгодишната среща ще бъде фокусирана върху “пътната карта” за присъединяването на Украйна към НАТО.
Липса на консенсус
Да, днес в НАТО няма консенсус относно членството на Украйна. А всички решения на Алианса изискват съгласието на всичките 32 страни – членки.
Да, Алиансът многократно е уверявал Украйна, че вратите му са отворени, но редица страни от блока публично се противопоставят на присъединяването на Киев. Години наред Унгария беше най-върлият противник на Украйна в НАТО, а Словакия наскоро се присъедини към него.
От 2017 г. Будапеща блокира срещите на Комисията Украйна-НАТО, докато Алиансът не намери процедурен механизъм за игнориране на унгарската позиция. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче продължава да се противопоставя на членството на Украйна в НАТО, като обяснява, че тогава Алиансът ще бъде заплашен от война с Русия. “Не можем да направим това. Не можем да позволим толкова дълга граница между Русия и Украйна, която е част от НАТО. Това би означавало незабавна война, опасност за всички нас. Дори за Съединените щати”, каза той.
Подобна позиция заема днес и словашкият премиер и приятел на Орбан – Роберт Фицо. През април т.г. той заяви, че членството на Украйна в НАТО би било полезно само за Третата световна война. “Независима Украйна ни е достатъчна“, каза словашкият премиер, надявайки се да възстанови “нормалните“ отношения с Москва след края на войната.
Но преди края на руската война против Украйна позицията на Братислава и Будапеща може да се промени (заедно с правителствените ръководители), но винаги съществува заплаха от появата на други противници на членството на Украйна сред страните-членки на НАТО. Така че вероятно няма да е лесно за Украйна да постигне консенсус, но, както вече отбеляза Олександър Мережко, решаваща роля в крайна сметка ще изиграе позицията на Съединените щати. “Моята гледна точка е следната: ако Украйна утре стане част от НАТО, а това е реално и зависи само от волята на САЩ, руската агресия ще спре. Защо? Защото Путин се страхува от НАТО, той се сплаши и затова никога не бих го нападнал“, каза председателят на комисията във Върховната Рада.
Докато продължава войната, присъединяване на Украйна към НАТО наистина е изключено, но Киев има време да направи всичко възможно, за да изпълни изискванията за членство, така че и най-върлите скептици да нямат аргументи против.(УВести)
Нашият коментар:
При референдум 78% от анкетираните украинци биха гласували за присъединяване на Украйна към Европейския съюз, а 77% – за присъединяване към НАТО. Това са резултатите от проучване, проведено от социологическата група “Рейтинг”.